Как забраната на рекламата на хазарт ще повлияе върху собствеността на телевизиите

Експертът и консултант по телекомуникации и медии Ясен Гуев коментира в предаването "Денят с Веселин Дремджиев" приетите скоростно промени в Закона за хазарта, с които депутатите забраниха рекламата в медии, и как те ще се отразят на медиите, включително и на собствеността, особено на двете големи телевизионни групи - Би Ти Ви и "Нова тв", в които тези реклами имаха сериозен дял. Разговора може да гледате във видеото - надолу в текста, а "Дневник" публикува част от него с малки съкращения.
Ясен Гуев: През миналата година българите като залози са дали 2 милиарда и 600 милиона лева. По закон като печалби се връщат половината. Но знаете, че много хора, като печелят, това са обикновено малки суми и ги връщат обратно в хазарта. Другото число за този бизнес е, че малко над 200 милиона са данъчните приходи.
Това, което става, е, че след като имахме големия удар и скандала с Васил Божков и лотарията, всичко затихна. След което обаче се появиха нови играчи, а други по-малки пораснаха и сега обемът е голям. Нарасналата реклама през последните няколко години показва явно, че печалбите са съществени, защото, виждате, става въпрос за огромен оборот.
Това, което най-силно ме потресе, е, че има списък на зависими от хазарта, проверих закона и за моя изненада се оказа, че това не са хора, които са били установени, че имат проблем, и да има някакви мерки, за да не залагат. Това са хора, които сами са осъзнали, че имат тоя проблем, и сами са поискали да бъдат записани в списък, така че да не им разрешават да играят. Но в същото време те имат правото сами и да се отпишат от този списък.
И тези 36 хиляди души са добрият случай. Това са хора, осъзнали, че имат проблем. Като говорим за огромната сума от 2 милиарда и 600 милиона, това значи, че има огромна част други хора, които губят пари непропорционално на техните доходи. И всеки от нас може би знае за случай, когато хора са си продали и колите и имотите и те са отивали в бинго зали.

"Пълен съпорт" за рекламата на хазарт преди последния ход на ГЕРБ и ДПС
Веселин Дремджиев: Какво означава забраната за Би Ти Ви и "Нова тв" от две гледни точки: първо, по отношение на собствеността, и второ: за последствията за редакциите като състав, програмна и редакционна политика?
Гуев: Ще тръгна от парите. Би Ти Ви и "Нова тв" са доста различни като две медийни групи и без да влизам в детайли, само ще ви кажа какви са приходите и печалбите за 2022 г., която е последната в регистрите. При Би Ти Ви приходи - над 157 млн. лева, печалба след данъци - 24 млн. лева. "Нова телевизия: приходи - 313 млн. лева, печалба над 101 млн. лева.
Как да изчислим колко е рекламата в телевизиите, тъй като има отстъпки, които понякога достигат до 30-40%, понякога повече? Но това, което публично излиза за суми от 150, 160, 170 милиона лева на година, най-вероятно трябва да се намали значително и вероятно няма как да знаем.
Но говорим за около 100 милиона, които се делят по някакъв начин между Би Ти Ви и "Нова тв", като по данни на агенциите, които следят рекламите, повечето реклами всъщност са в Би Ти Ви. Връщам ви към печалбата от 20 милиона лева на Би Ти Ви.
Дремджиев: Повечето реклами са в Би Ти Ви, отколкото в "Нова тв", така ли?
Гуев: Да. Това означава, че при 20 млн. лева печалба през 2022 г., колкото и да е пораснала миналата година, те са на червено с този удар, който им се нанася. "Нова тв" не са на червено и те могат да преглътнат това, но за да си представят хората как това се отразява вътре в корпорациите:
Това е намаляване на приходи, които са планирани, и то става преди средата на годината. Резултатите се планират за цяла година и разходи, и приходи и това значи, че на шефовете в България им изчезват бонусите. Те се обаждат на шефовете на борда, които са в чужбина, които им отговарят: Дотук. Не можем. Те се обаждат на собствениците, които виждат, че това, което са обещали на инвеститорите, го няма като възвръщаемост и трябва да се режат разходи.
Рязането на разходи в телевизиите не е съвсем лесно и не става много бързо, защото има неща, които са обещани. И неслучайно в писмото до парламента от "Нова тв" напомнят, че са платили пари за правата за европейското по футбол, че излъчват Формула 1, която струва определени пари, и т. н.
Тоест това, което се постига, извън добрия резултат за това да няма реклама на хазарта, е да се даде втори, трети, четвърти, пети знак на собствениците на Би Ти Ви, че трябва да продават телевизията, защото те (сега) не го правят и смятат да останат.
Но сега вече, след като разбраха, че освен че не ги харесват, им вземат и парите и са на загуба, ще видим какво се случва.
В "Нова телевизия" историята е малко по дълга, защото в момента те са част от една група, която притежава и БТК-България - това е "Виваком" в България. В голямото дружество основният акционер, който е английски фонд, в момента е в процес на продажба. Компанията обаче се управлява от известния Драган Шолак, сръбски бизнесмен, който не знае какво да прави - дали да продава и той, това е по публикации в сръбската преса. Зависи от новия (бъдещия) собственик дали ще се разбере с него, дали има смисъл или няма...Така че ако той реши - може също да продаде.
Отделно обяснявам проблема с "Юнайтед Груп", на която голяма част от бизнеса е в Гърция, друга голяма част е в България и на трето място е в Сърбия. Политическият риск в Сърбия е огромен. Никой нормален инвеститор - за България и Гърция ще каже Окей, те са в Европейския съюз, ще се оправим някак, но политическият риск в Сърбия, където Шолак е в открита война с Вучич (президента Александър Вучич - бел. ред.) и Бърнабич (бившият премиер Ана Бърнабич, която сега е председател на парламента - бел.ред.), е абсолютно неуправляем.
Дремджиев: Това означава, че "Юнайтед груп" може да се продава на парче?
Гуев: Имаше статия в гръцкия вестник "Емпорики", че се говори за отделна продажба на гръцкия бизнес. Това е нещо възможно.
Дремджиев: Тоест и Би Ти Ви и "Нова тв" в момента са на тезгяха и се продават и им пада цената?
Гуев: Представете си, че сте човек, който държи бизнес с печалба, в случая с Би Ти Ви за двайсет и няколко милиона и изведнъж вие излизате на загуба. И за да оцелеете, за да запазите тази печалба, вие трябва да "режете живо месо", което значи махане на програми, на риалита, на скъпи сериали, които сте искали да купувате.
А може да се окаже, че и част от служителите трябва да си отидат, въпреки че, честно казано, те са минимална част. Доколкото видях, в Би Ти Ви заплатите и всичко са някъде 28 милиона лева, малко е трудно, но не е невъзможно да махнеш хора, но това няма да ти реши проблема.

