Измененията на Конституцията от декември 2023 г. предизвикаха значителни вълнения и дори бяха оспорени от президента на страната като противоречащи на самата Конституция. Отвъд спецификата на приемане на измененията - на практика за няколко дни преди коледно-новогодишните празници, както и на самите поправки по същество, друг въпрос предизвиква интерес.

Това е въпросът за действието на Конституцията при липса на изменения в други закони. Привидно отговорът е лесен, тъй като чл. 5 от Конституцията го посочва ясно - разпоредбите имат непосредствено действие и се прилагат с предимство пред нормите, които им противоречат. С измененията се предвидиха и срокове за приемане на пакет проектозакони, както и за избор на членове за Висшите съдебен и прокурорски съвети.

Съпътстващи изменения на Конституцията несъмнено са необходими, но такива няма, а няма и сериозна перспектива да се случат скоро. Затова въпросът за непосредственото действие на самата Конституция е от особено значение, тъй като

С поправките от декември участието на прокурора по дела, които не са наказателни, се стесни значително и вече е възможно само ако това е предвидено в закон в случаи на значим обществен интерес или в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила.

Сега разпоредби от Административнопроцесуалния кодекс не са в пълно съответствие с Конституцията, а съществуват и вътрешно служебни актове, издавани от главния прокурор, които уреждат участието на прокурор по административни дела. Независимо от това противоречие и от непосредственото действие на Конституцията, прокурор продължава да участва в редица дела, както пред първоинстанционните административни съдилища, така и пред Върховния административен съд, сякаш нищо не се промени през декември 2023 г.

Удивително никой не реагира на участието на прокурора и на заключенията, които дава - нито адвокатите на страните, нито съдиите.

Участието на прокурора по дела, които не са наказателни, е проблемно по начало и е остатък от съветския модел на прокуратура, в който държавната власт не отдаваше нужната висота на съда. Има редица препоръки към България да измени това положение, давани от Комисията за демокрация чрез право на Съвета на Европа, известна като Венецианска, както и от Комитета на министрите на Съвета на Европа по изпълнението на ключови решения на Европейския съд по правата на човека.

На практика и преди конституционните изменения не беше напълно ясно по кои дела участва прокурор в първоинстанционния административен съд. Макар да има Указание на главния прокурор за участието на прокурорите в административни дела по преценка, когато това се налага поради важен държавен или обществен интерес, има случаи, в които никак не е ясно защо прокурорът участва в някои дела, като например дела по Закона за достъп до обществена информация. Това Указание на главния прокурор не е публично достъпно (освен на сайта на Българския хелзинкски комитет), не е публикувано на сайта на прокуратурата и страните по дела не могат лесно да разберат основанието за участие на прокурор. Разбира се след конституционните промени стои въпросът и за конституционносъобразността на това Указание.

След януари 2024 г. по дела пред Върховния административен съд прокурор продължава да участва, както и в редица други административни дела. Това е резултат от бързото приемане на конституционните текстове без едновременното приемане на всички други необходими законодателни текстове. Единствено се изработи нов закон за съдебната власт, но за Административнопроцесуалния кодекс (АПК) дори не е започнал дебат.

Това води до практически проблеми, за решаването на които не е мислено, когато се обсъждаха конституционните изменения. Такъв въпрос е щатното разписание и заетостта на всички прокурори, чиято работа е да явяват по административни дела.

Никой не е обсъждал дори промяна в щатното разписание в прокуратурата, а оценка за въздействие на измененията в Конституцията изобщо не беше представена, макар да не ми е известна бройката прокурори заети в административни дела допускам, че би се освободил значителен държавен ресурс ако се подходи разумно към холистична съдебна реформа. Съдебната ни власт е една от най-скъпите в Европа, затова пък постига най-слаби резултати, а обсъждане на постоянно растящия бюджет за заплати, разходван основно за заплати - липсва.

Това е особено видно в дела, по които страна е прокуратурата, но освен нея участва и прокурор (вж. адм. д. № 6490/2023 на Върховния административен съд (ВАС) - за оспорване на Инструкция на главния прокурор за организацията на деловодната дейност в прокуратурата, която освен другите неща урежда и достъпа на адвокати до преписки, оспорвана от двама адвокати, които твърдят, че те и техните клиенти са засегнати от липсата на достъп до преписки. В това дело ответната страна е прокуратурата, но освен нея участва и прокурор от върховната прокуратура.

Това положение, в сегашния контекст на последователно неспазване на Конституцията, е симптоматично за ситуацията в която се намираме - а тя никак не е радваща.

От една страна измененията в Конституцията бяха приети по начин и процедура, които предизвикаха възмущението на мнозина, защото се случиха в рамките на дни, без съпътстващ пакет документи като мотиви или оценка на въздействието, нито изменения в други закони, а текстове останаха с недостатъчно добра редакция, което не трябва да бъде допускано за основния закон на страната. Но докато Конституционният съд не се произнесе по к.д. № 1 от 2024 г. (по искане на президента на републиката срещу конституционните изменения), тези изменения са действащи и трябва да бъдат спазвани.

Основният закон на страната е последната бариера пред окончателното превземане на държавата и превръщането й в прокурорска република - такава, в която прокурорът има явната или неявна власт да решава основни въпроси от управлението на държавата - само в рамките на дни заместничка на главния прокурор, чест гост в министерство на правосъдието, пое управлението му, за свой заместник назначи друг прокурор със семейни връзка във Висшия прокурорски съвет и се поде организирана съпротива срещу проекта за нов закон на съдебната власт. Така няма на практика да бъде спазен и §22 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията, малък е шансът и за избор на нови Висш съдебен и прокурорски съвет, а предвид редицата други изтекли мандати на множество органи - наистина ли Конституцията все още има значение в страната?