Предизборната кампания започна зле и върви все по-зле. Някакъв тъмен по произхода си подем на наглостта и цинизма. Разумните не разбират какво стават. Не е възкръсналият Ганю Балкански. Нещо друго е това. Оня не е бил толкова зъл и хищен.

По националните медии няма политически дебати по проблемите на обществото. Лош и калташки спектакъл. Политическа пошлост и мошеничество. Унизяват умните и възпитаните. Вилнеят политическите полуидиоти, циници, двуличници, манипулатори. Къде са талантливите, компетентните и доблестните журналисти? Прогонват ги от националните медии. Страхуват се от тях. Тежка, отчайваща, мрачна криза на българското общество.

България се затрива от безхарактерност, липса на политическа и демократична култура. Неизличима отечествена меланхолия. Някой дядо да ни освободи, Европа да ни дава, дължат ни. Безсмъртна е плебейска мъдрост на българизма: "Преклонената главичка остра сабя не сече." Каква ти там оптимистична теория! Отново безнадеждност.

Обществото ни е в третата фаза на политическата криза. Адекватното описание и обяснение на тази криза е твърде сложна задача. Но това не е грижа на масовите медии, които плуват в мътни води. Надпреварват се да внушават, че изборните резултати са предрешени. На измерваната избирателна пасивност се гледа като на природно състояние, което означава безсмислие на предизборната кампания. И тя е такава. Печално е да се каже, но

Отровни въпроси. Всички мълчат като пънове.

Началото на първата фаза на сегашната в известен смисъл уникална и дълго проточила се политическа криза е взривяването от фамозния чалга-политически феномен "Има такъв народ" (ИТН) на квазикоалицията: "Продължаваме промяната" - "Демократична България" (ПП-ДБ), от една страна, и БСП, ИТН, от друга страна. Правителството с министър-председател Кирил Петков беше свалено от ИТН. Лесно бяха намерени съучастници.

Тогава не се знаеше, че третото правителство на ГЕРБ е било краят на политическите коалиции в България по пътя на демокрацията след имплозията на мракобесната тоталитарно-комунистическа система. Знаменателен факт, който досега не е забелязан и осмислен от политолози и в социология на политиката, доколкото у нас има такава. Настъпва нов и непознат тип политическа криза. Принципно новото е: политическа коалиция в същинския смисъл на понятието между ПП-ДБ, от една страна, и БСП, от друга страна, е немислима, както по-късно е немислима между ПП-ДБ и ГЕРБ. Оправданието, че избирателите решили така, е глупаво и дори налудничаво.

Невъзможността да се учреди политическа коалиция произтича от двата вида несъизмерими/хетерогенни политически ценности и взаимно изключващи се политически интереси. В първия случай полярната противоположност между ПП-ДБ и БСП е по въпроса за войната на Русия срещу Украйна. Към това се прилепва фамозното политическо образование ИТН на шоумена СТ. Връзката между този политически играч и държавния глава не е загадъчна. Това е друга тема.

Свързаността на хетерогенните (идейно-ценностно разнородни) политически формации ПП-ДБ, БСП, ИТН е противопоставянето им на ГЕРБ, смятан за олицетворяването на корупцията и всичко, което се отнася до негативния според тях суперкод ГЕРБ. Пропутинската БСП се озовава обаче в конфузната ситуация с масираните доставки от България на оръжия за Украйна, макар че доставките не са идеологически и политически мотивирани. За ПП-ДБ този факт е от първостепенна важност. Българското правителството получава непреходна признателност от Украйна и от всички евроатлантически съюзници на България.

Резултатите от последвалите извънредни парламентарни избори през пролетта на 2023 г. отново правят невъзможно образуването на политическа коалиция в адекватния смисъл на понятието. Този път съвместното управление като квазикоалиция се обозначава с техническия термин СГЛОБКА. Плиткоумни журналисти и коментатори, дори професионални политолози, а камо ли широката публика, не разбраха в какво се състои действителният политически проблем и се давеха в подигравки и подмятания. Неслучайно ГЕРБ не приемаха думата "сглобка" като отказ от термина коалиция.

ГЕРБ имаха и имат своите основания. А това беше за ПП-ДБ собствено прагматична формула. ПП-ДБ се ангажираха да правят всичко, по което е възможно да се намери съгласие с ГЕРБ, като лавираха (няма иначе как) по ръба на несъизмеримостта. Това обаче се оказва невъзможно, щом настъпи моментът за договорената в началото ротация и следващата реализация на програмните реформаторски цел. Настъпи време разделно. Сглобката като нестандартна форма на съвместно управление се взриви от несъизмеримостта/хетерогенността на ценностите и интересите по ключови въпроси. ГЕРБ и ДПС се озоваха пред обща опасност за тях. Политическата криза навлезе в нова фаза. Кризата в перспектива става страшна. Защо?

След предстоящите избори ще бъде невъзможна два пъти опитваната нестандартна форма на управление. Поредните извънредни парламентарни избори са ИЛИ-ИЛИ, което в езика на великия немски философ от миналия век Карл Ясперс е гранична ситуация. Или реформаторската и проевропейска политическа коалиция ще има мнозинство и страната ще излезе от кризата. ГЕРБ и ДПС привиждат това за себе си като кошмар. Или реформаторската коалиция ще остане непримирима и безкомпромисна опозиция.

На всичко отгоре бъдещето става все по-непрозрачно. Българската социология е изостанала от новата реалност. Преди десетина години тя беше жестоко смазана от една шайка в ръководство на БАН по онова време. Минало, заминало.

Настъпват времена на небивали изпитания. Кризата става страшна. Да, страшна. Покварата е нашият всесилен враг. Но, не всичко е загубено, ако има ближни, които не са в плен на безразличието и нихилизма. Не сме загубени, ако има синовете и дъщерите, които обичат майка си. Който обича майка си, обича и родината си. А който обича майка си и родината си, гледа на другите като на ближни. Повече от всякога по-рано е нужна солидарност срещу злото!