Груповата фаза или 36 мача на Евро 2024 вече са в историята. Това е поредното европейско първенство, на което българският футбол участва само задочно. Двама футболисти на шампиона "Лудогорец" - Якуб Пьотровски и Квадво Дуа, са част от националните отбори на Полша и Швейцария. Първият вече отпадна, а вторият предизвика небивала еуфория в български медии, след като отбеляза гол за Швейцария при победата на старта с 3:1 над Унгария, а в следващите два мача прекара повече време на пейката. Но като няма риба, и ракът е риба, както се казва.

Отсъствието на България от голямо първенство по футбол е факт, с който всички свикват и, ако мачовете на Евро 2024 досега показват нещо, то е, че този факт трудно скоро ще се промени.

Не е талант и това е добрата новина.

Може да не са от световна класа, каквито бяха онези достигнали до бронзови медали на световното през 1994 г., но са достатъчно, за да се изгради конкурентен национален отбор. Трябва и треньор, който да знае какво прави и футболната система да му осигури предпоставките, за да го постигне. В случая на България първото условие най-сетне е изпълнено. След дълги лутания и безсмислени експерименти, в лицето на Илиан Илиев България има национален селекционер, способен да изгради отбор.

Що се отнася до предпоставките - ако целта е класиране на финали на европейско или световно първенство, то Илиан Илиев е по-скоро в ситуацията на алпинист, който трябва да изкачва Хималаите по сандали. Но това е дълга тема.

Връщайки се на Евро 2024 впускането в статистически анализ не е нужно. По-скоро трябва да се отбележи, че на осминафиналите се класираха отбори, чийто футболен ресурс не превъзхожда с много България.

Да, Грузия разполага със звездата на "Наполи" Хвича Кварацхелия и стратегията на селекционера Вили Саньол е изградена на здрава тактическа дисциплина в защита (бел. авт. - не трябва да пропускаме да отбележим, че другият грузински футболист от световна класа е вратарят Мамардашвили) и убийствени контраатаки.

Словения и Словакия обаче нямат и това. И въпреки това не само са на европейско, а дори излязоха от групите. В случая

1. Класическо 4-4-2, когато отборът се защитава;

2. Футболистите са разположени и се движат в съвършена геометрия, така че да покриват празните пространства в своята половина от терена с минимум тичане;

3. В 3-те мача досега отборът се нарежда средноаритметично около 48-ия метър (експертите го наричат "нисък блок") и не мърда оттам;

Резултатът от всичко това е, че, ако издържат на тичането и останат компактни, словенците са много неприятен за атакуване отбор. Просто топката няма откъде да мине, за да стигне до вратата им - питайте англичаните. Не е много приятно за гледане, но е ефективно. Проблемът е, че и още осем мача да има на разположение, Словения няма никаква идея как да вкара гол. Което ги обрича срещу един от фаворитите Португалия. Стига Роналдо и високоплатените му съотборници да успеят да вкарат поне един гол за 90 или 120 минути.

Съвсем друга е работата със

дотук поне за мен. Без звезди и без много шум играят модерен, бърз и агресивен футбол, смели са и не се интересуват срещу кого излизат. Как го правят? Първо, наели са си италиански треньор и то не случаен. Франческо Калцона е търговец на кафе и треньор на аматьорския "Теголето" в края миналия век. Достатъчно интелигентен, за да осъзнае, че има много какво да учи за треньор, подава оставка и предлага поста си на един приятел и банков чиновник. Казва се Маурицио Сари. С условието да остане негов помощник, за да краде занаят. Знаете историята.

Сари изгради в "Наполи" един от най-атрактивно играещите отбори в Европа през миналото десетилетие, а главният му помощник Калцона пое Словакия преди две години. И просто прилага наученото. Класическо 4-3-3, висока линия на защитата, здрава преса и контра преса, владеене на топката, но не безцелно и с вертикализации, веднага щом се намери коридор.

Свободният централен защитник налива в средата на терена или търси единствения опорен халф Станислав Лоботка, който дотук е неуловим и неуморим. Ако полузащитникът на "Наполи" е затворен, централните защитници опъват съвършени 45-50 метрови диагонали и намират непокрито крило на обратния тъч. Простички шаблони, които обаче са тренирани и работят. Победата на Словакия над Белгия не дойде случайно, а загубата от Украйна беше плод на физическа умора през второто полувреме (водеха 1:0 на почивката, но агресивният им стил изисква добро разпределяне на силите), а румънците се спасиха от загуба с пресилена дузпа.

Съперникът на Словакия на осминафиналите ще бере доста ядове. Кой друг, ако не Англия. Докато Гарет Саутгейт измисли правилната конфигурация на халфовата си линия, отборът му може да е аут от Евро 2024.

В долната част на схемата, където са англичаните, останаха само два от предварително сочените за фаворити - Холандия и Италия. Останалите се събраха горе и ще се отстранят взаимно по пътя към финала.

Логиката сочи, че ще видим

Тези отбори заедно с Дания (шампион от Евро'92) имат общо 17 световни и европейски титли.

В долната част на схемата са само осем, като шест от тях са спечелени от актуалния европейски шампион Италия (4 Мондиала и 2 европейски титли). Другите две са за Англия (Мондиал'66) и Холандия (Евро'88).

Тук възможна е и изненада, която да ни лиши от четвъртфинал Англия - Италия.

Първо, защото неубедителните и уморени англичани може и да не прескочат Словакия. И второ, съперникът на Италия е един от най-добре организираните тактически отбори на това първенство - Швейцария.

Италианците тръгнаха в турнира със самочувствието на шампиони, които искат да играят модерен и доминиращ футбол. И с едно прилично полувреме срещу Албания си помислиха, че го могат. Докато Испания (фаворит за титлата) не ги победи категорично във втория мач. Челният сблъсък с класата на "Фурия роха" накара селекционерът Лучано Спалети да бъде по-умерен и отборът му се върна към онова, което може да прави най-добре - да играе прибрано и на сигурно

Хърватите пострадаха от това.

Потенциалът на италианците изискваше те да отпаднат още в групата, но ако футболът следваше логиката, историята на тази игра и на Италия в нея щеше да е доста различна. С изключение на Луиджи Рива, Роберто Баджо и Алесандро дел Пиеро италианският отбор никога не е имал играч от космическа величина. Без да броим вратарите. Там на пиедестал са Дино Дзоф и Джанлуиджи Буфон. Сега е Джанлуиджи Донарума.

Италианците минаха от схема с 4-има защитници на такава с 5-има и сега наистина са опасни. Защото осъзнаха къде се намират и как са постигали успехите си във футбола през последното столетие. Добре е да споменем все пак, че Италия отдавна не е имала отбор без звезди (блестят само Донарума и "новият Алесандро Неста" - Рикардо Калафиори). Но това едва ли ще им стигне да защитят европейската си титла.

В заключение, бих ви призовал да обърнете специално внимание на Швейцария и Австрия. В контекста на перфектната тактическа организация без кой знае какви звезди, двата отбора интерпретират перфектно двете най-популярни схеми във футбола в момента (3-4-2-1 и 4-2-3-1). Не бих приел за грандиозна изненада, ако видим един от двата отбора на полуфинал.