От позицията на човек, който години наред се е борил в българскато образователна система да има външно оценяване, не мога да не си посипя главата с пепел, виждайки как избираме да целим врабче с топ.

Все се надявах, че през годините ще попаднем на ръководство на Министерството на образованието и науката (МОН), което ще произведе малко разум в системата и ще направи разлика между национален изпит (има за цел да подреди от първо до последно място всички ученици в държавата и така да разпредели ограничените желани места - в гимназия или университет) и национално външно оценяване (има за цел да проследи ефекта на публичните политики, т.е. да оцени способността на образователната система да компенсира изначало неравния старт на децата, дължащ се на техния социален статус и капацитета на семейството им да ги образова,). За съжаление, безумието се разраства като епидемия - външно оценяване ще има и в X клас.

Ще помогне ли това да имаме по-образовано население - предвидимо не! Ще увеличи ли натиска за частни уроци - предвидимо да! Добре ли харчим все по нарастващите бюджети за външно оценяване - преценете сами.

Целта на националното външно оценяване (НВО), както и на международните оценявания, е да установи пригодността на системата да постига конкретни цели. А не да подреди децата от първо до последно място.

Външното оценяване чудесно може да постигне тази цел, като се провежда тихо и кротко без предварително обявен ден, на извадков принцип в определен брой училища. Много по-малко пари, никакъв стрес, много по-добра информативност за резултатите.

За да има достатъчно информативно външно оценяване, училищата и учениците (неслучайно подчертавам тази разлика, за да отбележа изкривяващата роля на частните уроци) не трябва да се готвят целенасочено.

За съжаление, едва ли има български родител, който да не е чул подробния план на учителите по български и математика как децата им да се готвят за външното оценяване. Проблемът е, че фокусът неизбежно се премества от осмисляне на знанията към подготовка за формата на изпитване. Голяма част от знанията остават в краткосрочната памет и се загубват веднага щом изпитът приключи.

Многото изпити през май скъсяват допълнително времето за съдържателно учене на всички ученици (на изпит се явяват 8% от учениците, но не учат 92%). Така практически учебната година приключва в България през април. Нали никой не вярва, че след многото празници и неучебни дни заради изпити през май някой наистина може да мобилизира учениците да се върнат към ефективно учене през юни?

По принцип българската учебна година е една от най-кратките в Европа. Като прибавим и един хаотичен откъм преподаване май, загубен практически за всички ученици, независимо от кой клас са, учебната ни година става по-къса почти с два месеца. А два месеца неучене са си два месеца неучене.

Тук няма да се спирам подробно на често коменетираната от много експерти липса на сравнимост на резултатите между отделните випуски. Казано другояче, няма консистентност на измерваните компетентости и сложността на задачите.

Това може да е оправдано, ако искаме да променим акцента в посока на нови компетентности - например по-добро разбиране на графични данни или развитие на критическо мислене (подчертавам, критическо, не критично - разликата е огромна). Все пак е критично важно 80% от теста да мери едни и същи компетентности, за да знаем по-добри ли стават методиките на преподаване или обратното - водят до по-ниски постижения.

Има и някои по-формални въпроси, които търсят своя отговор. Обичайно при 100-точкова скала на оценяване изпитът може да се счита за взет при над 50 точки ( 50 т. означава 3). Нещо повече, ако над 50% от обучаемите не достигнат 50 точки, проблемът е в обучението, а не в обучаемите.

Какво ни казва обаче МОН? По някаква странна причина в България ни трябват не 50, а само 30 точки за 3. Никой не ни обяснява защо това е така.

Министерството систематично предлага на широката публика информация за средната оценка, но това е възможно най-неинформативната статистическа величина в случая. Много по-важно е каква е оценката, която са получили 50% от изпитаните ученици, или коя е най-често получаваната оценка.

За сметка на това ни уведомяват колко ученици са получили пълен сбор точки - 100, и колко са получили 0 - възможно най-неинформативните резултати (при голяма част от статистическата обработка на данни те се премахват, за да не изкривяват картината). Не е нужно да си голям специалист, за да разбереш, че дори случайно да заграждаш отговори, статистически е много малко вероятно да получиш 0. Убедена съм, че МОН разполага с достатъчно добри статистици, които могат и най-вероятно правят сериозни анализи. Нали това министерство все пак отговаря и за науката.

Въпросът е защо ни се представя толкова орязана картина?

От години има трайна липса на интерес към задълбочени анализи от страна на хората с политически амбиции. На кръглите маси, при дискусиите в парламента виждаме личности, крайно привързани към своите вярвания, които не проявяват никакъв интерес към числата и историята, която те разказват. Като че ли българските политици така и не са открили силата на математическото моделиране за анализиране на въздействието на едно или друго управленско решение, камо ли да разчитат на него за изготвяне на прогнози и формулиране на политики базирани на данни.

Тази липса на уважение към информацията наблюдаваме и спрямо международните източници. Докладите на Световната банка изобилстват с доказателства за успешни политики, които са извели страните напред, и скъпи и безмислени инициатива, които не само не са помогнали на държавите да постигнат високи образователни резулатати, но са ги вкарали в спиралата надолу. Подценяват се и проучванията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), защото така и не искаме да признаем отговорността на публичната образователна система за практическата непригодност за пълноценен живот на младите хора в страната - а за това има много данни. (например броят на младите хора, които нито учат, нито работят).

Знаем, че област Видин трайно се е настанила на дъното, какво по-специално правим във Видин? Знаем също, че област Смолян традиционно се представя много добре - какво научихме от област Смолян?

Не съм чула и за някакви допълнителни мерки за преодоляване на изоставането вследствие на 2 години COVID-пандемията на тези деца, които нямат достъп до дигитални технологии и очевидно няма как да са учили много систематично.

Външното оценяване е важно. Толкова важно, колокото е важно да се мериш на кантара, когато си се подложил на диета за отслабване.

Да продължим с тази метафора. Всеки, който е бил на диета, знае, че първо, е добре кантарът да е верен, второ - не е полезно да се мериш всеки ден и с различни дрехи, трето - понякога, въпреки диетата, килограмите ще се стабилизират, няма да имаш видим напредък, а може и леко да се повишат от съпротивата на системата поради страх от загуба на контрол и стремежът към запазване на статуквото.

Най-важното все пак си остава да избереш една диета и да я следваш достатъчно дълго време, въпреки приятелите, които енергично протестират: "хапни си, един път се живее", и когато постигнеш желаното тегло, да продължиш да се храниш разумно, докато това се превърне в новото нормално.

Да си пожелаем новите избори да сформират ново мнозинство от депутати, които обичат да четат, разбират от числа и правят разликата между вярвания, мнения и факти. Да си пожелаем мнозинство от депутати от всички политически партии, способни да се обединят около избора на конкретна "диета" за българското образование, решени да я подкрепят достатъчно дълго, колкото и мъчително да е, и желаещи да проследяват ефекта чрез истинско външно оценяване. Да си пожелаем и ръководен политически екип на МОН с адекватна визия, готов да изтърпи неизбежните протести от страна на различни интереси, способен търпеливо и системно да фокусира общественото внимание върху неотложността на една образователна реформа, базирана на ясни цели, системно измерване на напредъка и адекватни коригиращи действия.