Днес ни се предлага да се върнем към подчинението
Резултатите от изборите отново демонстрираха, че в България се случва онова, което се случва в Европа: едни и същи процеси минават и през нас, и през останалите европейци.
Обществата в Европа (за последен път напомням, че тук включвам и българското) се опитват да се разцепят на две. Това разделение няма нищо общо нито с делението, наследено от 19-ти век, на ляво и дясно, нито дори с припламналото в началото на 21-ви век деление на либерално и консервативно.
Обществата в Европа се опитват да се разделят по линията на много по-фундаментален разлом: на Запад и на Изток, условно казано - на "Брюксел" и на "Москва", на цивилизация и на дивачество. Това показва отливът от основните демократични партии на левицата и на десницата и особено - от най-цивилизованите партии, тези на Зелените. За сметка на този отлив идва приливът на реакционни и зле гримирани фашистки партии, обединени от преклонението пред путинския модел на правене на нещата.
Европа след вота: победители, губещи и вторични трусове
В своята книга "Западът и останалите" (точно сега е моментът някой да я издаде на български, моля)
| британският философ Роджър Скрутън пише нещо фундаментално: "Ние, на Запад, имаме политика; останалите имат само власт." |
Тук, където има политика, властта идва от гражданите. Те я дават, те я вземат, те участват в нея и я държат под око. Там, където има само власт, граждани няма. Властта идва от някой вожд, а хората са длъжни не само да й се подчиняват, но и да й се отдават по един религиозен начин. Тук ние контролираме живота си. Там той е в ръцете на вожда и на неговите сатрапи. Тук законът и мирът са правилото; там правилото е насилието и войната.
Звучи потресаващо, но в момента Европа се опитва да се разцепи именно на следовници на Запада (закона и мира) и адепти на Изтока (насилието и войната). И това - след поколения усилия за изграждането именно на Запада като алтернатива на "останалите".
Как се стигна дотук?
В периода 2016 - 2019 година имаше един естествен пик на антизападните настроения. Имахме Брекзит и Тръмп, а половината европейски държави издигаха към властта откровени фашисти или диваци. Резултатите от различни национални избори между 2017 и 2020 година обаче, както и изходът от изборите за Европейски парламент от 2019 година показаха, че пикът на този кафяв прилив е минат и следва бавен отлив.
Това беше естественото развитие. Но се намесиха непредвидими нови фактори. Ковид пандемията запали наново желанието човек да се затвори в националните си граници и да се огради със стени против всички останали. После дойде пълномащабната война в Украйна, която Путин от самото начало представи като война на "руския свят" срещу западната цивилизация.
| С неспособността на Запада бързо да пречупи руската военна машина се даде възможност на антизападните настроения да избуят из целия цивилизован свят, за да възстановят преклонението пред сляпата сила и жестокостта, демонстрирана в случая от руската армия. |
Това е онова, което ни казва подновеният възход на фашистки и пропутински партии из цяла Европа, вкл. внезапният изгрев на "Величие" у нас. Вече не иде реч за това различните партии да представят на електората различни акценти в рамките на една и съща демократична визия за бъдещето. Така беше в продължение на поколения; вече не е.
Днес виждаме опит, подготвен от пандемията и войната и доразвит от огромната агентурна мрежа на Путин, за обръщане на цялата логика на развитие от последните поне 300 години. В тия три века постепенно преминавахме от живот в подчинение към независим живот. Днес ни се предлага да се върнем към подчинението.
Путин натисна "старт" за добре подготвен план от Кремъл
Изходът е ясен. Западът трябва да демонстрира, че може да се защити. Една пълна победа на Запада в украинската война и катастрофална загуба на руската армия ще погребе крайните антидемократични партии не само от Лондон до Варна, но и в САЩ и дори в "глобалния Юг".
За да спасим цивилизацията, трябва да пречупим на бойното поле диваците, т.е. Путин и неговите съюзници ("Хамас", хутите и всякакви такива). Това вече се е случвало - по време на Втората световна война и особено с десанта в Нормандия, чийто 80-годишен юбилей онзи ден празнува цялото цивилизовано човечество. Тогава мирното и независимо бъдеще се е решавало на бойните полета на Западна и Централна Европа.
| Днес решението се намира на европейските бойни полета в Украйна. |
