Справедливи и несправедливи критики към икономическата политика
Икономическата политика през последните три години сякаш остана в миманса, докато общественото внимание бе приковано върху серията политически трусове. Защото българската икономика се развива сравнително успешно. Защото можеше по-добре да се развива не заради предприемачите, а заради политиците. Защото както казва институционалната икономическа школа, институциите са най-важният икономически фактор. Емпирично доказано, те имат половината тежест за успеха на всяка страна, станала от бедна богата.
Затова бих желал да разгледам критиката към икономическата политика през последните три години - без ГЕРБ.
Първо ще кажа, че не я намирам за безгрешна. Макар и да одобрявам същественото вдигане на доходите (минимални заплати и пенсии), смятам, че трябваше да стане по-плавно, за да има повече лостове за въздействие върху инфлацията. Също така -
| в никакъв случай - заради рязкото повишаване на пенсиите, не трябваше автоматично обвързване на вдигането на вноските по социалното осигуряване - за сметка на предимно средната класа. |
Защото източникът за пенсиите би трябвало да е основно комбинацията от повече събрани приходи от мита акцизи, ДДС от сивия сектор, по-високи преки данъци от най-големите корпорации и по-ефективни публични разходи, включително чрез ускорена дигитализация и по-малко бюрокрация.
Но не мога да се съглася и с оборотните медийни тези на известни икономисти, чиято обща характерна черта е ожесточената персонална критика на всичко, свързано с Асен Василев.
Бойко Борисов с обвинения към Асен Василев за много харчове и партийни назначения
Да разгледаме тезите.
Теза 1: Ако не беше рязкото вдигане на пенсии и заплати, щяхме да сме покрили критерия за инфлация за еврозоната.
Това би означавало, че инфлацията е домашен феномен и няма нищо общо с енергийната криза в Европа, като следствие от войната на Путин в Украйна, продоволствената инфлация и преформатирането на веригите на доставки. А въпреки тях България имаше най-ниската инфлация след Румъния в Източна Европа през 2022 г.
| Да, вероятно по-малък ръст на ниските доходи през бюджета щеше по-бързо да свали инфлацията, но това е изключителна спекулация при ръст на българския БВП, по-висок от този на еврозоната. |
Теза 2: Заради ниските капиталови разходи - България изключително изостава със своята инфраструктура.
| Инвестициите в инфраструктура не са спрели; спря раздаването на магистрални чували с пари. |
А за да спре, са нужни обществени поръчки със спазване на законови срокове, които бавят процеса, за да се случи качествено строителство - а не на кръпки след първата година. И да, поради тази причина капиталовата програма не беше изпълнявана, но и заради целта за 3% дефицит, и заради честите промени във властта за този период.
Теза 3: Трябва да се гледа абсолютната сума на държавния дълг, а не процентът му към БВП, защото имало инфлация през последните години, които надули БВП.
Това е погрешна теза.
Първо, защото инфлацията е винаги добре дошла за длъжниците и е проблем на кредиторите и тя не променя факта, че длъжникът България дължи относително по-малко.
Второ, не променя и факта, че пак сме втората най-малко задлъжняла държава в ЕС.
Трето, подчертава факта, че България - заради изключително ниското ниво на своя държавен дълг - понася
| изключително висока алтернативна цена на пропуснати ползи от недофинансирани здравеопазване, образование, отбрана, сигурност и публични услуги и разбира се - инфраструктура и така пропуснати ползи от непривлечени качествени чужди инвеститори. |
Теза 4: За първи път от членството в ЕС България не е усвоила еврофондове.
Тази теза подчертава факт, без да го обяснява. Примерно, че
| ЕС смени концепцията за еврофондовете и иска реформи срещу тях, които се блокират от точно определени партии и лобита, срещу които никога няма да чуете критика от авторите на изброените тези. |
Както видяхме, закони се приемат само на хартия, ако въобще се приемат. Няма как МФ да бъде държано изцяло отговорно за това, че парламентът не иска да изпълни условията.
Теза 5: Асен Василев саботирал еврозоната. (А не финансовият министър на Радев с 6% процента дефицит и предстоящ "фалит"; или този на Главчев - ББ за "изчезналите" милиарди от фискалния резерв.)
Тук аргументът е, че нямало назначен човек за преговори с еврозоната по примера на преговорите с ЕС. Вероятно действително слабата вътрешна комуникация на МФ е дала повод за такива спекулации. Но първо, не само МФ е отговорно за този процес, а и БНБ.
Второ, има междуведомствена група, която се занимава с процеса - бившият зам. финансов министър на финансите Ивайло Яйджиев наскоро обясни подробно огромния труд, извършен от групата, чийто резултат е личното посещение в България на председателя на Екофин - групата на финансовите министри на еврозоната, която трябва да гласува нашия прием.
Политическата криза ще струва поне 1 млрд. лв. и влизането в еврозоната, засега
Теза 6: Няма частни инвестиции, приватизация, концесии, а само ръст на публичните харчове
Исторически имаме най-високото ниво на частни инвестиции през последните 10 години. Приватизацията отдавна е спряла, а не през последните три години. А последните сделки бяха винаги под масата на определени лица. Същото важи и за концесиите - от близо 700 концесии под 10% са дадени на чуждестранни инвеститори.
| Пропуска се ноторният факт, че без правова държава ползата от приватизация и концесии е доста спорна. |
Още по-спорно и дори нелепо е да се наричат "харчове" повишаването на пенсиите и доходите, заради които България намали дистанцията до средните за Европа доходи за три години, колкото успяхме за предходните десет години.
Това показва дълбоко неразбиране за ролята на най-високото неравенство по "Джини" в ЕС и неговото влияние върху демографския проблем на България. И че бюджетът съществува заради хората, а не обратно. Ако искаме да сме в Европа, а не в Латинска Америка.
Критиките са полезни, когато те не просто водят до икономически растеж, а до справедливо споделен икономически растеж. Който без правова държава е невъзможен.