Макрон отблъсна крайнодясната заплаха, но отслаби властта си
Президентът Еманюел Макрон може да е отхвърлил заплахата на крайната десница във Франция, но сега той е изправен пред разочароващи последни три години на поста, след като проигра голяма част от политическата си власт на избори, които оставиха Франция с хаотичен блокиран парламент.
Хвърляйки заровете, след като "Националното събрание" (RN) на Марин льо Пен унижи собствената му партия на президентските избори през юни, Макрон предизвика избирателите да решат отново къде да бъде властта.
Льо Пен и нейното младо протеже Жордан Бардела бяха уверени, че победата ще бъде тяхна. Сбъркаха.
Възходът на левия алианс Нов народен фронт, подпомогнато от тактическо гласуване против RN, осуети триумфа на Льо Пен. Дори собственият центристки лагер на Макрон надмина като брой депутати вота на крайнодесните.
46-годишният Макрон има история на печелене на дръзки залози, не на последно място първата му президентска кампания през 2017 г., когато никога не бе заемал изборна длъжност. Въпреки че засега той може да е кастрирал крайната десница, резултатът от гласуването в неделя ще прехвърли политическата власт от Елисейския дворец към потенциално неуправляем парламент.
| Неговият министър-председател Габриел Атал даде собствената си пряма оценка, опитвайки се да се дистанцира от изборния хазарт на Макрон, за който той не беше консултиран. "От утре центърът на тежестта на властта ще бъде... повече от всякога в ръцете на парламента", каза Атал вечерта, когато обяви плана си да подаде оставка от поста си в понеделник сутринта. Макрон отхвърли днес предложението му, като го помоли да остане засега, за да помогне за осигуряване на стабилност. |
Президентът каза, че иска изборите да донесат яснота, но те имат обратния ефект, потапяйки Франция в непознатите води на коалиционното управление и отслабвайки авторитета му като президент.
Призивът на президента за предсрочни избори изуми както близки съюзници, така и опоненти. Някои от лагера на самия Макрон го осъдиха като безразсъден ход, но други близки до него твърдят, че не е напълно нелогично решение, казват половин дузина източници в правителството или в неговата партия, разговаряли с "Ройтерс" при условие за анонимност.
Правителството очакваше да се сблъска с предложения за вот на недоверие от опоненти по-късно през годината и Макрон се надяваше да ги свари неподготвени с бързо гласуване при свои условия.
| Ходът на Макрон е показателен за това колко далече е той от електората, който е все по-разочарован от него, казаха източници, които го познават добре. "Той разпусна парламента, защото смяташе, че може да спечели", каза бивш съветник, който е работил с Макрон в Елисейския дворец. "Това, което наистина ме учудва, е колко зле е преценил настроението в страната", добави бившият помощник, който отбеляза "колко бързо можеш да загубиш връзка с реалността" от вътрешността на позлатената клетка на президентския дворец. |
Разпокъсаният парламент на Франция вероятно ще отслаби ролята му в Европейския съюз и извън него и ще затрудни всички в опитите им да прокарват собствената си програма.
Лидерите на левия алианс започнаха разговори за това какво трябва да се случи по-нататък, като вариантите включват правителство на малцинството или сложна по-широка коалиция.
- Съюзниците на Макрон, който не е говорил публично след резултатите от неделя, се опитаха да се дистанцират от непопулярния президент и неговия призив за избори. Бившият му премиер Едуар Филип каза, че гласуването е довело до голяма несигурност. "Съжалявам, но не съм изненадан", каза Филип.
- Други хвърлиха вината върху малката група от помощници около Макрон. Преди изборите, видимо ядосан, министърът на финансите Брюно льо Мер нападна в телевизионно интервю "въшките, пълзящи през пукнатините на двореца".
- Историята на Макрон с правенето на печеливши залози му е дала неразрушимо усещане за собствената му съдба, съгласни са повечето източници. Театралният продуцент Жан-Марк Дюмонте, близък приятел на Макрон, каза, че ангажираността на президента с неговите решения "те прави глух за всичко, което хората около теб ти казват".
Избран през 2017 г. с обещанието да подмлади френската политика, популярността на Макрон спадна, след като той започна да управлява по така наречения "юпитериански" начин. Той разхлаби трудовите регулации с указ, намали надбавките за жилища и повиши данъците върху горивата, докато демонстративно защитаваше своя охранител, който биеше протестиращи.
Държейки се понякога арогантно, той скоро породи дълбоко недоволство в цялата страна, което избухна през 2018-2019 г. с кризата на "жълтите жилетки". Това, което започна като бунт срещу растящите цени на горивата, скоро се превърна в седеммесечно предизвикателство срещу властта на Макрон.
След като беше преизбран през 2022 г., след като Русия започна войната си срещу Украйна, повишаването на пенсионната възраст от Макрон чрез прибягване до изпълнителните конституционни правомощия за заобикаляне на парламента допълнително навреди на репутацията му сред избирателите от работническата и средната класа.
Сътрудници казаха, че Макрон вярва, че избирателите ще пренебрегнат неговата непопулярност и вместо това ще се съсредоточат върху икономическите му резултати. Александър Холройд, бивш депутат в Националното събрание, каза, че британският вот за Брекзит е трябвало да послужи като предупреждение срещу подобен род мислене.
| И все пак Макрон не просто е преценил погрешно колко ниско са паднали акциите му сред избирателите, казаха трима източници. Той подцени способността на левицата да загърби различията си по въпроси като Газа и антисемитизма, за да формира обединен фронт срещу крайната десница. |
Изборите съживиха левицата, като следващият премиер на Франция вероятно ще дойде от нейните редици. Свежи лица, включително умереният Рафаел Глюксман, лидерът на Зелените Марин Тонделие и левият Франсоа Руфен, се появиха, за да оспорят претенциите на хардлайнера Жан-Люк Меленшон като потенциален лидер на блока.
Все още има шанс Макрон да обърне политическата задънена улица в своя полза.
Един хаотичен период на "съжителство" може да му позволи да остане над сблъсъка, оставяйки вратата отворена за един от центристките му последователи през 2027 г., казаха някои политически експерти.
"Две от трите предишни съжителства бяха в полза на президента", каза Судхир Хазарийсинг, експерт по френска политика в Оксфордския университет, цитирайки Франсоа Митеран и Жак Ширак, които и двамата възвърнаха достатъчно популярност, за да спечелят втори мандат след период на споделяне на властта.
"Но Макрон няма опит като тези двамата и всъщност не е много проницателен политически тактик", каза той.