"Продължаваме промяната - Демократична България" не ангажираха ГЕРБ и ДПС с отговорност
Броени дни преди предсрочните парламентарни избори и изборите за Европейски парламент "Дневник" направи традиционната си предизборна анкета, като изпрати въпроси на политолози и политически наблюдатели. Публикувахме отговорите на доктора по политология Теодор Славев, политическия наблюдател доц. Иво Инджов, проф. Димитър Вацов. Днес четете Геновева Петрова - съуправител на "Алфа Рисърч".
Ще има ли редовно правителство - този въпрос отново е актуален преди поредните предсрочни избори. Каква е Вашата прогноза? Каква коалиция или опит за каква коалиция можем да очакваме? Виждате ли възможност ГЕРБ и ДПС да направят общо управление?
- Водещите партии, чиято отговорност е съставянето на редовно правителство, излъчват доста противоречиви сигнали и не предизвикват оптимизъм за сформиране на кабинет. В публичните изказвания на представителите и на ГЕРБ, и на "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) доминират тезите защо не може да се случи коалиция помежду им и/или партньорства с някоя от другите формации, особено ако в парламента са представени същите играчи.
Предвид тенденцията нито една от партиите да не успее да спечели мнозинство за самостоятелно управление, шансовете за сформиране на правителство са още по-зависими от това кои формации ще намерят място в следващия парламент и ще има ли такива, които биха могли да станат част от политически смислено мнозинство.
Що се отнася до възможността ГЕРБ и ДПС да направят общо управление, към момента то не изглежда възможно чисто математически. По-важното обаче е, че дори двете партии да имат достатъчно за сформиране на правителство гласове, то би стартирало дейността си с ниско обществено доверие.
| Ако управление ГЕРБ-ДПС се очертае като единствената възможност, по-скоро кабинетът "Главчев" ще продължи да управлява. |
Ако се формира такова управление - очаквате ли, че ще продължат в евроатлантическа посока, или това ще остане само удобна маска? Има ли рискове от подобна властова комбинация?
Аргументът за запазване на евроатлантическата посока беше драстично обезценен с провала на ротацията.
Каквото и да било управление (не само такова между ГЕРБ и ДПС) не би могло скоро да се обоснове публично с този иначе изключително важен приоритет.
Асен Василев заяви, че в разговор Пеевски му е казал (той го датира от март тази година), че плановете са Пеевски да стане премиер, а Борисов да се пенсионира като президент - възможно ли е такова развитие? Кое би го подпомогнало? Има ли пречки пред такива планове и какви?
- Намирам за неуместно да се коментират хипотези за развитие на политическата ситуация, базирани на неформални разговори, независимо от замесените в тях имена.
| По-важното е, че тази история е поредното потвърждение за ниско качество на политическия разговор в страната. |
Може ли да се предположи, че сегашното служебно правителство ще остане и след изборите - като консенсусно на ГЕРБ и ДПС? Докога?
- Ако сегашното служебно правителство остане и след изборите, ще е по-скоро заради отказа на водещите партии да поемат отговорност за управлението. Както посочих в отговор на един от по-горните въпроси, продължаването на кабинета "Главчев" би се случило, ако силите в бъдещото Народно събрание не намерят различна от ГЕРБ-ДПС формула за управление.
ДПС обаче е една от малкото заявили категорична амбиция за официално участие във властта формации и очаквам преди това да вложат усилия в реализирането на други варианти като например, често лансираното от тях предложение за правителство на националното съгласие.
Има ли вероятност за нови избори наесен - ако да, при какви условия?
- Последните три години доказаха, че в България цикъл от близки по време предсрочни избори е възможна хипотеза. Вероятността да се случи зависи от резултата от вота в началото на юни и от политическата ситуация, в която участниците в 50-то Народно събрание ще поставят страната.
Къде сгреши коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България" в управлението си в сглобката - само тя очевидно ще понесе щети от партиите в парламента?
- От гледна точка на вътрешния баланс на силите, съществената грешка на ПП-ДБ беше, че се опитваше да представи едно коалиционно управление като некоалиционно; че не подписаха споразумение още при формирането му, не ангажираха ГЕРБ и ДПС с отговорност в правителството, а същевременно им създадоха комфорта да диктуват конюнктурата.
| В обществен план обаче, сериозният проблем бе, че ПП-ДБ не реализираха успешно нито един от лансираните като техни водещи приоритети, заради които беше сформирано парламентарното мнозинство: еврозона, Шенген, съдебна реформа, подкрепа за Украйна, ПВУ. |
"Продължаваме промяната - Демократична България" в момента - в коментарите на някои представители в медийни изяви - показва, че се вижда и в ролята на опозиция? Какво послание би трябвало да има коалицията за отношенията с ГЕРБ след изборите?
- С все по-честите си заявки за бъдеща опозиция ПП-ДБ създават два основни проблема пред самите себе си. В контекста на предстоящите избори ограничават възможността да мобилизират разколебаните си привърженици (каква би била мотивацията да отидат да ги подкрепят, след като възнамеряват да бъдат опозиция?).
А в контекста на развитието на политическата ситуация след вота се лишават от бъдещи полезни ходове, тъй като трудно биха могли да обяснят евентуално свое включване в преговори за управление (независимо с кого).
Очаквате ли изненада в изборните резултати и откъде би могла да дойде?
- По-сериозна изненада може да поднесе избирателната активност.
Ако тя спадне под регистрираното в предизборните проучвания равнище от около 2.6 млн. души, могат да настъпят съществени размествания в дистанциите между партиите, а и в броя на представените в Народното събрание формации.
И двете имат отношение към действията по сформиране на управление: дали ще има силно доминираща партия, която преговаря с по-малки или ще се водят разговори между относително равностойни играчи; дали ще има достатъчно идеологически близки формации, които да разговарят помежду си или ще трябва да се седне масата с политически опоненти.
На терена са и много малки партии, свързани с познати политически лица или някои граждански инициативи. Дори и никоя от тях да не прескочи бариерата - знак за какво са те?
- Регистрираната в проучванията нарастваща подкрепа за по-малките партии е още едно потвърждение за силното разочарование на хората от водещите формации и създадената от екзотичните им политически решения безпътица.
| Желанието за алтернатива не е нова обществена нагласа. Нова е обаче нарастващата склонност тя да бъде потърсена в повече или по-малко познати политически формации и лица. |
Могат ли и защо изборите в САЩ да влияят върху предстоящите политически решения на партиите в България? Включително за формиране на правителство или забавяне на този процес?
- Резултатът от изборите в САЩ, разбира се, ще повлияе глобалните геополитически процеси и може да се отрази на отделни аспекти от управлението на България. Формирането на правителство в България обаче не би трябвало да е функция на вота зад океана и не очаквам подобно развитие.
Словакия стана фокус на общественото внимание след покушението срещу премиера Фицо. Има ли урок оттам, за който политическата класа в България трябва да внимава?
- Политическо поведение, което случайно или не нагнетява обществено напрежение и радикализира най-твърдите привърженици на партиите, винаги рискува да излезе извън контрол и да предизвика неочаквани действия.
Какво ви впечатлява в предизборната кампания?
- Две неща правят по-отчетливо впечатление:
- Събирането на двата вида избори превърна евровота във функция на парламентарния и го лиши от дебат по важни за българите въпроси на европейската политика като например сигурност, миграция и пр.
- Липсата на усилие, най-вече от страна на водещите партии, да се повиши интересът на хората към вота. Замерянето с компромати, записи и карикатури надъхва най-яростните привърженици на партиите, но отблъсква огромното мнозинство от избирателите.