Кой е Петър Волгин

Кой е Петър Волгин

"Новият ляв" акостира в дясното и ксенофобско "Възраждане".
"Новият ляв" акостира в дясното и ксенофобско "Възраждане".
Има два проблема с катапултирането на 54-годишния Петър Волгин в политиката. Те са отвъд традиционните обвинения към него, че е проводник на руската дезинформация.
Нито законът, нито кодексът забраняват на журналистите да стават политици, но политизирането на общественото радио през казуса "Волгин", буди тревога. Голяма е вероятността той да стане евродепутат от дясната, прокремълска и евроскептична партия "Възраждане", която иска България да напусне НАТО.
Известният радиоводещ има реални шансове да капитализира медийната си популярност от знаковото предаване "12+3" и силно оспорваното "Политически НЕкоректно".
БНР, както и БНТ, впрочем, съществува почти изцяло благодарение на държавните субсидии, които се формират от нашите данъци. И тъкмо в този механизъм се крие проблемът с превръщането на Волгин в знаково лице на "Възраждане". Случаят наподобява този със скока в редиците на ГЕРБ на телевизионния продуцент и бивш водещ Антон Хекимян. Но има и една основна разлика - въпреки че беше заподозряна в инструментализиране от тази политическа сила, Би Ти Ви е частна медия.
Освен това, макар че сърфира изкусно върху вълната на русофилските и прокремълските нагласи на левите и повечето националисти в България, Волгин е политически опортюнист. Вярно, досега не се е занимавал с политика, но успява да еволюира от поддръжник на "синята идея" в началото на 90-те, през защитник на "новото ляво" през миналото десетилетие, до възторжен фен на дясна и ксенофобска партия. От известно време в съзвучие с политическото говорене на националпопулистите той громи основно новия "тоталитаризъм", който бил налаган от културния либерализъм. Бичуването на "турбокапитализма", с което се вписваше в критиките на "новите леви" към неолиберализма, е спотаен някъде в репертоара му.
Любопитно би било все пак Волгин да обясни как ще бори "турбокапитализма" с "Възраждане". Партията на Костадинов не се слави като противник на едрия бизнес и експлоатацията на трудещите сe.
За Русия на Путин - с любов
И все пак, водещо за публичния образ на Волгин са неговите проруски позиции. Причината за това може би трябва да търсим в произхода му. "Майка ми е строителен инженер. Нейна е идеята аз да бъда кръстен на баща си Петър Волгин. Той започнал като говорител в радиото на 20 години, след това е драматург в редица театри, междувременно се проявява и като поет, издавайки няколко стихосбирки. След това пак отива в радиото, където работи до пенсия в рекламния отдел. Волгин е истинското ми фамилно име. Част от рода ми по бащина линия е преселнически - от Русия", разказва журналистът пред списание "9 месеца" след раждането на дъщеря си.
Уж принципните му проруски позиции играят ролята на удобно наметало за омаловажаване, а защо не и за оправдаване на агресията на Русия срещу Украйна. В това отношение Волгин има последователна позиция още отпреди десет години, когато в Украйна имаше евромайдан, а Москва анексира Крим.
"Днес, всички ние, нормалните хора трябва да се посветим на една цел. Не бива да допускаме нашата Европа да бъде въвлечена в украинската месомелачка. Длъжни сме да бъдем на страната на мира, а не на войната. Всяко допълнително изпращане на пари, оръжия и, не дай Боже!, войски в подкрепа на режима на Зеленски, само удължава тази война и засилва риска от превръщането ѝ в световна." Това е сентенция от своеобразното възвание, което Волгин публикува миналата седмица във фейсбук. С него благодари на "Възраждане" за избора му за кандидат за евродепутат.
Релативирането на ролята на диктатора Путин и инвазията на Русия е неморално. То е в разрез и с принципите на журналистическия професионализъм. Но големият проблем, най-вече на "Политически НЕкоректно" (в събота), е липсата на различни гледни точки. Търсенето на плурализъм в противотежестта на същото предаване в неделя, водено от Силвия Великова, не е удачно. "Вътрешният" плурализъм на мнения и гледни точки трябва да е иманентен за всяко дискусионно предаване на обществената медия.
