Въпреки че през 2023 г. беше приет нов Закон за противодействие на корупцията, с който се проведе институционалната реформа на КПКОНПИ, не се наблюдава преодоляване на установените слабости в практиката на комисията спрямо предходните години. От една страна, все още не е инициирана предвидената в новоприетия закон процедура по избор на независимо ръководство на новата комисия.

Вследствие на това "реформираната институция" се ръководи от предходните ѝ членове.

От друга страна, реформата не е проведена в цялост и до такава степен на завършеност, че да гарантира очакваните резултати, включително в новия закон уредбата на конфликта на интереси е възпроизведена идентично със съществуващите до този момент законови разпоредби, които съдържат немалко слабости.

Решенията на комисията не свидетелстват за висока ефективност при установяване на конфликт на интереси, съответно превенция/противодействие на корупцията.

В двата годишни доклада за дейността на КПКОНПИ и Комисията за противодействие на корупцита (КПК) през 2023 г. по направление "конфликт на интереси" информацията е представена изключително оскъдно, но от тях става ясно, че са разгледани по същество 102 решения, от които само в 11 решения е установен конфликт на интереси.

За пренебрежително малкия брой случаи, при които е понесена отговорност за неправомерно поведение, допринася допълнително и фактът, че не е налице съдебен контрол върху решенията, с които комисията не установява нарушения. Когато не е установен конфликт на интереси, административният акт е благоприятен за проверяваното лице, поради което не се провежда оспорване пред съд нито от него, нито от прокуратурата, овластена да протестира неустановяването на конфликт на интереси, и решението на комисията влиза в сила.

Именно в тази хипотеза е необходимa ефективна система за противодействие и контрол, доколкото

Проверките не разкриват застрашен ли е общественият интерес, налице ли са съмнения за безпристрастното и обективно упражняване на правомощията по служба, от които да стане ясно какви са скритите зад фактите отношения и зависимости, поставящи определени лица в привилегировано положение и налице ли е нечий частен интерес. Проличава липса на воля за обективно изобличаване на корупционното поведение и санкциониране на извършителите.

Напълно валидно остава заключението от публикувания анализ през 2020 г., че от значение за повишаването на доверието в институциите е не само провеждането на цялостни и задълбочени проверки, но и създаването на публично впечатление, че законът се прилага равно и еднакво към всички, независимо от техния материален, социален или институционален статус.

(...)

Антикорупционната комисия за втора поредна година е с непопълнен персонален състав и то на ниво председател, откакто Сотир Цацаров се оттегли от поста си през март 2022 г. и функциите му се изпълняват от зам.-председателя Антон Славчев. Освен че валидността на подобен мандат е спорна, Славчев кандидатства и спечели конкурс за прокурор в Софийската градска прокуратура в края на 2023 г., което допълнително повдига въпроси за неговото желание да ръководи тази институция, натоварена с водеща роля в борбата в корупцията.

Формално независими, антикорупционните институции в България продължават да действат като назначени от силните на деня в политическата власт. Данните за антикорупционните разследвания са в този смисъл просто едно систематично изготвено, статистически вярно доказателство за това.

Съставът на Антикорупционната комисия продължава да прилага закона така, че ситуациите на конфликт на интереси се решават с ниска ефективност, изразяваща се в липса на действително установени нарушения. При евентуално усъвършенстване на законовите норми биха се ограничили възможностите за формалното му прилагане и биха се повишили обективността и необходимостта от задълбочена мотивировка при действителна липса на нарушения. Поради тази причина законодателна промяна на разпоредбите, регулиращи конфликта на интереси, продължава да бъде от изключително значение и да стои на дневен ред.

В предходните годишни доклади на АКФ, анализиращи дейността на антикорупционните институции, многократно са отправяни препоръки относно ефективността на работата на комисията по производствата по установяване на конфликт на интереси. Наред с другите препоръки към дейността на комисията, нашите предложения, касаещи конкретно понятието конфликт на интереси в предходните доклади, са:

• Да се прецизира дефиницията на "свързани лица", в която да не се изброяват краен брой хипотези и да се допуска изследване налице ли е свързаност/връзка/отношения между лицата, която да обосновава поставянето на конкретни лица в привилегировано положение.

• Да се създаде разпоредба, с която да се ограничи възможността лицата, заемащи публични длъжности, да получават дарове и облаги във връзка със заемането на съответната длъжност без да са упражнени конкретни властнически правомощия в частен интерес или да е било реално повлияно при вземането на решения.

• Да се прецизират забранителните разпоредби, така че ясно да се разграничат случаите, в които се изисква лицето реално да е упражнило свои правомощия по служба, от случаите, в които е достатъчно да се установи обективно едно състояние или ситуация, в която лицето, заемащо висша публична длъжност, е попаднало с негово съгласие или допускане.

С този доклад към тях добавяме препоръка за цялостно преразглеждане на понятията, съдържащи се в конструкцията на "конфликт на интереси" . Понятието е формулирано по сложен начин, с множество дефиниции, съдържащи се в различни разпоредби, включително в допълнителните разпоредби на закона. За сравнение, понятието за конфликт на интереси, съдържащо се в Препоръки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) към насоките за управление на конфликта на интереси в сектора на държавните услуги е кратко, ясно, по същество и дава решение на същината на проблема, възникващ при ситуациите на конфликт на интереси: "интереси, ако тези интереси могат разумно да се считат за вероятно да повлияят неправомерно върху изпълнението на задълженията на длъжностното лице..."

На пръв поглед разпоредбата, определяща понятието конфликт на интереси в българския закон, изглежда да е възприела подхода, изполван в международните стандарти. Проблемите, обаче, възникват при дефиниране на "частен интерес", съответстващ на "личен интерес" от препоръките на ОИСР, след което в българския закон е въведено и понятието "свързани лица" . Именно те носят ограничителния характер, свеждащ възможността за осъществяване на конфликт на интереси до краен брой лица.

В Препоръките на ОИСР към насоките за управление на конфликта на интереси в сектора на държавните услуги относно частния интерес в отделен параграф са дадени насоки за съдържанието му и широкото тълкуване на понятието:

Също така, в Известие на Комисията "Насоки относно избягването и управлението на конфликти на интереси съгласно Финансовия регламент 2021/C 121/01 и в Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза":

Примерът показва широкото изброяване на интересите, които биха могли да повлияят върху упражняването на правомощията и функциите на служителите/участниците. Предвид изложеното дотук е възможно да се направи следното обобщение и препоръки.

Правилният законодателен подход е дефиниране на понятието, така че да не се ограничава идентифицирането на ситуациите, в които би могъл да възникне конфликт на интереси. "Частният интерес" е всеки интерес, за който може разумно да се предположи, че би могъл неправомерно да повлияе на служебните правомощия, поради което не е необходимо допълнителното му поясняване, за да се избегне поставяне на ограничителни рамки за тълкуване. В този смисъл, водещо при решаване на конфликт на интереси не е за кого настъпва или би могла да настъпи облагата - за лицето, заемащо висша публична длъжност, негови роднини от тесен или широк семеен кръг или трети лица, а дали е застрашено безпристрастното и обективно упражняване на правомощия.