Критиците на правителството на Виктор Орбан често твърдят, че то контролира медиите, заглушавайки независимите гласове. От друга страна, политическите му съюзници са убедени, че свободата на медиите процъфтява и че Орбан просто противодейства на "либералната медийна хегемония".

Вярно е, че в Унгария все още съществуват независими, надеждни новинарски издания и че има редица канали и подкасти в Ютюб извън контролираното от правителството пространство. Все по-голям проблем за гражданите обаче е, че тези източници стават по-трудни за намиране и също така често са дискредитирани от правителствени кампании, които ги етикетират - в истински кремълски стил - като "чужди агенти" или "предатели" на държавата. Алгоритмите, които определят тяхната видимост, са станали предмет на яростен спор.

Режимът на Орбан ясно осъзнава, че колкото повече влияние има върху тях, толкова повече ще контролира съдържанието, което достига до избирателите.

Управляващата партия "Фидес" има огромно предимство при влиянието върху тези алгоритми, което упражнява чрез онлайн реклами. "Фидес" и свързани с нея организации са похарчили над 3.2 млн. евро за реклами в социалните медии между началото на годината и 18 май. Това е шест пъти повече от опозицията и нейните представители, взети заедно, които са похарчили 530 хил. евро. Само "Фидес" е дала 1.190 млн. евро за реклами във "Фейсбук" и "Гугъл", което е почти 2.5 пъти над общата сума, похарчена от 14-те опозиционни партии (481 200 евро). По този начин "Фидес" наводни публичното пространство с мащабна проправителствена и клеветническа риторика.

Собствените разходи на "Фидес" обаче са малка част от картината, тъй като повечето от дейностите по кампанията на управляващата партия са възложени на подставени платформи като "Meгафон" - организация, която обучава, координира, финансира и популяризира проправителствени "инфлуенсъри" в социалните медии.

Друга такава е Форумът на гражданския съюз (CÖF), официално неправителствена организация, която се занимава с негативни кампании. Финансовите потоци на всяка от тях са до голяма степен неизвестни, като се има предвид статута им на независими частни субекти, но има основания да се смята, че включват публични средства.

Основният фокус на враждебните атаки и рекламите, платени от правителството, е новата надежда на опозицията Петер Магяр. Бившият приближен до настоящата администрация влезе на политическата сцена след скандал заради спорно помилване от президента в началото на февруари 2024 г. Магяр е обвиняван, че е жаден за власт, че се е превърнал в "новия ляв месия", който ще обслужва интересите на "американската левица, собственост на империята на Джордж Сорос". Той също така редовно е описван като човек с личностни увреждания и склонност към насилие.

Интензивната клеветническа кампания срещу Магяр в руски стил има за цел да задържи избирателите на "Фидес" и да неутрализира риска от възхода му като политически съперник. Въпреки че атаките не са спрели нарастващата подкрепа за Магяр, има доказателства, че са успели да смекчат щетите за "Фидес". Според най-новите социологически проучвания, Maгяр е привлякъл предимно поддръжници на съществуващи опозиционни партии и част от гласоподаватели, които не са декларирали политически предпочитания.

Проправителствените "инфлуенсъри" на "Мегафон" манипулативно са редактирали откъси от речи на европейски политици, обвинявайки ги, че искат да подпалят война в интерес на "глобалисткото военно лоби". Сред основните мишени са Урсула фон дер Лайен, Еманюел Макрон, Доналд Туск, Олаф Шолц и Манфред Вебер. Кампанията засилва фалшивото послание, че тази година хората избират между войната и мира.

Посланието се изгражда в продължение на години чрез прокремълската кампания на "Фидес" и нейните съюзници, целяща дезинформация. По всичко личи, че фокусът е върху конспиративните теории за "истинските мотиви" на Запада по отношение на Украйна, подобно на пропагандата, идваща от Кремъл.

Последните ни данни за политическите кампании в социалните мрежи показват огромния мащаб на подкрепяните от държавата усилия за подкопаване и контрол на демократичния дискурс. Данните водят до прозрения и заключения, които са от значение и извън Унгария и които говорят за необходимостта от критично преразглеждане на разпоредбите за социални мрежи в ЕС-27.

ЕС се бори да отблъсне засилващото се влияние на авторитарните държави и опасността от дезинформация, но трябва да се бори и със заплахата за европейската демокрация във възможно най-широкия смисъл - дори ако това означава предприемане на действия срещу злонамерени агенти в самия блок. Заплахата от зараза от Унгария не трябва да се подценява.