Национален рекорд за България: 263 вида птици, наблюдавани за 24 часа
На снимката: скален орел
"Дневник" препубликува от фейсбук групата "Птиците в България" разказ за Global Big Day 2024, който се проведе на 11 май. Това е традиционният ден, в който десетки хиляди хора от всички краища на света излизат да гледат птици. Миналата година над 58 000 души наблюдаваха 7636 вида - световен рекорд! Освен че е е интригуващо и забавно, събитието носи сериозна научна стойност и помага за опазването на птиците в цял свят. Втората част от текста описва личното пътешествие на автора Георги Камов на 11 май в Сакар и Източните Родопи.
България се представи впечатляващо на Global Big Day 2024!
263 вида птици, наблюдавани за 24 часа - национален рекорд за България! Това са над 60% от общо всички видове у нас и 80% от всички видове, наблюдавани досега през 2024 г. Имаме с 13 вида повече от миналата година.
Трето място по видове в Европа след Испания и Франция за четвърта поредна година! Класираме се на 38-мо място в света от общо 200 участващи държави и територии.
151 участници - рекорден брой и с 35% повече от миналата година. В Испания са участвали над 1400 души, а във Франция - над 1200. Топ наблюдатели у нас - Любомир Профиров и Георги Камов (116 вида), Бонка Цветанова (106) и Лилия Маркова (97).
384 списъка с птици - рекорден брой и с 35% повече от миналата година. Това ни класира на 8-о място в Европа - за първи път влизаме в топ 10 в Европа по брой списъци.
Отбелязахме птици в 25 области - най-много видове има в Добрич, София-град и Хасково, а най-много списъци в София-град, Пазарджик и Благоевград. Топ 3 места като брой видове са Дуранкулак, Сребърна и района на село Радовец.
Браво на всички, които участваха!
Това е историята на един страхотен мой Global Big Day:
Прекарах 11-ти май пътувайки из Сакар и Източните Родопи - не бях идвал в този край на България от цели 26 години! Радвам се, че е запазил своето диво сърце и свободен дух, който се усеща както в природата, така и в живота на хората.
Направих това пътешествие с Любомир Профиров - един от най-изтъкнатите наши орнитолози и мой много добър приятел и ментор още от времето, когато започнах да се интересувам от птици. Неговият опит в района с множество проекти и групи, които е водил, ни беше много ценен.
Големият ден започна в Левка - мястото на успешния проект за възстановяване на белошипите ветрушки у нас, ръководен от "Зелени Балкани" (които бяха и наши любезни домакини - обмислете да ги подкрепите с дарение, аз вече го направих). Събудихме се под звуците на тези малки, маневрени хищници, които бяха придружени и от няколко любопитни червеноноги ветрушки (аз предпочитам да ги наричам със старото им, много по-звучно име - "вечерни"). Сутринта продължихме да изследваме тучните поля и хълмове на Сакар и птичето им разнообразие.
Списъкът с видове растеше, но беше време да се отправим към следващата ни дестинация - близкото село Радовец. Там имахме голяма цел - да видим рядката и доста потайна качулата кукувица. С помощта на "местния" англичанин John JB Butters след доста търсене най-накрая я открихме - вид номер 300 за мен в България и един много, много специален момент!
Продължихме да се движим на запад, спирайки на Стария мост в Свиленград и на язовир "Ивайловград" в търсене на водолюбиви птици. На язовира имаше смесено ято от над 100 белобузи, белокрили и черни рибарки, които се движиха като бял облак над водата. А следващата ни дестинация вече се виждаше...
И така - озовахме се пред спиращата дъха гледка на скалите на Маджарово и меандрите на река Арда. Над нас белоглави лешояди и черни щъркели улавяха невидими термики във въздуха, придружавани от десетки бързолети и лястовици. Местните специални видове птици ни държаха нащрек, докато сканирахме с биноклите и тръбата - сини скални дроздове, балкански каменарчета, египетски лешояди и малки орли.
В късния следобед трябваше да изберем къде да продължим пътешествието. Решихме да се отбием до два водоема близо до Пловдив. Първи по ред бяха рибарниците до Шишманци - малки, но много богати на птици водоеми.
Георги Камов: Наблюдаваните 260 вида птици за ден значат, че в България все още има голямо биоразнообразие
А слънцето вече залязваше, когато пристигнахме на последната ни дестинация - рибарници Труд и оризищата в близост до тях. Наоколо беше пълно с птици, опитващи се точно като нас да се възползват максимално от последните слънчеви лъчи. Успяхме да видим отблизо голямата чаплова колония - а блестящите ибиси, които кръжаха на вечерната светлина, бяха магически!
Завършихме Големия ден с общо 116 вида птици - 44% от всички видове, наблюдавани този ден в цяла България, а аз имах цели 4 нови вида. И въпреки че пропуснахме някои "целеви" видове, това никак не помрачи настроението ни. Защо имахме един истински Big Day!
