Успехът на разширяването на ЕС не може да зависи само от геополитиката, без значение колко импулс може да донесе руската агресия. То също така ще зависи от капацитета на Европейския съюз да преодолее дългогодишни пречки и да подкрепи страните кандидатки при прилагането на необходимите реформи. Реформата на самия Европейски съюз ще играе жизненоважна роля.

Но дебатите по въпроса рискуват да разделят страните, подкрепящи разширяването, и да ги отслабят за сметка на скептичните към интеграцията. Сагата на ЕС с Унгария през последните години само засилва неотложността на намирането на начини за смекчаване на тревожната сила на тези "ветократи". Освен това ЕС ще трябва да се държи реалистично за ограниченията докъде може да се използва разширяването като инструмент за разрешаване на конфликти.

Потенциалът споровете да възпрепятстват напредъка в крайна сметка ще остане, но това разделение може да помогне за възстановяване на баланса между политическите аспекти на разширяването и напредъка на кандидатите по отношение на реформите и привеждането в съответствие със законите и стандартите на ЕС. По този начин преоткритият ентусиазъм на ЕС и страните кандидатки за разширяване може този път да се окаже по-траен. Само тогава разширяването може да служи на геополитическия императив за укрепване на ЕС в нестабилните му източни и югоизточни съседи.

В един или друг момент повечето страни от Западните Балкани бяха блокирани в процеса на присъединяване от една или повече държави - членки на ЕС, поради двустранни спорове.

Друг пример е спорът между Косово и Сърбия. По-конкретно условието на ЕС напредъкът по присъединяването да зависи от нормализирането на отношенията между двете. Въпреки това условие през последното десетилетие напрежението между двете страни само се увеличи. Междувременно демокрацията в Сърбия отстъпи, докато руското влияние нарасна, което допълнително намалява перспективата за устойчиво разрешаване на конфликта. Освен това през 2016 г. Хърватия отложи отварянето на две глави за Сърбия, като постави конкретни искания, свързани най-вече с наследството от войната от 90-те години.

Но този подход отслаби доверието в процеса на разширяване на Западните Балкани и не доведе до това, което ЕС искаше: напредък в реформите, стабилност и икономическо развитие.

Новият кандидат Украйна вече е изпитала "третирането от Унгария" - и може да бъде следващата на опашката, която ще претърпи болезнено бавен път към присъединяването.

Изнудването от Виктор Орбан със сигурност ще продължи, като правата на унгарското малцинство в региона на Закарпатието в Украйна са ключова пречка. Напоследък и двете страни се включиха по-активно в преговори за справяне с този конкретен спор, но ЕС трябва да гарантира, че докато тези усилия продължават, Орбан няма да използва спора за малцинствата като претекст да блокира присъединяването на Украйна към ЕС или финансирането от ЕС.

Освен това ЕС не може да пренебрегне нови двустранни спорове, възникващи по време на присъединяването на страна кандидатка. В случая с Украйна, както посочиха Иван Кръстев и Марк Леонард от ECFR, това може дори да възникне с Полша - един от най-големите защитници на Киев - поради например селскостопански спорове. Това засилва аргументите за отделяне на двустранните въпроси от процеса на присъединяване, за да се запази набраната инерция - тъй като би позволило по-тесен фокус и по-гъвкава реакция на всички нови спорове, които възникват.

Вече има някои намеци, че този подход набира сила в рамките на ЕС: в неотдавнашния спор между Гърция и Албания говорителят на Европейската комисия Петер Стано призова държавите членки да не "повдигат двустранните въпроси на ниво съюз, като например в процеса на присъединяване". Приемането на съвета му може да помогне да се съживи така необходимото доверие в Западните Балкани и да го поддържа в Украйна (както и в Молдова и Грузия).

Това също би направило процеса по-предвидим за страните кандидатки и би послужило като мотивация за работа по реформите на ЕС. Междувременно Орбан и други скептици относно разширяването ще трябва да измислят нови наративи за използване директно срещу страните кандидатки и противопоставяне на пътя на присъединяването им - но и които може да са по-лесни за противодействие.

