Проф. Анна-Мария Тотоманова: Патриотарството идва от липсата на достатъчно образование
|
Проф. Анна-Мария Тотоманова е един от най-известните съвременни български езиковеди. Тя е сред основателите на Катедрата по кирилометодиевистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и на Националната гимназия за древни езици и култури. Дългогодишен преподавател е по история на българския език, а в сферата на научните ѝ интереси попадат още проучването и издаването на средновековни книжовни паметници, книжовната норма през вековете, историята на религията.
Автор е на учебници, многобройни научни и енциклопедични статии. Чете лекции в университети в Италия, Германия, Полша. Между 1997 и 2000 г. е зам.-министър на образованието и науката. В навечерието на 24 май "Дневник" я покани на разговор за смисъла на празника, за отношението към езика, за образованието и проблемите на обществото.
На 24 май честваме с подчертана гордост езика си. Отнасяме ли се според Вас с достатъчно уважение към него в останалите дни от годината?
- Мисля, че тотално го пренебрегваме. И най-вече езиковото обучение в начален, прогимназиален и гимназиален етап. През последните 15-20 г. - и това го казвам като дългогодишен преподавател в Софийския университет - броят на функционално неграмотните студенти се увеличава стремглаво. А това означава, че нещо е сбъркано в подхода при изучаването и преподаването на родния език.
| Новите програми по български език изхождат от презумпцията, че тъй като децата са българчета, те на 7 г. вече са овладели родния си език. И вместо да се учат да четат, да пишат, да разказват и преразказват, да създават свои текстове, започват да ги затрупват с тежка фонетика и граматика. Това е погрешно. |
Те не придобиват най-основните умения на владеене на родния си език, остават с беден речник и нямат достатъчно навици да се изразяват и да разбират текст. Не е случайно, че сме почти последни в класацията на PISA години наред. Умението да разбираш текста и да можеш след това със свои думи да го резюмираш, като отделиш главното от второстепенното, просто изчезна. Виждам го и при моите студенти.
По-лошото е, че и по другите хуманитарни предмети се набляга на факти, вместо да се разказват истории, които са способни да грабнат детското въображение, да накарат децата да се заинтересуват какво се е случило. Често давам този пример - моите внуци не знаеха нищо за това как са били ослепени войниците на Самуил; студентите ми пък не знаеха кой е Иван-Асен Втори и какво се е случило при Клокотница. Явно не им се преподават основните национални митове, а някакви сухи факти, които по никакъв начин не ги привличат. И резултатът е плачевен - имаме полуграмотни млади хора, които не се идентифицират с историята на този народ и още по-малко с празника, за който говорим.
В днешно време децата учат от малки различни езици. Защо тъкмо владеенето на български да е най-важно?
- Защото от степента, в която владееш родния си език, зависят когнитивните ти способности. Колкото по-добре го владееш, толкова по-способен си да възприемаш ново знание. А се очаква, че поне 10 - 15% от младите хора, освен да станат квалифицирани и интелигентни граждани на тази държава, ще могат и да произвеждат ново знание, нали? Иначе просто нямаме бъдеще.
А какъв е изходът от тази ситуация? Какво трябва да се промени генерално?
- Трябва да се огледат програмите по български език и литература и да се върнем към хубавата традиция, при която се започваше от "ма-ма", "ба-ба", "та-те", която изоставихме с новия закон. Знаете ли, сега децата трябва да различават още в самото начало гласна, съгласна и сонорна съгласна. Спомням си, че на четвъртия или петия урок в 1-ви клас внучката ми трябваше да прочете антре, една много българска дума, защото са научили тези буквички. Прочете я тя и аз питам: "Ти знаеш ли какво е антре?". А тя казва: "Бабо, не. Ама едно момиче каза, че май било нещо за ядене". Децата не са чували тази дума. И защо трябва да учат такива неща на четвъртия си урок вместо "чичо", "дядо", "зайо"? Или да подчертават предните гласни в 1-ви клас?
Децата трайно намразват граматиката, защото не могат да я разберат. Не е, защото не искат, но е нужно добро владеене на езика, каквото те не притежават на 6-7 години.
Бога ми, човечеството е стигнало до идеята, че звукът и буквата са нещо различно, преди около двеста години! Двеста години при хилядолетия история! Защо караш децата на 6-7 години да осмислят подобни абстракции?
Проблемът, за който говорите, отдавна е идентифициран - през последните 20 години постоянно се говори за спадащото качество на образованието. Защо не може да се изгради поне базов модел на добро образование, който да се усъвършенства?
