Електорална скука
Коментарът е препубликуван от "Маргиналия".
Скоро след края на Голямата война, в началото на 20-те години на миналия век, представител на една от най-старите парламентарни култури в света, лорд Д., опитвал да обясни на племената около границата между Индия (Пакистан) и Афганистан какво е политика. Искал да предложи на пущуни, афгани и други да прекратят да се стрелят с англичаните от скалите на дивите планини и да дават всекидневни жертви от двете страни, а да правят политика чрез разговори и изгодни бартери.
Обяснил им достъпно така:
| Политиката е нещо като детско училище, събираш децата заедно и те или ще започнат да си играят и ще са весели, или ще се сбият, ще си отнемат играчките и ще плачат. |
Тази алегория точно приляга, като дреха по мярка, на българския политически живот днес.
Няколко поредни избори наблюдавахме в парламента ритане по глезените, дърпане на играчки/пачки, безобразни обиди, обикновено изговаряни неграмотно и просташки.
Това естествено очерта три изненадващи тенденции за предстоящите на 9 юни парламентарни избори:
Състояние на избирателите - безразличие и скука. Ама голяма скука! Пак от същото...
Съдя и по себе си. Обикновено съм любопитна да направя свои малки проучвания по метода на спешната антропология, колкото да поддържам форма, нещо като академичен, изследователски фитнес. Предстоящите избори с нищо не предизвикват интереса ми, нито спортния ми хъс.
Същото се отнася и за традиционните ми фокус групи в кварталните градинки и кръчми, във фризьорския салон и на пазара, в таксито. Пълно нежелание да се коментират партии, политици, листи и обещания. Всички други теми са по-интересни. Как върви бизнесът, как се прави рибена чорба (в рибарския на пазара), кой къде е пътувал и какво го е грабнало в чужбина, в провинцията или сред природата, абсурдът на кошмарно високите сметки за парно в топлата зима. Разбира се, популярни са и се обсъждат доста интензивно и международните събития - Украйна, Газа, Иран, случки от Европа, където всеки има някакви близки от диаспората ("не им харесва вече в Германия, или се връщат, или ще се преместят").
За първи път при тези предстоящи избори хората не са видимо разгневени или силно разочаровани от политиците, нито разпитват, за да се ориентират: "абе, не знам за кого да гласувам", те са им напълно безразлични.
Скуката предполага допълнителен спад на избирателната активност в сравнение с предишните избори (това е предположение, а не изследователски резултат).
Освен това е напълно възможно за първи път избирателната активност за европейските изборите да е по-висока, отколкото за парламентарните листи.
Състояние на политиците - за първи път се наблюдава ненатрапчиво и почти невидимо оттегляне на политици от участие в парламентарните избори.
Не става дума за проценти или промили, а за единични случаи, но носи информация за тенденция. Добрите професионалисти предпочитат да не участват в "детското училище" (по лорд Д.), а да се върнат към рутината в успешната професия и в семейството.
Това допълнително ще ощети и без друго мизерния политически миманс в България, защото естествено се оттеглят личности с качества.
Състояние на очакваните резултати - съществува вероятност при разпиляване на оскъдните гласове на скучаещите и доведени до безразличие гласоподаватели в новия парламент да попаднат още 1-2-3 партии или коалиции.
Струва ми се, че така прогнозират и някои социологически агенции, базирано на последните им изследвания.
Това е единственият оптимистичен/интересен момент в скучните избори на 9 юни.
| Защото включването на нови "деца в детското училище" (по лорд Д.), може да увеличи шансовете на играещите срещу биещите се и всички да извлечем някаква полза от това. |
Разбира се, е възможно и новите да бъдат натикани в ъгъла, играчките им отнети, а те наритани. Тогава Бог да ни е на помощ!