Изразът "международна общност" никога не е имал ясен смисъл. Началото му, макар условно, е в утопията "Монархията" на Данте от началото на 13 век, в която са изложени аргументи за единно човечество, управлявано от съвършена монархия.

По-късно "международна общност" започва да се свърза с мира във Вестфалия, 1648. Той поставя начало на организацията на международната среда като държави с териториални суверенитети и неприкосновеност на граници.

В модерната политическа философия има множество референции към нещо като международна общност, проектирана в неопределеното бъдеще, например във "Вечния мир" на Кант. Изразът обаче се доближава до действителните взаимодействия в международна среда след Голямата война и най-вече след Втората световна война. Основната причина е изграждането на т.нар. либерален ред в международните отношения, замислен и амбициозно налаган от САЩ.

Най-съществена характеристика на либералния ред е създаването на универсални международни организации. В тях основополагащи са редица консенсуси като равенство и взаимно признаване на държавите, мир и сигурност, въздържане от военна агресия, спазване на международни норми и т.н.

Формиращите фактори обаче са два: политики по превенция на военни конфликти и изпълнението им през организации.

На първо място това е ООН, но след нея се нареждат и други. Тази институционализация продължава до скоро. Най-високото ѝ постижение е създаването на Международния наказателен съд 1998-2002.

Идеята зад този процес е замяната на ситуационни, ad hoc споразумения с трайни норми, върху които се изграждат автономни международни институции. Споразумения се постигат по множество въпроси - от климатичните промени до оръжия за масово поразяване.

Но отвъд отделните договори се строят постоянни институции и на тях се възлагат високи надежди. Те имат дългосрочни мандати, което ги прави различни от обичайни международни форуми. Тяхната сила е универсалното членство на държави, които желаят съхранение на мира. И как другояче след катастрофалната Втора световна война?

Предвид първоначалния замисъл, свързан със запазване на мира, ядро на всякакви организации е Съветът за сигурност на ООН. Това е посоката, в която идеята за международна общност еволюира след 1945 година. Допреди 10-тина години, въпреки всички съмнения и критики, особено в академични среди, това развитие се смяташе за генерално успешно.

Войната в Украйна от 2014 г., но с особена сила инвазията 2022 г. взриви клишето за международната общност. Днес семантиката му е подложено на драстична санитарна процедура. След срива на легитимност на ООН и Съвета за сигурност цялата реторика за международната общност може да се смята за публично отменена. Тя никога не е имала солидни концептуални основания. Но авторитетът на институции като ООН поддържаха клишето в обръщение.

Присъдата не беше произнесена от някого, а демонстрирана в събития, които имат пряко отношение към войната в Украйна. Както гласи прочутата фраза на Лудвиг Витгенщайн, не е казано, а е показано, което е повече от казано.

В средата на юни се проведоха три срещи, очертаващи посоката, в която се развива международната среда в глобален план.

В Италия се състоя среща на Групата 7 (G7), която обхваща страни с най-развити икономики. Очаквано централна беше темата за Украйна. Обявено беше и решението за нова стъпка в използване на замразените руски активи за подпомагане на Украйна. То подсказва, че в скоро време е вероятно да се очаква и по-радикален план за конфискация на около 300 милиарда долара и насочването им към страната жертва.

Проведе се и среща на високо равнище в Швейцария, посветена на бъдещия мир в Украйна. Участваха делегации от над 100 държави и големи международни организации. Китай не присъства и аргументира отказа си с отсъствието на руска делегация. Срещата е кулминация в редицата предходни конференции и приключи с приемане на Комюнике за рамково мирно споразумение. То беше подписано от голямото мнозинство държави.

Една трета среща по същото време се състоя в друга част на света. Путин посети севернокорейския лидер Ким Чен Ун в Пхенян. Тази рядка, екзотична и опасна среща демонстрира социалистически стил братство на двете страни, изразено главно в декларации срещу съвкупния Запад, единственото, което ги обединява.

Двамата лидери публикуваха обичайни за Студената война сладникави снимки на възторг и радост, че се припознават като ново братство срещу общия враг.

Тези три събития показват не просто разлом в т.нар. международна общност, а нещо далеч отвъд обичайните разделения.

По основната тема за Украйна всичко обсъждано, казано, прието на първите две срещи не протича в ООН. Това е пряко признание за провала на ООН и особено централната му мисия за сигурност и мир, за която е отговорен Съветът за сигурност. Страните от демократичния свят изнесоха въпроса за Украйна извън ООН.

G7 и Конференцията за мир не само протичат извън рамката на ООН, но имат и характер на форуми. Днес тази комуникационна структура става по-ефективна от всякакви международни организации. Намирам този момент за най-съществен.

Все повече до колективни решения по основните въпроси за войната и мира ще се стига на ad hoc форуми. Разбира се, не става дума за прецедент, а за нова степен на достигната безпомощност на организациите на международния либерален ред.

В резултат ще се говори за групи държави по даден критерии (напр. икономически показатели) или конкретни общности (споделени принципи и убеждения). Можеше да се очаква, че епохалният трус от войната в Украйна ще има и подобен ефект.

По-ясно се признава и фундаменталната несигурност в международните взаимодействия. Несигурност, неопределеност и игра на опасности и рискове са по принцип отвъд капацитета на каквато и да е трайна организационна структура. Добре е това да бъде ясно, а не маскирано за обезсмислената харта на ООН.