- Причината е, че някои хора побързаха да направят реформи, без да са изпробвали какво ще последва от тях. Както се случи, да кажем, с поправките в Конституцията - набързо, урбулешката, с оглед на някакви политически интереси и т.н. И сега берем плодовете.
Някъде около 2005 г. се изчерпа инерцията от стария тип образование, който искаше много четене, много писане, развиване на теми. Разбира се, всяко едно от тези неща може да се изкриви и да стане досадно на децата. Но така или иначе, нашите средношколци докъм две хиляди и някоя година бяха на много по-добро ниво, отколкото да кажем връстниците им в Италия, където съм работила. След това започнаха необмислени експерименти в образованието и преди седем години последният закон просто доуби всички традиционно хубави неща, които нашата система притежаваше.
| Разбира се, тук се намесиха и други фактори. Като факта, че превърнахме учителите в просяци и те дълго бяха на дъното на социалната стълбица. Това не може да се поправи просто с увеличение на заплатите. |
Виждам, че студентите ми не бързат да отидат да преподават, защото това е тежък каторжен труд, ако искаш да го вършиш както трябва. Наскоро четох статистика, че след три години повечето млади учители напускат и търсят друго поприще. Така става и с възрастни учители, защото климатът в училището понякога е нетърпим заради агресивни родители или натиск, при който учителите нямат защита от ръководството.
Мантрата, която следват всички реформи в образованието, е олекотяване на програмите и приближаване към интересите на децата. И винаги накрая се получава обратното. Този парадокс откъде идва?
- Не може с олекотяване. Все пак трябва да сложиш някакъв праг, под който не бива да се пада. А ние какво правим? След последното фиаско на PISA министърът излезе и каза: "Ние ще облекчим нещата, за да има по високи резултати". Кого лъжем? Себе си лъжем. Гледах статистики за минали години, според които има цели училища, в които никой не е изкарал повече от двойка, а в други средният успех е под три. Какво означава това? Какво са учили тези деца до 12-и клас?
Навеждате ме на мисълта за една набираща популярност теория - че езикът е средство за общуване и е напълно достатъчно да се владее до степен на ефективно предаване и получаване на съобщения. Какво мислите за нея?
- Това е първичната и най-елементарна функция на езика. Но над нея се надстрояват други функции. Езикът трябва да може да преподава знание, нали? Да може да служи като средство за придобиване и овладяване на знание. Бога ми, та ние дори математиката я учим през езика! Физиката също, нали? Всичко учим чрез езика.
Vajno li e da si gramoten (видео)
Не е случайно, че по време на средното си образование учениците минават през целия научен спектър, за да видят как функционира езикът в различните дялове на науките. И това би трябвало да ги обогатява, ама някак си не се получава. И повтарям, проблемът идва оттам, че не обръщаме внимание на преподаването на езика в училище - на четенето, писането, преразказването, съчиненията.
Как като общество стигнахме дотам, че да говориш и пишеш правилно не е белег на възпитание, култура и образованост, а минава за снобска поза?
- Самата държава не се грижи за българския език. Дори моите колеги от Института по български език на Българската академия на науките непрекъснато се чудят как да улеснят нещата, така че да се пише както се говори. Ами не става така, дявол да го вземе! Никой не пише както говори, просто защото не може толкова бързо да пише. Което означава, че преди да седнеш да пишеш нещо, трябва поне да го обмислиш.
Ами чуйте парламента! Той е еманацията на всичко това. И при положение че отвсякъде блика хъшлащина, децата се поддават, няма как.
Може би защото вече сякаш няма задължителна минимална норма за владеене на езика при напускане на училище
- Има норма, но тя се адаптира към невежеството, вместо да се опитваме да постигнем някакъв стандарт. Непрекъснато сваляме летвата, за да не изглеждаме зле, родителите да са доволни и т.н.
Все повече хора обаче са на обратното мнение - че езикът трябва да се опростява, така че да е лесен за разбиране и усвояване?
- Ами тогава се смъкваме на нивото на Елочка Людоедката (героиня от романа "Дванайсетте стола" на Иля Илф и Евгений Петров - бел. ред.), която има 30 думи за различни случаи. Не че сега сме много далеч от това, но ако това се превърне в норма, наистина сме загубени.
И каква е перспективата в ситуацията, която описвате?
- Трябва повече граждани да осъзнаят, че случващото се не е в полза на децата ни и на бъдещето на България. Още повече като се имат предвид демографската криза и нагласите за емигриране. Трябва да се направи нещо, така че децата да се чувстват добре в училище, обаче да бъдат отговорни.
