България е удобна за пробив на прикрито антиевроатлантическо олигархично управление

Броени дни преди предсрочните парламентарни избори и изборите за Европейски парламент "Дневник" направи традиционната си предизборна анкета, като изпрати въпроси на политолози и политически наблюдатели. Публикувахме отговорите на доктора по политология Теодор Славев, политическия наблюдател доц. Иво Инджов, проф. Димитър Вацов, социолога Геновева Петрова, проф. Антоний Тодоров, Боряна Димитрова, политолога Огнян Минчев, професора по политически науки Анна Кръстева. Днес четете д-р Георги Проданов, преподавател в департамент "Политически науки" на НБУ.
Ще има ли редовно правителство - този въпрос отново е актуален преди поредните предсрочни избори. Каква е Вашата прогноза?
- При 5-партиен парламент ще има редовно правителство, вероятно двупартийно. При влизането на повече политически сили - не.

Три сценария за изборите
Каква коалиция или опит за каква коалиция можем да очакваме? Виждате ли възможност ГЕРБ и ДПС да направят общо управление?
- ГЕРБ - ДПС е най-ясната формула и не виждам причина да не се реализира, ако събират мнозинство.
Вероятно ще се опитат да добавят и трети, за по-лесно асимилиране на случилото се от обществото. |
Ако се формира такова управление - очаквате ли, че ще продължат в евроатлантическа посока, или това ще остане само удобна маска? Има ли рискове от подобна властова комбинация?
- Думата "евроатлантически" се обезцени по особен начин в последните месеци и все по-ясна е употребата й само за пропагандни цели, вместо като идентичност. В този смисъл, тя е изключително удобна за маска на едно следващо управление, независимо от участниците в него, и не се съмнявам, че ще се приложи.
Рисковете от подобно двойнствено управление са ясни - още по-дълбоко разделение и противопоставяне в обществото, поради различието в думи и дела.
Нещо, което е често срещано в постсъветските държави заради икономическите зависимости на политиците от Русия. |
Е, обикновено там такива управления завършват с кризи вероятно и тук ще стане така. Всъщност след Унгария и Словакия, България е удобно място за пробив на прикрито "антиевроатлантическо" олигархично управление.
Асен Василев заяви, че в разговор Пеевски му е казал (той го датира от март тази година), че плановете са Пеевски да стане премиер, а Борисов да се пенсионира като президент - възможно ли е такова развитие? Кое би го подпомогнало? Има ли пречки пред такива планове и какви?
- Ако така гласуват българите, едно подобно развитие ще бъде постижимо и легитимно. При солидно мнозинство, базирано на партии, подвластни на зависимостите от времената на управлението на ГЕРБ (газови тръби, Белене, КТБ, европари и т.н.) не виждам причина всичко това да не се случи.
Въпросът е за колко дълго време, че оня акъл, дето на българина му идва после, е непредвидим.
Може ли да се предположи, че сегашното служебно правителство ще остане и след изборите - като консенсусно на ГЕРБ и ДПС? Докога?
- И видимо консенсусно и с президента Румен Радев. До нови избори.
Има ли вероятност за нови избори наесен - ако да, при какви условия?
- При 6 или повече партии в парламента. И при продължаване на агресията в отношенията между политическите субекти. И защото давността на управлението на ГЕРБ си тече.
Къде сгреши коалицията "Продължаваме промяната" - "Демократична България" в управлението си в сглобката - само тя очевидно ще понесе щети от партиите в парламента?
- Сгреши в повторението на едни и същи грешки - в публичното доверяване на хора, известни с това, че не може да им се има доверие. В увереността, че външната подкрепа е безрезервна. В наивността, че зависимостите в българската политика могат да бъдат пренасочвани. В неумението да се учи от грешките си. И увереността за самодостатъчността си. |
"Продължаваме промяната" - "Демократична България" в момента - в коментарите на някои представители в медийни изяви - показва, че се вижда и в ролята на опозиция? Какво послание би трябвало да има коалицията за отношенията с ГЕРБ след изборите?
- Най-лесно се израства политически, когато си в опозиция и затова би било добре да останат опозиция. Преговори за коалиция с ГЕРБ - само при Борисов на масата на преговорите.
Очаквате ли изненада в изборните резултати и откъде би могла да дойде?
- От малките партии, които да си разделят разочарования и псевдопопулисткия вот и да останат всички под бариерата от 4%.
На терена са и много малки партии, свързани с познати политически лица или някои граждански инициативи. Дори и никоя от тях да не прескочи бариерата - знак за какво са те?
- За разлика от повечето големи партии - "малките", които сега участват на изборите, се опитват да са по-ясни идеологически, "истински": леви, сини, олигархични, патриотични. Знак е, че тези ценности още са възможност някакви проценти хора да се идентифицират политически, за разлика от по-пазарната ориентация на масите около големите партии.
Идентичности, които можеха да бъдат дамоклевия меч на сегашната трудна за раздвижване електорална ситуация. |
Могат ли и защо изборите в САЩ да влияят върху предстоящите политически решения на партиите в България? Включително за формиране на правителство или забавяне на този процес?
- На тази тема от доста време се гледа като на вълшебната възможност, която да дисциплинира/накаже/нареди българската политика и политици. Вероятно да, още по-вероятно - не достатъчно. Така че всичко е в ръцете на родните политици, включително и маските, за които стана дума, независимо от това кой ще бъде президент на САЩ.
Словакия стана фокус на общественото внимание след покушението срещу премиера Фицо. Има ли урок оттам, за който политическата класа в България трябва да внимава?
- Да, че изнервянето на обществото има своите граници. А особено подмяната на действителност с пропаганда го изнервя много и бързо. |
Какво ви впечатлява в предизборната кампания?
- С това, че в края на кампанията, всички парламентарно представени участници в изборите са почти съссъщите проценти, с които влязоха в нея.
Първо, това показва страх не само промяна в начина на водене на кампаниите, това вече е страх от избирателите.
И второ - че явно най-важната тема за избирателите не е кой ще управлява, а как и защо ще управлява.
Впечатляващо е, че не чухме нито една средносрочна или дългосрочна идея за управление, а все говорене за решаване на сегашните проблеми. Та, ако сравним политиката с любовта, то с подобни къси обещания никога няма да се стигне до "сериозна връзка" между партии и избиратели