Политиците трябваше да разкажат действителността в дълбочина и в историческа перспектива, вместо да се занимават един с друг и само да си рисуват негативни портрети.

Липсва един важен демократичен разказ за това какво се случва в момента в света и в България, който евентуално така да бъде комуникиран, че да стигне до избирателите и те да направят своите решения и своя избор на базата на една по-широка перспектива, поглеждайки напред за това какво я чака България и света, вместо да се занимават с конкретни ежби между този и онзи политик, подхвърлени фрази, компроматни или други димки, които излизат на сцената, раздуват се и около тях се движи дебатът, вместо да видим, че голямата битка в момента е между демокрацията и диктатурата.

Очаква се този разказ в защита на демокрацията в крайна сметка да дойде от демократичната десница, от тези политици, които представляват либералната демокрация в нашата политика. Очевидно те не можаха да дадат достатъчно комуникативен разказ на ситуацията, който да стигне до избирателите. Затова много от тях си останаха вкъщи, защото не успяха да се мотивират.

Има риск България да излезе от демократичната орбита и да се върне към някакви по-стари практики на социалния и политически живот, предупреди доц. Лозанов.

За да бъде нещо медия, то трябва да пренася едно и също съдържание до много хора, но заедно с това, за това съдържание трябва да се носи редакционна отговорност, т.е. някой да гарантира, че то е произведено според професионалните стандарти, което социалните мрежи не позволяват и не изискват. В социалните мрежи няма ангажимент да произвеждат съдържание по някакви стандарти. Там е възможно абсолютно всичко.

Проблемът е изваждането на журналистите от комуникацията, което е демократична обида. По този начин запушваш гласа на аудиторията, на гражданите, и им говориш като на една празна дъска, на която рисуваш каквото ти хрумне.

По време на кампания журналистиката е изключително важен фактор, който все по-малко играе тази роля.