Възпроизвежда се Европа на национализмите - претоплена манджа от 19-и век
На снимката: кадър от концерта The Wall на Роджър Уотърс в София през 2013 г.
Проф. Александър Кьосев представи по БНР сборника си с кратки публицистични разкази "Вера и далавера", който ще има премиера на 14 юни, от 18.30 ч., в Casa Libri на ул. "Цар Асен" 64 в София.
Есета, разкази и коментари на Александър Кьосев са събрани във "Вера и далавера"
Това е една трагикомична книга, пълна с анализи, които преминават в разкази. Разказите пък преминават в жестикулации.
Последните есета са писани преди два месеца. Някои от тези симпли, писани в социалните мрежи, исках да ги включа, но редакторът каза "не". Тези симпли, или простотии на български, се родиха, когато пусках дълги постове във фейсбук, пълни със сложни разсъждения, и хората казваха: това са едни неща, за които нямаме време. И аз тогава се ядосах и започнах да пиша кратки, агресивни текстове, които нарекох простотии или по претенциозно - симпли.
"Вера и далавера" показва двата полюса на нашето съществуване. Ние имахме някакви надежди, някаква вяра и любов, които имаха най-различни форми. От друга страна, имаше едни други хора, които имаха интереси и които имаха социален капитал и знаеха как се правят нещата. И се получи странна комбинация между двете. Нещо повече -
| най-тъжното е, че вярата или надеждата за една добра демократична България, която е различна от тоталитарната, легитимираха определени хора, които се представяха за демократи и за представители на народа. И тяхната далавера се легитимира чрез нашата вяра. |
Цялата епоха, в която живеем, е "изкълчена". Но всъщност европейското време е "изкълчено" от времето на Шекспир, то непрекъснато се появява по този начин. Така че това е едно общо състояние, в което хората, които имат някакви представи, някакви норми, някакви утопии и идеали, непрекъснато се чувствант не на мястото си и се опитват да наместят времето. А то ги намества обратно в своето собствено корито.
Проф. Кьосев коментира думите на Войчех Пшибилски, според когото "демокрацията може да спечели, а Европа да загуби на изборите за Европейски парламент":
В моята книга има цял раздел "Патриотизми". Аз пиша много за патриотизма и неговия популистки вариант. Бях и инициатор на една важна акция, наречена Граждански патриотизъм, която за съжаление спечели малко подписи - което оцначава, че не сме дозрели до това нещо.
Наесен ще направим една конференция в рамките на фестивала за европейска солидарност по повод 35 години от падането на Берлинската стена и
| ще говорим за стените - как навремето ги бутахме, а сега ги издигаме. Даже става дума не само за стени, а направо за фронтове. |
Изведнъж там, където трябваше да настъпи една универсална демокрация, настъпиха ограничени демокрации. Ако си представим една Европа на отечествата, както искат консервативните партии, то всяко отечество ще бъде достатъчно суверенно да налага свои закони в своите граници. В резултат на което демокрациите ще изглеждат напълно различно от законодателна гледна точка. Между тях ще има бариери, ще има стени, ще има пропусквателни пунктове и какво ли не още.
Всъщност се възпроизвежда една Европа на национализмите - претоплена манджа от 19-и век, която ни се представя за нещо ново. Въпросът е какво правим с тези демокрации. Те не спазват универсалните принципи на либералната демокрация, която е хоризонт и идеал в Европа след Втората световна война, и принципа на човешките права, който трябва да бъде универсален.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.