Бягството на Бойко Борисов от управлението

На живо
"Черна писта" накара МВР да си свърши работата: Мартин Атанасов в подкаста "Дума на седмицата"

Бягството на Бойко Борисов от управлението

Поведението на първата политическа сила е христоматиен пример за това как не трябва да се търси подкрепа за правителство на малцинството.
Поведението на първата политическа сила е христоматиен пример за това как не трябва да се търси подкрепа за правителство на малцинството.
Едва ли има някаква особена изненада в това, че кабинетът на Росен Желязков не получи мнозинство в парламента. Всъщност истината е, че той беше предварително обречен, беше съставен с идеята, че няма да бъде гласуван и с това пропадане ще се отвори пътят към нови предсрочни избори.
Бойко Борисов просто не искаше този кабинет да получи мнозинство, той виждаше в неговото издигане само шанс да се каже: е, направихме всичко възможно, за да защитим желанието на своите избиратели, обаче лошите - сиреч "Продължаваме промяната - Демократична България", провалиха шанса България да има отново евроатлантическо правителство. Бих казал дори, че направи всичко възможно, за да избяга от отговорностите на едно управление, разчетено от него като загуба. Доказателството за това са очевидни - поведението на първата политическа сила е христоматиен пример за това как не трябва да се търси подкрепа за правителство на малцинството.
Първо - при подобен политически проект се търси максимално дълго време за преговори, а в случая - и за задкулисни договорки. Няма прецедент при такъв вариант президентът да получи веднага папката с изпълнен мандат.
Второ - не се излиза с ярки политически фигури от страна на мандатоносителя, напротив - търсят се по-обрани, по-консенсусни експерти, за да са сигурни тези, които го подкрепят, че мандатоносителят няма да абсорбира цялата изпълнителна власт в своя полза. Освен това винаги трябва да се договори срещу какво се дава подкрепа - а това са дълги и сложни преговори.
И трето - такъв вариант се обявява само когато има известна сигурност, че може да намери политическа подкрепа, при това не само за гласуването на правителството, а и за неговата законодателна дейност в перспектива - като тя най-често се търси индивидуално, депутат по депутат, с лични договорки, а не с претенцията, че няма да се приемат такива "трикове".
ГЕРБ не спази нито едно от тези условни правила за постигане на това крайно съмнително политическо изобретение, наричано правителство на малцинството. Напротив - беше направено всичко възможно, за да стане ясно, че тази оферта е проформа, че всъщност партията (или нейният лидер, което в случая е едно и също) не иска такова правителство. Когато се надяваш да успееш в подобно начинание, не заявяваш публично колко си сигурен, че предложеният кабинет няма да бъде гласуван - защото това де факто е покана да гласуват против дори и тези, които иначе биха го подкрепили. Затова и резултатът от този опит е закономерен - правителството на Росен Желязков пропадна, при това с резултат, много по-плачевен от този, който се предполагаше.
По-трудно е обяснението защо ГЕРБ направи всичко възможно, за да провали своя мандат. Ако някой в тази партия има илюзиите, че на следващи предсрочни избори тя ще получи по-висок процент, трябва спешно да бъде върнат в политическата забавачница - не,
ГЕРБ със сигурност ще загуби електорат при избори през есента, каквито по тяхна собствена преценка се очертават в момента - и за които те съдействат с отказа си да подкрепят когото и да било при втория и третия мандат.
Ако пък Бойко Борисов си представя, че след следващите избори ще може отново да извърти импас с "Продължаваме промяната - Демократична България", то това се дължи вероятно на факта, че си представя всички политици като себе си - да, той би направил коалиция и с дявола, ако има мегдан и полза; с обруганите и предадени от него досегашни партньори обаче това не е така. Впрочем не бих се учудил, ако причината е психологическа и той е ревнив спрямо фигурата на евентуален министър-председател, тъй като може да си я представи само в свое лице - поради което проваля всички други варианти дори когато самият той ги е предложил - както провали Мария Габриел, а сега и Росен Желязков.
Съвсем отделен въпрос е, че това правителство нямаше как да бъде гласувано дори при най-добро желание от страна на Бойко Борисов. Причината:
Официалното влизане във властта на ДПС беше предварително заявена от движението цел, която изискваше коалиционен договор и разпределение на креслата в кабинета - и естествено при предварително подготвен състав на Министерския съвет - без дори да бъдат проведени преговори, ДПС с основание се е чувствало измамено.
Неслучайно и това беше аргументацията на Доган, който спусна от висотата на своята позиция предложение кабинетът на ГЕРБ да не бъде гласуван. Както е известно, Пеевски отказа да се подчини - а подобно неподчинение на Доган се случва за първи път в ДПС. И съм сигурен, че няма да се размине без последствия.
Изцяло неясен въпрос е как стана така, че единствения горещ фен на кабинета "Желязков" се оказа Делян Пеевски. Може да се предположи, че договорката му с Бойко Борисов е била следната: политическата власт - сиреч министрите в кабинета - на ГЕРБ; второ ниво в нея - сиреч зам.-министри и шефове на агенции - на ДПС, задкулисната власт - сиреч силови ведомства и тайни служби - също. Плюс, разбира се, порядъчен процент от "регулаторите" за движението - сиреч от възможностите за рекет в държавата.
Каквито и да са били уговорките обаче, ДПС съвсем очевидно се разцепи - и дори ако бяха налице предвижданите седем купени депутати, кабинетът тъй или иначе нямаше да мине. Какво ще излезе от сблъсъка на Пеевски с Доган е още рано да се прогнозира. Дори ако предположим, че администрацията, кметовете и депутатите на движението ще застанат в огромното си мнозинство зад Пеевски, не е така с избирателите на ДПС, за тях Доган е сакрална фигура - и следователно това е сериозен лост за въздействие.
Остава още една хипотеза, която заслужава внимание: може би Бойко Борисов разчита в рамките на този мандат да бъдат гласувани промени в Избирателния закон, които да въведат принципите на отдавна бленуваната от него "гръцка система". Това обаче е вариант, който е печеливш само ако приемем, че ГЕРБ ще бъде първа политическа сила и на предстоящите избори. Дали наистина има такава перспектива? Аз не бих се обзаложил. Примерът с "Има такъв народ", които бяха изпаднали в подобна ситуация, е показателен.

Поет, публицист, литературен критик и историк, общественик, дипломат. Доктор на науките (1985) и доктор на филологическите науки (2009). Старши научен сътрудник в Институт за литература, БАН и доцент в НБУ. Народен представител в 7-то ВНС, 36-то и 37-то НС, Посланик на България в Монголия и Индия, Генерален консул в Ниш, Сърбия. Бил е редактор на самиздатския алманах „Мост“ (1989), един от основателите и главен редактор на седмичника „Литературен вестник“ в периода 1991–1997 и 2002–2010. През 2023 г. започва подкаст за войната в Украйна: „24 февруари“.