Опасностите от нормализирането на радикалната десница в ЕС
Роза Балфур е директор на "Карнеги Европа" и съавторка на обширния нов доклад "Определяне влиянието на радикалната десница върху външната политика на ЕС". Възпитаник на "Кеймбридж" и London School of Economics and Political Science, тя е експерт по въпросите на европейската политика, институции, международни отношения и сигурност, вкл. Източна Европа, Балканите и разширяването на ЕС.
След последните коалиционни споразумения на радикалната десница с дясноцентристите в Нидерландия и Хърватия, нейни представители вече управляват или подкрепят правителствата в седем държави-членки на ЕС. Може да станат и повече с предстоящите парламентарни и европейски избори в Белгия. Старата политика на "санитарен кордон" за държане на радикалната десница далеч от властта не успя да предотврати нейния възход. Сега някои политици са отворени за нови съюзи в крайнодесния политическия спектър, но въпросът е: каква цена ще платим, ако приемем радикалната десница за нещо нормално?
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се опитва да внесе разделение в радикалната десница, като ухажва някои представители, като италианския премиер Джорджа Мелони, и изолира други, като унгарския ѝ колега Виктор Орбан. Логиката зад тактиката й е ясна: разделянето на двете крайнодесни политически групи в Европейския парламент - "Европейските консерватори и реформисти" и групата "Идентичност и демокрация" - е от решаващо значение за осигуряване на последователна управленска програма за следващата ЕК.
Тези партии вече са разделени относно подкрепата си за Украйна и санкциите срещу Русия, два ключови приоритета за дипломатите на ЕС. Подобни разделителни линии могат да бъдат открити по въпроси като НАТО и САЩ, както показва неотдавнашен доклад на "Карнеги Европа" за радикалната десница и външната политика на Европа.
Второ, следващата Комисия, която фон дер Лайен иска да ръководи, също ще изисква мнозинство от гласовете извън четирите основни партии отляво и отдясно на политическия център. Неспособна да задоволи всички, тактиката ѝ е да избере онези партии, които е най-вероятно да се съобразят с приоритетите й.
Освен това Европейската народна партия, представлявана от фон дер Лайен, отдавна флиртува с радикалната десница. Приема някои точки от дневния ѝ ред или прави опити да сформира съюз с нейни членове. В края на краищата "Фидес", партията на Орбан, беше член на ЕНП, докато отказът на Унгария от либералните демократични принципи не се превърна в източник на напрежение в групата.
| Може да има допирни точки между семейните ценности на дясноцентристите в Европа и ултраконсервативните ценности на тези по-вдясно. |
И накрая, сътрудничеството с радикалната десница може да отнеме малко от силата ѝ. Финландското центристко-радикално коалиционно правителство се основава на внимателно договорено споразумение, което има за цел да предотврати прекъсване на европейските политики на Финландия. "Форца Италия" се приближи до центъра под ръководството на вицепремиера и външен министър Антонио Таяни. Въпреки това, докато популистките партии с широки идеологии се адаптират, радикалната десница - ако бъде наказана за сближаването си с центъра - може да се върне към своето идеологическо и електорално ядро.
Нормализирането има цена. Миграционната политика е най-добрият пример. В опит да отблъсне възхода на радикалната десница, ЕС подкрепи миграционните споразумения с Турция през 2016 г. и неотдавна с Тунис, Египет и други, въпреки положението с човешките права в тези страни. Фон дер Лайен лично подкрепи публичната дипломация на Италия около тези споразумения, подкрепяйки аргумента на Мелони, че благодарение на намесите ѝ позицията на Италия има по-голямо влияние върху посоката, в която ще се движи Европа.
| И все пак, споразуменията не предотвратиха възхода на крайната десница. По-скоро проправиха път за потенциално неетична и по-строга миграционна политика чрез затягане на граничния контрол, увеличаване на броя върнати, нежелани мигранти и плащане на трети страни за спиране на миграционните потоци към Европа, което завърши с наскоро одобрения Пакт за убежище и миграция. |
Освен това самата Мелони се превърна в нещо като проводник на амбициите на крайнодесните в ЕС. Очевидният ѝ успех да привлече вниманието на Комисията накара Марин Льо Пен, лидер на радикално дясното "Национален сбор", да дистанцира партията си от "Алтернатива за Германия" и да потърси нови съюзници.
Моделът на нормализиране е добре известен, както политолози като Кас Муде и Ян Вернер-Мюлер отдавна са доказали: десноцентристите си цапат ръцете в опитите да отговорят на десните искания, без да печелят на урните. Следващата област, в която се развива този модел, е политиката за климата.
Миграционната политика на ЕС навреди на глобалната репутация на Европа. Все пак политиките могат да бъдат обърнати, но при намеси в работата на демократичните институции и процеси, цената на сътрудничеството с радикалната десница нараства още повече.
ЕС разполага с инструменти за спиране на атаките срещу върховенството на закона в страните-членки, но се забави с прилагането им през 2010 г., когато Орбан започна да "демонтира" върховенството на закона в преследване на нещо, което нарича "нелиберална демокрация". Може да се твърди, че членството на Орбан в ЕНП беше един от факторите, които попречиха за ранен, силен отговор на демократичното отстъпление на Унгария и консолидирането на систематичен вредител в ЕС.
Нарастващият брой управленски експерименти с радикално десни партии може да изложи на риск демократичните институции. Правителството на Италия предложи конституционни промени, които ще засилят изпълнителната власт за сметка на парламента. Промените също ще отслабят надзора на президента на републиката, който е пазител на италианската конституция, и според правни експерти биха могли да ограничат способността на избирателите да действат като коректив на властта.
Не е ясно дали институциите на ЕС ще бъдат склонни да следят за придържане към европейските демократични стандарти, ако зависят от политическата подкрепа на част от радикалната десница. Ако си затворим очите за ерозията на демократичните ценности, може да спечелим в краткосрочен план, но не и в дългосрочен.