1. Изборите могат кратко и ясно да бъдат описани със старата фраза: "Ако продължаваш да правиш това, което правиш, ще продължаваш да получаваш това, което получаваш". Нищо различно нямаше в тези избори, затова резултатът възпроизвежда този от изборите през 2023 година.

2. Видимо на все повече избиратели им омръзва на тях да се гледа като на "политици", т.е. като на хората, които трябва да вземат ( и заради числов превес) решението кой да управлява, а не защо да управлява. И отказват да бъдат проста "избирателна активност". Но! Оказа се, че "преференцията" все пак работи и увеличи малко активността на европейските избори.

3. Резултатите на малките партии са сравнително равномерно разпръснати във всички избирателни райони. Включително и на "Величие". Това е резултат от влиянието през социалните мрежи, и особено през Ютюб, на техни говорители, които дори и да лъжат, са много по-интересни от "политиците". И за разлика от парламентарните партии, тези говорители са "в кампания" не от месец преди изборите.

4. Впечатляваща е ерозията в твърдите електорати на парламентарно представените партии. Именно "леснотата" на твърдите електорати беше оправданието за кампаниите, прицелени само върху тях. Тоест партиите (или "пиарите" им) всъщност вече не познават най-верните си избиратели. Пропорционалният отлив само потвърждава системността на случващото се.

5. Предизборните послания на партиите не сработиха, вероятно защото си приличат: общи, макро говорения; съдържат банални конфликтни приказки; може да не се реализират след изборите (вече видяно). За тяхна сметка видимо работят всякакви неполитически послания, предимно които разказват въобразени, но прости за разбиране неща и предлагат избор през "добро - лошо", "страх - спокойствие" и т.н. Не са "дезинформация", защото всъщност срещу тях няма информация, която да "дез" - разликата е, че последните имат за основа ценности, нещо, което вече го няма в политическите послания.

6. Видимо от листи и кандидати, "политически елит" вече е куха фраза, пълна с амбициозни, послушни и еднакво незабележими кандидати. Мнозина от тях - дори млади! Лошото е, е изчезва и смисълът на "политически лидер", заменен от несменяеми и компрометирани такива, включително трудно и нагло говорещи. Никоя от декларираните оставки след предишните парламентарни избори никога не се състоя. Да видим сега.

7. Политическата ни система не е в криза. В криза са водещите партии. Ако в момента имахме мажоритарна система, щяхме да имаме прекрасни условия за тежко еднопартийно управление - с избори, печелени с изключително малки мнозинства. Незнайно докога.