Реформа всяка тука оставете

На живо
Дебатът в парламента дали Мария Филипова да стане заместник-омбудсман

Реформа всяка тука оставете

На 10 юни може да се окажем пред вечно отворените врати на българския ад с надпис над вратата от "Божествена комедия" на Данте.
На 10 юни може да се окажем пред вечно отворените врати на българския ад с надпис над вратата от "Божествена комедия" на Данте.
Текстът на оригинала гласи "О, вий, прекрачващи през този праг, надежда всяка тука оставете" и е от "Божествена комедия" на Данте Алегиери. Това е надписът, който прекрачващите вечно отворените врати на пъкъла с ужас прочитат.
През последните три години страната ни функционира от избори до избори, с ниска степен на предвидимост на политическите процеси. Коалиции, некоалиции, строителна терминология (сглобка), нападки на всякакво ниво и всекидневно замерване с компромати сриват доверието на гражданите в управлението и институциите като цяло.
Съединението вече не съществува дори като идея в главите на политиците ни, и заглавието на статията може спокойно да бъде сложено на официалния вход на Народното събрание, който най-често е затворен, за разлика от вратите на Дантиевия ад.
Как се стигна до сегашната ситуация?
Идеята зад всяка прокарвана реформа е постигането на нейната необратимост и то не като самоцел, а като устройване на конкретни обществени отношения по начин, по който те ще се развиват по-добре и ще работят за гражданите. И тук не става въпрос само за реформа в областта на съдебната власт, а и за начина, по който се избират ръководните органи на институции, за кадруването на различните нива в изпълнителната власт, за належащите промени в службите за сигурност, за начинът, по който се законодателства. Списъкът е дълъг.
Изглежда обаче, че ако в една част от политическите партии тези усилия са в голяма степен автентични, то в друга част, те са по-скоро мимикрия и подкрепата за тях се простира до там, докъдето няма заплаха за партийния или личния интерес на партийните лидери.
Анализът ясно показва, че подготовката за предсрочни парламентарни избори, които само по стечение на обстоятелствата съвпадат и с тези за парламент на ЕС, е започнала на практика веднага след приемането на промените в Конституцията в края на декември 2023 г. В преходните и заключителни разпоредби на Конституцията се съдържат текстове, които залагат съвсем конкретна времева рамка за приемане на Закон за съдебната власт (ЗСВ) и провеждане на следващите го избори за нов Висш съдебен съвет, нов Висш прокурорски съвет, следващ главен прокурор и следващ председател на Върховния административен съд.
Схемата от 6+3 месеца за приемане на новия ЗСВ и организиране на изборите предвиждаше смяна на лидерския и административен корпус в съдебната власт до края на тази година. Освен това, новият чл. 91б в Конституцията поставя на съвсем друго ниво начинът, по който следва да се организират и провеждат процедури за избори на колективни и еднолични органи на ключови институции, от които зависи правовото и нормално функциониране на държавата.
Чрез въвеждането на " принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост" се предполага като минимум спазването на следните критерии: предоставяне на достатъчно време за протичането на една процедура по избор - от нейното обявяване, до провеждането на конкретния избор; осветляване на процеса на търсене и намиране на най-подходящите кандидати за позицията - не по партийна линия, а по качества, знания, етика и морал; анализ на състоянието на органа, за който се провежда избора чрез отбелязване на постигнатото, предизвикателства и последващо развитие; и накрая, но не и по значение - избор, който се провежда на момента в пленарна зала, а не е предварително уговорен и подплатен със съмнителни обещания.
Тук е необходимо да се припомни, че
броят на органите в изпълнителната власт, станали вече по-известни в обществото като регулатори, които оперират извън законоустановения си мандат продължава да се увеличава.
В момента те са повече от 15, като вече имаме и органи, които функционират (и тепърва ще видим как) без никакъв лидерски състав. Става въпрос за институцията на Омбудсмана, която е напълно оголена, защото текущият ни национален Омбудсман встъпи като българският съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, а нейната заместничка подаде оставка, тъкмо в момента, в който съгласно промените в Конституцията тя стана възможен вариант за избор на президента Румен Радев за служебен министър-председател.
Независимо от факта, че текстовете в Конституцията имат пряко действие, те все пак се нуждаят от допълнително детайлизиране, което става чрез промени в съответните закони или приемането на нови такива. И тук нещата започват напълно да буксуват.
Впрочем, един от първите признаци на това буксуване се видя също през декември и началото на януари тази година, когато парламентът сам не спази срокът, който сам си беше поставил (6.01.2024 г.) за организиране и провеждане на избор на членовете на новата Комисия за предотвратяване на корупцията, създадена с приетия малко по-рано нов антикорупционен закон (пореден). Този неуспех на парламентаризма да намери формула на съединение бе последван от експлозия на взаимна непоносимост, недопустим, даже вулгарен език от парламентарната трибуна, дори бой и все по-голямо отдалечаване от възможността за реализиране на ротацията, по начина, по който беше договорена преди повече от половин година.
Вече сме в предизборна кампания и уви, почти на изходно ниво от гледна точка на необратимост на реформите.
Променената Конституция, която направи мека революция в Глава VI Съдебна власт и по отношение на правомощията на президента, свързани с композирането на служебно правителство, е в очакване на решението на Конституционния съд по отношение конституционосъобразносттта на именно тези текстове. Новата антикорупционна комисия не може да заработи, защото няма избрани членове. Няма и информация по какъв начин се реализират, ако изобщо това се случва, разследващите функции, които й бяха вменени с новия закон.
Неизбежен е въпросът - защо се стигна дотук?
Причините могат да бъдат в няколко посоки:
• Комуникационни - наблюдава се трайна немощ в начина, по който се обясняват важните теми, свързани с тежките реформи в правосъдието и справянето с корупцията. И като казвам немощ имам предвид не невъзможността да се обяснят въобще, а затруднението да бъдат разказани по разбираем начин за обществото. Не всеки вижда очевидното и не всеки, който го вижда, го приема и разбира. Политиката е преди всичко игра на комуникация и за политиците прокарващи непопулярни решения е важно да ги разбират;
• Организационни - при високата динамика на политическите процеси у нас, се изисква бързо прегрупиране, бърза реакция и възможност за ефективен ответен удар на политическото бойно поле. Това от своя страна означава политическа дисциплина и дори политическо въздържание, когато е необходимо. За страничния наблюдател бяха видими организационните проблеми в част от политическите сили и определената липса на синхрон в поведението и реакциите;
• Времеви - един от въпросите, които не получиха отговор както в хода на обсъждане на промените в Конституцията, така и изобщо от началото на работата на 49-то Народно събрание, беше, защо се бърза толкова с тях? Защо тези толкова важни изменения не отлежаха малко повече? Защо не бяха дискутирани в още по-широк кръг и огледани от всички възможни ъгли? Необясненото бързане допълнително създаде усещането за една обреченост на това народно събрание и за отдалечаване от продължаването на реформата.
Малко преди официалния старт на предизборната кампания излязоха социологически проучвания, според които политическите партии с автентично желание за постигане на тази така търсена необратимост най-вероятно ще получат по-малко гласове на предстоящите избори, докато т.нар. системни партии успяват да мобилизират в много висока степен твърдия си електорат. И така на 10 юни може да се окажем пред вечно отворените врати на българския ад с надпис над вратата - Реформа всяка тука оставете.