Не оставяйте Грузия на Путин, последиците ще са опустошителни
Саломе Самадашвили, бивш ръководител на мисията на Грузия към Европейския съюз, е член на грузинския парламент, представляващ проевропейската опозиционна партия "Лело за Грузия". Коментарът ѝ е за Project Syndicate.
Докато политическите лидери на Запад са все по-заети с продължаващите войни в Украйна и Газа, те рискуват да загубят своето геополитическо влияние в една малка, но стратегически важна черноморска страна: Грузия.
На 29 април, в една от редките си публични изяви, Бидзина Иванишвили - основателят и фактическият лидер на управляващата партия "Грузинска мечта" и откъснат от обществото милиардер - обвини САЩ и Европейския съюз, че представлявали западна "партия на глобалната война" и се намесвали във вътрешните работи на Грузия.
Взимайки назаем страница от книгата на руския президент Владимир Путин, Иванишвили обеща да въведе отново закон за "чуждестранните агенти", който ще лепне етикет на организациите, получаващи повече от 20% от финансирането си от чужбина, като намиращи се под чуждо влияние. Законът в кремълски стил би позволил на правителството да елиминира НПО, работещи за демокрацията и върховенството на закона, да потисне независимите медии и да изкорени опозицията. Като се има предвид това, заключението от изказването на Иванишвили, в което той обеща присъединяване към ЕС, прозвуча като оруелска шега.
| Речта, която бързо беше последвана от приемането на закона в парламента на 14 май, беляза завоя на Грузия към автократичен режим, подобен на този на президента на Беларус Александър Лукашенко. |
Десетки хиляди протестиращи, водени от младите хора на Грузия, излязоха на улиците, за да изразят своето несъгласие и броят им продължава да расте въпреки жестоките атаки на правителството срещу опозиционни политици и демонстранти.
Грузия е била и преди в подобна ситуация. Правителството за първи път въведе закон за чуждестранните агенти през март 2023 г. само за да го оттегли след масови протести. След това Грузия получи статут на кандидат за членство в ЕС, което увери много грузинци в европейското бъдеще на страната им. Тогава защо, като се има предвид неговата на пръв поглед прозападна позиция, Иванишвили направи обратен завой сега, преди парламентарните избори и когато 90% от населението подкрепя присъединяването към ЕС?
Отговорът се крие в Русия, където Иванишвили натрупа своето състояние.
Като централна за т. нар. Среден коридор - най-краткият път, свързващ Европа с Китай и Централна Азия - Грузия е ценна награда за Путин.
| Показателна е траекторията на проекта за дълбоководно пристанище в грузинския град Анаклия. Съвместно предприятие между грузинския TBC Holding и базираната в САЩ Conti International получи договора за изграждане и експлоатация на пристанището през 2016 г. Но грузинското правителство прекрати договора им през 2020 г., вероятно под натиск от Русия, и сега обмисля оферти от китайски инвеститори. |
Все пак предотвратяването на "нахлуването на Запада" в Грузия изисква нещо повече от геополитически маневри. Правителството на Грузия също трябваше да прибегне до вътрешни репресии, за да спре напредъка по кандидатурите на страната за ЕС и НАТО.
Вече няма значение дали Иванишвили, който управлява страната от 2012 г. (макар и предимно от формално периферни позиции), винаги е бил троянският кон на Русия, или едва наскоро реши, че демокрацията не обслужва неговите лични и политически интереси. Резултатът остава същият: Путин намери силен съюзник в лицето на Иванишвили, който изглежда също толкова решен да отдалечи Грузия от Запада. Това е особено опасна цел, тъй като борбата за бъдещето на Украйна навлиза в нова, решителна фаза.
Русия е в игра с високи залози:
- Погребването на европейското бъдеще на Грузия би засилило влиянието на Кремъл в района на Каспийско море и Централна Азия и би доближило Путин до целта му за възстановяване на Руската империя.
- Когато ЕС предостави статут на кандидат на Грузия през декември 2023 г., той изпрати сигнал до своите съседи, особено Армения и Азербайджан, че ЕС е ангажиран с дългосрочната интеграция на региона.
- Това накара Армения - стратегическата опора на Русия в Кавказ - да търси по-тесни връзки с ЕС.
- Страните от Централна Азия, богати на енергийни и минерални ресурси, също изразиха нарастващ интерес към сътрудничество с ЕС.
- Путин разбира, че смазването на демократичните и западните стремежи на Грузия вероятно ще сложи край на тези нежелани развития.
Докато грузинците се съпротивляват на рерусификацията на страната си, Западът също трябва да действа.
САЩ се движат в правилната посока: два законопроекта, които биха подкрепили демокрацията в Грузия и ще санкционират политици и служители, които се опитват да я унищожат, бяха внесени в Камарата на представителите и Сената във Вашингтон. Освен това държавният секретар Антъни Блинкен обяви, че визови ограничения ще се прилагат за всеки, който подкопава демократичните процеси или институции в Грузия.
Но за да се гарантира, че предложените забрани за пътуване и финансови санкции не са празни заплахи, САЩ и ЕС трябва да наложат ограничения на Иванишвили и основните играчи в неговия кръг, включително поддръжниците, които сплашват демонстрантите. Това би предложило възможно най-ясния знак за подкрепата на Запада за демокрацията в Грузия.
Междувременно Грузия се нуждае от безпрецедентно ниво на помощ, включително армия от наблюдатели на изборите, в навечерието на парламентарния вот през октомври 2024 г. Грузинските опозиционни партии започнаха да формират проевропейски фронт, за да предизвикат управляващата партия, но те ще се нуждаят от силна международна подкрепа.
Предстоящите избори са референдум за европейското бъдеще на Грузия и ако са нечестни, Западът вероятно ще загуби влиянието си в региона.
Необходима е координирана политика между САЩ и ЕС, за да се гарантира, че демокрацията в Грузия ще оцелее в тази криза. Победа на съюзниците на Путин би имала опустошителни последици както за грузинците, така и за Запада.
Преводът, заглавието и акцентите в текста са на "Дневник".