Частни телевизии признаха, че са зависими от хазартни оператори
Дремджиев: Тогава кой би искал да купи Би Ти Ви и "Нова тв" в България?
Гуев: Те стават все по-евтини. От България биха ги купили хора, които имат връзка с политическия интерес.
Например, както собственици на телевизии са били Спас Русев и братя Домусчиеви, някакви такъв тип собственици могат да се появят. Чужди собственици ще бъде доста изненадващо, ако се появят. В случая с "Нова тв" и цялата група не е невъзможно, но там е голям въпрос дали ще ги купи фонд. Ако ги купи фонд, тогава може би всичко ще остане така.
А ако бъде телеком оператор, той най-вероятно ще каже "Аз искам телеком активите, но не искам медиите". И медиите като обем не са кой знае какво. Колкото и да е обидно за България, ние сме средна европейска страна и приходите в медийния бизнес не са интересни... Те просто не са на ниво, на което в Европа си заслужава да се занимаваш...
Дремджиев: Какво ще стане с редакционната политика на двете телевизии, особено ако влезе български собственик?
Гуев: Ако влезе български собственик, няма нищо да се промени, защото и в момента нещата са окей за политическата класа...
Дремджиев: Сега вече имат и страх.
Гуев: Страхът винаги са го имали. В телевизиите напоследък нищо не се е променило. Това е все едно да изненадат политиците, като извадят някаква информация, която те не са знаели, че е възможно да стане публична. Това не се случва.
Аз виждам какво се случва, защото имам спомен от времето, когато бях журналист, и знам кога една новина е подготвена отвън.
И си спомням навремето доктор Петър Дертлиев, по време на Великото народно събрание, как излезе (на трибуната) след един подобен скандал, в който се говореха само едни глупости. Той излезе, тропна по масата и зададе само един въпрос: "Кой е сценаристът?" |
Това е важното. Иначе тръгват да обясняват кой бил направил това или онова - тия снимки, оня подпис. Това са дребни неща. Важното е чрез тези дребни неща първо да се разбере кой стои отзад и какво иска да постигне. И резултатите естествено се постигат...
Тоест нов собственик трябва да влезе - някой, който не му пука за това, да има гръб от голяма страна зад себе си от сорта на американски собственик, английски собственик, френски собственик.
Аз рядко давам примери, но има има страни, които дори са от евроатлантическите, които не подкрепят бизнесите си в страната, и те примерно няма да направят нищо. Сигурен съм, че ако дойде германски собственик, няма да има абсолютно никаква политическа намеса и никакъв гръб за независимата журналистика, което няма да е така, ако дойде американски или английски, или френски.