И учителите също. Единственият урок, който съм научила от дългите години на преподаване, е, че колкото и да ти е трудна материята (а моята наистина е трудна), тези, на които преподаваш, реагират на твоята загриженост. Ако си склонен да се раздадеш, те го виждат и реагират позитивно. Ако просто проснеш презентация на дъската или пращаш по пощата някакви текстове, както се случваше по времето на COVID-19, няма ответ.
| Отдавна си говорим с колеги, че е добре да се въведе нещо като подготвителна година, в която студентите да наваксват липсите, най-малкото да се научат гладко да се изразяват писмено и устно. |
Защото с част от студентите се работи много трудно - те нямат езикова култура, нямат обща култура, не знаят българската история. Опитвам се да им давам примери от българската класика, но те не ги разбират. Имаше един курс, който не знаеше какво е думата изгнаник. Издекламирах им цялото стихотворение "Арменци". Пак не се сетиха и трябваше аз да им я обясня.
Казвате, че не се преподават националните митове. Как тогава си обяснявате растящата популярност на патриотични и националистически идеи?
- Това е патриотарство, не е патриотизъм. България е имала и възходи, и падения. И трябва да се знае и за едните, и за другите. Другото вече е комплекс - набива ни се в главите, че сме малка държава, най-бедният народ в Европа и т.н., и всъщност ние искаме по някакъв начин да изпъкнем. С какво? Като бабаитите на Европа. С това, че някой си си е татуирал лика на Левски не знам къде си. Към това ли се стремим?
Да обичаш държавата си означава да работиш за нея, да обичаш народа си, да искаш нещо да му дадеш, да го направиш по-добър и по-умен.
Патриотарството идва от липсата на достатъчно образование. И ние сме виновни заради липсата на пропаганда, която да обяснява, че всъщност България няма защо да се срамува. Няма и особени поводи за гордост, но от друга страна, благодарение на това, което сме направили от края на 9-и до края на 10-и век, нашата част на Европа е станала християнска и цивилизована много преди други държави. И без това сегашната Европа нямаше да изглежда по този начин.
| Този народ има потенциал, който трябва да бъде грижливо отглеждан. Някак си живецът му изчезна през последните години и оттам дойде и този срив. |
Но управляващите по никакъв начин не ни помагат. Би трябвало да има лидери, които да ни предлагат някаква цел. А каква ни е целта сега? Какво означава Шенген за обикновения българин, който едва свързва двата края? Е, че по-лесно ще ходи да работи в чужбина. Какво означават евроатлантическите ценности? Някой да ни е обяснил? Липсва ни национален идеал.
Историци до парламента: 24 май да стане национален празник
Докато сме на патриотичната вълна, да ви питам постигна ли нещо направената преди три години под давление на коалицията "Обединени патриоти" промяна, според която 24 май вече не е Ден на славянската писменост, а на българската азбука?
- Не, само името стана безумно и аз така и не го запомних. Това си беше типичен патриотарски изблик. Важното беше да махнем думата славянски, но в крайна сметка тя остана по някакъв начин. Беше глупаво и излишно.
Също толкова безумна беше и обсъжданата идея този ден да ни стане национален празник. Това е празник, който възниква като църковен, а после става граждански през Възраждането. По време на соца го бяха превърнали във възхвала на БКП. И сега ние се опитваме това, което народът все пак спонтанно чувства като празник на училището, да го направим национален празник. Всъщност така той ще се изпразни от съдържанието си - на празник на буквите, на книжнината, на писмеността, която сме дали на всички славяни, както казва Вазов. Какво ще имаме, като стане национален празник? Военен парад ли?
С тези актове - на смяната на името на празника и подчертаването, че това е българска азбука, се отказваме от може би най-съществения си принос в човешката цивилизация. Не съм чула италианците да кажат, че латиницата е италианска азбука
Как като езиковед виждате българския език в днешно време. Глобализацията опасна ли е за него? И има ли риск да се самоизолира, ако пък прекалено много го пазим?
- Първо, не мисля, че прекалено много го пазим. Второ, няма начин да се самоизолира, защото непрекъснато идват нови неща, нови електронни джаджи например, и сме принудени да вземаме лексика отвън за тях. Това е нормално, ставало е от дълбока древност и в него няма нищо страшно. Лошото е, когато заменяме чисто български думи с чужда лексика или пък правим разни хибриди - от типа на думата входирам, които нарушават тъканта на езика.
Българският с нищо не е по-лош от останалите европейски езици. Има и това предимство, че е писмен и църковен език от много векове. Чрез него сме оцелели, но не се грижим за него. Мислим, че ни е даден просто ей така - раждаме се и го знаем, но всъщност не е така.