Вътрешнополитическа коректност
Парадоксалното е, че тъкмо мантрата за правото на "друга гледна точка" беше използвано като защитен щит от Волгин и симпатизиращата му шефка на СЕМ Соня Момчилова.
Все пак преди две години доклад на СЕМ за отразяването на войната на Русия срещу Украйна в ефира на обществените медии, макар че нямаше санкционираща стойност, установи друго: "Зад фасадата на легитимния принцип на плурализъм на мненията, преекспонирайки го като оправдание, в изданията на "Политически НЕкоректно" с водещ П. Волгин се разпространяват опорни точки на една агресивна анти-западна пропаганда и руска дезинформация".
В тази връзка си струва да се припомнят честите гостувания на лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов при Волгин. През 2022 г. при негово участие в "Политически НЕкоректно" водещият разпространи фалшива новина, че българския кораб, акостирал в Мариупол, е завладян от украински части. След това Костадинов получи възможност да коментира "новината". Въпреки че тогава СЕМ не наложи наказание на Волгин, той беше санкциониран дисциплинарно от ръководството на радиото. Не е порицаван и от Комисията за журналистическа етика, въпреки че няколко пъти е имало сигнали срещу него.
Миналата година възмути с възхвала на Народния съд в сталинистки стил в публикация във Фейсбук. "достатъчно е да погледаш само десетина минути някой нахален и неумен богаташ като Хампарцумян, за да разбереш защо е трябвало да има Народен съд". Това накара 102-годишна жена, пострадала семейно от комунистическия режи, да заведе дело срещу него. Съдът порица Волгин за прекрачване на границите на свободата на словото и на журналистическата етика, но отсъди в негова полза. Причината - жената не е била жертва на самия Народен съд.
Скандалите съпътстват постоянно професионалната кариера на радиоводещия. Последният е от началото на годината, когато интервюира руския посланик Елеонора Митрофанова. Първо Делян Пеевски реагира остро срещу анонса на интервюто. Веднага след това Програмният съвет на радиото също се обяви против излъчването му и то не видя бял свят. Тогавашната шефка на съвета Даниела Късовска заяви, че в него е имало "директни заплахи към България". Волгин на свой ред атакува Пеевски, че е свалил интервюто - един от малкото пъти, когато си е позволил да го критикува. За сметка на това се представя пред своите почитатели като жертва на "най-ярката проява на цензура в последните 35 години в България" и отбеляза, че в момента има "цензурно менгеме". Това каза пред БНР в качеството му на кандидат за евродепутат.
Не е изненада, че шоуменът и лидер на "Има такъв народ" Слави Трифонов подкрепи радиоводещия заради спряното му интервю. "Je suis, Петър Волгин!", написа той във фейсбук, уточнявайки, че Путин води "ужасна" война в Украйна. През 2015 г. след свалянето от ефир на "Деконструкция" Трифонов предложи работа на Волгин в шоуто си, излъчвано тогава по Би Ти Ви. През май 2021 г. пък новоизлюпеният политик зададе паролата за "изчегъртване на направеното от ГЕРБ" именно в "Политически НЕкоректно" на Волгин. Очевидно, въпреки някои различия и значими нюанси помежду им, медийните популисти се привличат взаимно.
На този фон прави впечатление, че борецът за свобода Волгин, за какъвто се самоизтъква той, не е сериозен критик на Борисов. Политикът, при чието близо 12 годишно управление България затвърди славата си на завладяна държава. Радиоводещият използва обикновено името на бившия премиер от ГЕРБ, за да критикува омразните му либерални кръгове. "Бойко Борисов не падна от Луната. Нито е self-made man. Неговият възход в българската политика беше много внимателно подготвян и подпомаган, включително и от хора, които в момента (протестите през 2020 г.) се отричат от него по три пъти на ден. Страхотни фенове на Борисов бяха създателите на всевъзможни либерални фондации, тинк-танкове, НПО-та, медийни кръгове." В същото време не е известно журналистът да е канил представители на реформаторските сили - не само в "Политически НЕкоректно", но и в "12+3".
