Колко висока е Елена Алексиева?
Преди два дни фонд "13 века България" награди Елена Алексиева за романа й "Вулкан", издаден от "Жанет 45". Часове по-късно се разбра, че редакторът й - доц. Борис Минков, е и член на журито, чийто състав беше пазен до последно в тайна. След като конфликтът на интереси стана явен, Алексиева обяви, че ще върне наградата. "Такъв обрат се случва за първи път в историята на този конкурс", посочва Георги Тенев, чийто анализ на случилото се "Дневник" публикува.
Елена Алексиева създава литературните произведения с най-високо качество, отличавайки се сред всички съвременни автори на български език (по мое скромно мнение). Към това току-що се прибавиха доказателства и за високия етичен стандарт, на който се подчинява тя. Мигновената ѝ реакция след обявяването на наградата "Роман на годината" за нейния "Вулкан" и известието за странните, макар и донякъде формални нарушения на правилата на конкурса, свидетелстват, че тази дама е безкомпромисен интелектуалец. Елена Алексиева отказа да получи престижната и високо финансирана награда. Независимо че не е направила никаква грешка, освен това да напише поредната значима българска книга и така да попадне в окото на журито, което - заедно с организаторите (или въпреки тях, не знам кое е по-вярно да се каже) е допуснало банални и също толкова досадни извънлитературни грешки.
Лошо се получи. И малко срамно. И жалко за десетките хиляди левове наши бюджетни пари, провалени в това издание на конкурса. Напомням, че
| Фонд "13 века България" е учреден от Министерския съвет и конкретно тази награда може да се финансира от нарочни дарения в полза на събитието, но гаранцията, че ще се случи, все пак се дава от националния бюджет на страната. Тоест от нашите общи данъци. |
Кое е доброто на лошото все пак? Когато в един провал са замесени (и) талантливи и активни хора като г-жа Елена Алексиева, винаги има полза дори от болезнените неща.
Вследствие на неизбежния скандал ще се чуят критериите на членовете на журито, и то далеч по-ясно от друг път. Ще бъде очаквано и внимателно ще бъде прочетено становището на онези двама от тях (вкл. председателката на журито, утвърден и уважаван професор), които са се оказали не просто "в конфликт на интереси". Само по себе си съмнението за такъв конфликт надали е чак такава рядкост, особено в тясната българска среда, където винаги си с единия крак в познанството, в биографията на лични отношения. Тук обаче някой се е озовал в буквално противоречие с точки от регламента на наградата (член 18 (1),(2)). Например това, че член на журито е бил редактор на номинираната и наградена книга. Или че председателят на журито не бива да има участия в други литературни журита през годината - а това не е така, напротив, председателката на журито за "Роман на годината" е била не просто член, а дори председател на друга награда, връчена два дни рано...
"Вулкан" – пиратският роман на Елена Алексиева
Ще се разбере дали въобще някой от журиращите литератори експерти се е заравял да чете правилата на конкурса. И дали никой от организаторите (също възможно, макар и скандално) не си е правил труда да им представи тези правила. А какво е станало в изискваната (според "Статута" на наградата) декларация за необвързаност, която членовете е трябвало да подпишат?
"Ясно е", ще въздъхне примирено някой, "че ако в нашата родина всичко се направи по правилата, няма да се направи накрая нищо". Но все пак има хора, които не приемат тази реалност. Сред тях е и Елена Алексиева.
Не познавам редактора на романа "Вулкан" и член на журито доц. Борис Минков. Вярвам, че не си е давал сметка за проблемите, които изригнаха от това съвпадение на редактор и журиращ. Самата авторка на "Вулкан" пише в свое съобщение: "Искам да подчертая убедеността си в професионалните качества и морала на Борис Минков. Сигурна съм, че в своите действия и решения той е бил напълно добросъвестен."
Не съм съгласен напълно с уважавания издател Манол Пейков, че гафът е изцяло на територията на организаторите. За една грешка може да има много причини, волни или неволни, но в крайна сметка най-голяма е щетата, нанесена на реномето на книгата и на нервите и самочувствието на писателя, принуден да се занимава с обяснения, които далеч не са му работа. Или по-точно казано, не би трябвало да му бъдат работа - но в нашата културна сцена, уви, не е така. Трудно ми е да повярвам, че никой в издателството не е знаел, че техният редактор е член на журито...
