Лъчезара Стоева е лицето на България!

На 23 май г-н м-р председателят и м-р на външните работи на България и Нейно превъзходителство г-жа Лъчезара Стоева, нашият пълномощен посланик в ООН, си разменят две грами. Оригиналите им са публикувани вчера, 29 май от BIRD и препубликувани многократно в интернет, включително в "Дневник". Затова ще се спра само на същността.

BIRD: Главчев наредил България да се въздържи за геноцида в Сребреница, но получил отказ
Значи - можело! За да не изложи България пред света, Лъчезара Стоева можа да не се подчини на нареждане на своя пряк началник, гореупоменатият м-р - председател, чието име за нищо на света няма да напиша редом с нейното. Този м-р -п. отлично знае, че ако Лъчезара Стоева изпълни нареждането му - и край, България е унизена. Същата България, на която неотдавна се закле най-вярно да служи; закле се, че интересите на България за него са над всичко. Потъпка клетвата си. Позор!
Чии интереси са се оказали за този м-р - п. над интересите на България? По частните медии се говори за личните интереси на някои гузни българи и/или за държавните интереси на гузните Сърбия и Русия. Т. нар. обществени медии вчера мълчаха, а днес просто послушно преповтарят официалните дезинформации (т.е. безочливото лъготене) на властта. Ако някои бъркат тези л...ъготения с истината, значи имат проблем с носовете или с главите.
Но: внимание! Всички говорят, пишат, догаждат се за автора на м-р председателското нареждане, за наредителя на автора на нареждането, за наредителя на наредителя - а не за важното: Лъчезара Стоева. Може би си мислят, че това е политическият анализ. Но единственият действително политически акт в цялата тази история - това е актът на Лъчезара Стоева. Лъчезара Стоева с един удар смаза ехидната глава на унижението ни пред света и не даде лицето на България да бъде опетнено от временната власт. Изблик на български морал и на българска гражданска съвест! Презрително пренебрежение към всеобщата мижитурщина. Поставяне на нещата на мястото им - и разкриване на нещото "несретен началник" като нищо.
Пиша само за нея, защото именно тя лично гласува "за" - и светът видя, че България не е ветропоказателче. (Надявам се да са я подкрепили поне някои колеги, но днес дори надеждата може да се превърне в донос!) С това гласуване Лъчезара Стоева постави под въпрос кариерата си на безспорен професионалист и (нещо по-трудно) - умен и културен човек, и (най-трудното и рядкосрещаното) човек с кураж. (Ако някой не вярва, прочетете повторно нейната грама.)
А като гледа човек министерските ни съвети, би рекъл, че краят на кариерата й е въпрос на време. Въпреки че не бихме могли да мечтаем за по-добър външен министър. |
Но това е наш проблем. На нея сега - да благодарим!
Прекрасният поет Петър Атанасов има едно стихотворение, в което римува "Теодора Алексиева" с "Теодора Алексиева" и триумфално завършва: "...а аз пак ще повторя /магичното име / Теодора Алексиева!". За мен, политолога, от вчера името Лъчезара Стоева носи такава реалистична жизнена невероятност, че става политологически магично. И Лъчезара Стоева се римува сама със себе си, защото други не виждаме. Дай Боже да видим!
Значи - можело.
