Когато бившият френски президент Валери Жискар д'Естен беше министър на финансите през 60-те години на миналия век, той описа като "прекомерна привилегия" статута на Америка като емитент на световната резервна валута. Но определението му се отнася еднакво добре за позицията на собствената му страна в Европейския паричен съюз.

Въпреки постоянно нарастващия бюджетен дефицит Франция отдавна е в състояние да взема заеми почти толкова евтино, колкото фискално разумната Германия. Пазарът на облигации дори пренебрегна понижението от S&P на френския държавен дълг в края на миналия месец, което намекна, че Франция някак си е имунизирана от обичайната кредитна дисциплина.

И тогава се намеси политиката.

След нарастването на подкрепата за френската крайна десница на изборите за Европейски парламент този месец внезапното решение на президента Еманюел Макрон да разпусне Националното събрание и да свика предсрочни избори срещна определено негативна реакция на пазара. Но сега инвеститорите може би подценяват устойчивостта на френската прекомерна привилегия.

Тази схема изискваше правилото "без спасяване", за да не би разточителните държави да се възползват от по-фискално отговорните членове. Но кризата с еврото от 2010 - 2012 г. разкри фаталния недостатък в тази конструкция: ако забраната за спасяване означаваше, че Европейската централна банка не може да служи като кредитор от последна инстанция, това би застрашило паричния съюз и като цяло целия европейски проект.

Последвалият компромис зависеше от фискално правило. ЕЦБ беше готова да закупи неограничени количества облигации на държави - членки на еврозоната, при условие че техните бюджетни планове са в съответствие с фискалните правила, определени и прилагани от Европейската комисия. Междувременно фискалната полиция в Брюксел остана много снизходителна към френските правителства. Кризите в по-малките периферни страни, а след това и в Италия, бяха достатъчно тревожни. Последното нещо, което искаха, беше подобен срив с Франция, крайъгълния камък на цялата европейска конструкция. И така те измислиха нещо, което наглед бързо решава проблем, но крие истината в себе си.

Нямаше нужда от този панаир, когато фискалните правила на еврозоната бяха спрени в отговор на пандемията от COVID-19. Но правилата (с някои модификации) вече са възобновени и френският бюджетен дефицит от 5.1% от БВП е по-далеч от всякога от прага от 3%.

Така още преди последния политически шок танцът между Париж и Брюксел се очакваше да бъде по-деликатен от обикновено. Франция трябваше да се наложи да се ангажира да намали дефицита с може би половин процентен пункт от БВП и дори тази умерена корекция можеше да предизвика вот на недоверие към правителството на Макрон в долната камара на парламента, където партията му загуби мнозинството си на изборите през 2022 г.

Две години по-късно предсрочните избори биха могли да заменят куцащото центристко правителство на Макрон с такова, водено от партии, чиито кампании са изоставили всякакви претенции за фискална дисциплина. Изборите за Европейски парламент и последните проучвания на общественото мнение показват, че основното предизвикателство идва от Националното обединение на Марин льо Пен и свързаните с него десни партии, а финансовите пазари вече реагират по същия начин, по който реагираха, когато Льо Пен за първи път постигна надеждна кандидатура за власт през 2017 г.

Тогава Льо Пен обещаваше да се откаже от еврото и да възстанови френския франк, което би предизвикало системен финансов шок. Въпреки че по-късно се отказа от идеята да напусне еврозоната, тя все пак разтърси борсите, когато се кандидатира отново за президент през 2022 г. Не е изненада, че пазарите отново са уплашени.

Ако обаче "Национален сбор" и неговите съюзници спечелят тези избори, няма да е в интерес на Льо Пен да разруши прекомерната привилегия на страната в рамките на еврозоната. Всъщност тя ще има всички стимули да го използва, за да направи по-безпроблемен пътя си към президентския пост през 2027 г. Ето защо нейният кандидат за министър-председател, харизматичният 28-годишен Жордан Бардела, вече се отклони от фискално най-скъпото предизборно обещание - отмяна увеличението на възрастта за пенсиониране (от 62 на 64), което Макрон наложи миналата година въпреки обществения протест.

По този начин в случай на дясно правителство (което ще управлява в "съжителство" с Макрон) бих очаквала да видя същото старо фискално надлъгване с Брюксел, макар и с повече риторично стоене на ръба, което допълнително би разстроило пазарите. Същото ще важи и за ляво правителство, избрано на базата на агресивна платформа за високи данъци и разходи, тъй като приходите от по-високи данъци вероятно биха задоволили европейската фискална полиция.

Ако десните и левите алианси спечелят по около 200 места, докато центристкият блок на Макрон бъде намален от 250 места до най-много 150, ще бъде изключително трудно да се състави каквото и да е правителство, камо ли стабилно.

Въпреки че всяко бъдещо френско правителство вероятно ще възобнови "фискалния танц", за танго все пак са нужни двама.

Една постоянна политическа безизходица в Париж би оставила Брюксел без правителство в Париж, което да се ангажира. А колкото по-дълго продължи политическата неопределеност, толкова по-големи ще бъдат финансовата нестабилност и щетите за европейската икономика.