Факт е, че основната отговорност за спазването на регламента е на организаторите на конкурса в крайна сметка. Писателите са си свършили работата. Останалото е функция на системата.
Има нещо, което ще нарека тук чиновнически жест. Понякога такъв жест го правят и ръцете на творци и интелектуалци, когато са вързани в условностите на някаква институционална схема. Често тази схема е неуредена, загнила, остаряла, с недобре написани правила за употреба. Или пък правилата са си добри, но никой не ги чете. Не се обръща у нас внимание на правила...
| Във време, в което компромисът здраво се е настанил навсякъде, а беззаконието се промъква чак в сърцето на законодателството, какво друго да направи един писател, когато се сблъска непосредствено с липсата на правила или с нелепи примери на неспазването им? |
Елена Алексиева плаща скъпа цена, отказвайки по морални и принципни съображения наградата. Това не е просто жест, а постъпка с реални последствия. Финансовото измерение на приза, от който се лишава авторката, е прекалено сериозно на фона на сумите, които пишещите висока литература получават у нас. Уви.
Разбира се, цялата тази история не се изчерпва с наградата и провалената процедура. Това е сложна система от процеси и в нея участват различни действащи лица. Част от тях са чисти чиновници, други са експертни фигури, които през годините са заемали и продължават да заемат длъжности в институции или държавни учебни заведения и това до известна степен е притъпило (също) усета им за положението в свободния пазар на идеи и литература; участват също и героите на комплицираната сцена на комерсиалната култура, издатели, част от които се грижат за бизнес, надхвърлящ самото книгоиздаване; тук, естествено, са и самите автори, да не забравяме за тях, с техните емоции и индивидуалността си, на която имат пълно право.
Всички те имат своя глас и всеки е със свое мнение. Често тези мнения са контрастни не само поради естетически или поколенчески, поради вкусови настройки или възприети влияния - на моменти това са гледни точки към една и съща (уж) литература, които обаче са от позиция на специфичен интерес - едно е да печелиш (или поне да оцеляваш) като книгоиздател, друго е да си ѝ се посветил като историк и теоретик, трето е да си революционно настроен критик или концептуалист, четвърто и пето е да си по малко от всички тези неща - а съвсем отделно нещо е да пишеш художествена проза. Да не говорим, че и сред пишещите има писане с разнообразна мотивация. Един се кълне в литературата като своя религия, за другиго тя е път да сподели своята религия, вяра или неверие или болка за околните и с околните и света.
Кризата, на която този провален конкурс е само един от много симптоми, е голяма, повсеместна, с разширяващ се фронт. Малко са компетентните хора с експертно и независимо мнение. И намаляват. И изнемогват от многото си ангажименти, сред които на моменти е икономическото оцеляване в рамките на избраната професия. Понякога са принудени да приемат отговорности, които им идват в повече. Понякога съжаляват, че са на три места едновременно, а имат сили само за едно.
| Голяма е и кризата на авторитетите. Ако имаше безспорни, признати авторитети, престъпването на една или две формални точки в някакъв устав на някакъв конкурс нямаше да тревожи никого. Авторитетното мнение би било достатъчно, за да запуши устата на всеки протест, основан на "буквата на закона". |
Но авторитетите не са тук, отсъстват и затова всеки е на прицел и всеки е отворен за атакуване. Вече видяхме и прочетохме, как този нелеп и дребен по същество казус с наградата "Роман на годината" разпали неадекватни реакции. За броени часове, който можа, успя да прояви махленски нрав, лошо домашно възпитание и език не на място.
Нищо ново, ще кажете. Прави сте. Липсва щедрост. Борят се лобита. Братя по език не могат да споделят помежду си доброто, успеха, да подхранват един на друг надеждите си за нещо повече. Но да не забравяме - това е добре дошло за враговете на културата. Те не искат да има принципност, да има предвидими действия от страна на просветените и културни хора. Защото просветените и културни хора се манипулират по-трудно, а ние сме нагазили в златната епоха на манипулациите.
Но това няма нищо общо с Елена Алексиева.
Последната ни среща с нея беше литературен разговор в НДК, бяхме седнали в някакви фотьойли. Затова не помня ясно колко точно е висока г-жа Алексиева. Но след изминалите два дни нейният професионален и морален ръст се издигна пред очите ни с още поне една педя.