Това е точно инициативата, която страните членки и страните кандидатки биха могли да изпробват на предстоящата среща на Европейската политическа общност (EПО) в Обединеното кралство, която би могла да действа като платформа за посредничество и диалог на високо ниво. Самото Обединено кралство може да се окаже ценно в подобни усилия - като страна извън ЕС, но важен партньор на кандидатите както на Западните Балкани, така и в Източна Европа. За Лондон това може да е идеален момент да прояви дипломатически мускули и да помогне за разрешаването на въпроси, които са от интерес и за Обединеното кралство.

Освен ЕПО ЕС трябва да се стреми към по-тясно сътрудничество и със Съвета на Европа, особено чрез образователни инициативи, насочени към преподаването на история в страни след конфликти. Сътрудничеството на Съвета на Европа с Кипър за насърчаване на многообразието и културата на сътрудничество при преподаването на история може да се окаже ценен ресурс за прехвърляне към нови райони. Това може да допринесе за изграждането на доверие и за усилията за помирение между различните етнически и национални групи в страните кандидатки.

В по-сложни случаи, като конфликта между Косово и Сърбия, водените от Запада дипломатически усилия трябва да продължат, но ЕС трябва да има предвид, че елементът "присъединяване като тояга" не е помогнал досега и изглежда малко вероятно това да се промени днес.

Всичко това би могло не само да намали пречките, пред които са изправени страните кандидатки по пътя им към присъединяване, но и да увеличи европейското и западното влияние и да помогне да се противопостави на това на Русия.

ЕС трябва да използва пространството, създадено от разделянето, за да пренасочи енергията си към подкрепа на кандидатите, така че да изпълнят критериите за присъединяване и да укрепят техните икономики, както и техния институционален капацитет и устойчивост.

Неотдавнашният план на Европейската комисия за растеж на Западните Балкани, който представлява 6 милиарда евро безвъзмездни средства и заеми за ускоряване на икономическото сближаване с ЕС, е положителна стъпка в тази посока. Но в момента не е ясно дали Косово или Сърбия могат да се възползват поради условията, свързани с уреждането на техния спор. За да постигне целите си обаче, Комисията трябва да разшири своите ползи за всички страни, независимо от състоянието на техните двустранни отношения.

По същия начин Европейският механизъм за подкрепа на мира е един от най-важните инструменти за сигурност на ЕС. Той е от основно значение за екзистенциалната битка на Украйна срещу бруталната война на Русия и за изграждането на капацитета за устойчивост на Молдова и потенциално на Грузия срещу систематичните хибридни заплахи от Русия. Създаването на условия за украинска победа и изтласкването на Русия от региона са съществени предпоставки, които да позволят и гарантират успеха на интеграцията на тези страни в ЕС.

ЕС не може да позволи този инструмент да се провали поради обструкцията от страна на скептиците за разширяването, особено с потенциалното второ президентство на Доналд Тръмп на хоризонта и с Русия, която внимателно следи всеки признак на слабост в подкрепата на Запада за Украйна, за да я използва в продължаващия конфликт.

Докато страните кандидатки се сближават по-тясно с ЕС и техните икономики се развиват, двустранните спорове по въпроси като правосъдието и правата на малцинствата може да намалеят по важност - тъй като те са неразделна част от политическите критерии, които кандидатите приемат и следователно разглеждат по време на процес на изравняване. Поради това по-голямата тежест върху реформата и привеждането в съответствие и предоставянето на повече пространство за напредък на страните кандидатки в тези области също биха могли да подобрят дипломатическата пътека и да насърчат разрешаването на спорове.

След това пътеките биха могли да се сближат на по-късните етапи от процеса съгласно глава 35 от законите и регулациите на ЕС, въз основа на които държавите членки решават дали да предоставят присъединяване или да поискат допълнителни усилия за разрешаване на конфликти.

За всички страни кандидатки европейската перспектива и процесът на присъединяване са основните двигатели към политическа стабилност, икономически просперитет и догонване на Запада. Но засиленото участие на чуждестранни играчи в тези региони оспорва това твърдение. ЕС трябва да подхожда към кандидатите като към равни и към партньорите, от които се нуждае днес, за да устои на влиянието на тези участници, и като бъдещи държави членки ще трябва да работи с тях по начин на сътрудничество и конструктивен начин.

Следователно ЕС следва да спази ангажиментите си, като гарантира, че разширяването на ЕС остава надеждно, предвидимо и възможно най-безпрепятствено.