Протест срещу сваляне на предаването "Деконструкция"
Протест срещу сваляне на предаването "Деконструкция"
Началото на кариерата му - секс, наркотици и либерализъм
Волгин е от малкото журналисти в България, в чиято подкрепа и срещу когото има протести, макар и малобройни, през последните десет години. Още от времената на предаването му "Деконструкция", което беше спряно от тогавашното ръководство на БНР и беше критикувано за липсата на плурализъм. Скандалът и провокациите винаги са съпътствали професионалния път на днешния кандидат за евродепутат. В началото на демокрацията младият Петър е заклет привърженик на СДС, научаваме от едно негово интервю. През 1992 г., когато завършва "Българска филология" в СУ "Св. Климент Охридски" след класическата гимназия, започва работа в БНТ. На следващата година вече е в БНР, за да стане едно от знаковите му лица през следващите 30 години.
Ярка следа в биографията на Волгин оставя уволнението му от БНР заедно с популярната радиовоодеща Лили Маринкова в края на управлението на Иван Костов през март 2001 г. Официалният мотив на ръководството на БНР е, че двамата системно не са се явявали на работа. Истината е, че двамата се отнасяха критично към премиера и Обединените демократични сили. Двамата се бунтуваха и срещу натрапения шеф на БНР Иван Бориславов заедно с други журналисти, които впоследствие също са уволнени, а след месеци вкупом са върнати в радиото.
В края на стария и началото на новия век е любимец на елитарния либерален вестник "Култура". В интервю от 2008 г., което правят с него главната редакторка Копринка Червенкова и Митко Новков, Волгин се самохарактеризира като човек, който изпитва съмнения дори в правилността на това, което върши. "Не се възприемам като истина от последна инстанция, склонен съм да се съглася, че често бъркам. Така че, мисля, съмнението е много характерна моя черта..."
Пак в същото интервю той си припомня неща, за които знаем, че са допринесли в значителна степен за първоначалната му популярност. "В началото бях много по-екстравагантен. Ексцентричен. Говорех много за секс, за наркотици, включително за нетрадиционни сексуални практики. Сега вече това не ми е интересно. А тогава дори ми беше интересно през секса, през сексуалната терминология и през теориите за секса да описвам това, което се случва на чисто политическо ниво."
Завоят към антилибералното
Пет години по-късно вече си е набелязъл глобалното либерално и неговите местни актьори за враг. През есента на 2013 г., в интервю за "24 часа", в което критикува студентските протести срещу правителството на Орешарски, казва, че е атакуван, защото продължава да говори "неправилно". В разговора обяснява защо неолибералите го наричат "комунист": "Във всеки случай съм част от новото ляво. Крайно време е в България да бъде отречен неолибералният консенсус, да бъде пратена в историята максимата, че единствено пазарът определя всичко... Аз съм част от лявото, което иска държавата да си влезе във функциите, и да направи така, щото единствените облагодетелствани от прехода да не са шепа олигарси."
В периода 2014-2018 г. Волгин е едно от знаковите лица на саморекламиращото се като ляво списание A-specto, чийто главен редактор е Калина Андролова. Тя на свой ред е коментатор във Волгиновото "Политически НЕкоректно". "От страниците си A-specto често воюваше с "неолиберализма", "дясната гледна точка" и "американския хегемон", припомни "24 часа" след спирането на изданието.
Отдавна обаче лявата реторика не е водеща при медийната звезда на Костадин Костадинов. От съмняващия се в себе си Волгин пък не е останало нищо. Той се е превърнал в универсален антилиберален боец срещу: "статуквото", Истанбулската конвенция, "джендър идеологията", Зелената сделка на ЕС, екоактивистката Грета Тунберг, "неолибералните НПО", противниците на Русия на Путин. Напоследък се е съсредоточил върху две-три любими теми: "културата на отмяната" (cancel culture), политическата коректност, русофобската истерия са на път окончателно да убият плурализма."
Волгин е перфектна илюстрация на съвременната европейска тенденция лявомислещи хора или считащи себе си за такива, да финишират в лагера на десните ксенофобски и антиевропейски формации. Изоставил класовата борба, която никога не е започвал, Волгин експлоатира от доста време антилибералната и анти-ЕС реторика. В типичен дяснопопулистки стил се обявява за борец за свобода на личността и независимост на националната държава. "Имаме нужда от Европейски съюз на свободните нации, а не от ЕС, ръководен от някаква кафкианска брюкселска машина", пише той. Свързващото звено между старото "ново ляво" и новото дяснопопулистко на Волгин при спецификата на българските условия са проруските му позиции.