НАТО на 75. Ще остане ли алиансът смислена организация
Анализът е препубликуван от "Свободна Европа".
НАТО има с какво да се похвали на 75-ата си годишнина.
Доскоро беше проблематично решението, че страните членки трябва да отделят за отбрана 2% от брутния си вътрешен продукт (БВП). Но тези нива вече са достигнати в две трети от 32-те държави, а догодина ще бъдат вероятно и три четвърти. Вече се провежда и мащабна реорганизация на отбранителните потенциали в Европа. Към момента страните от НАТО разполагат с войски от близо 500 000 добре подготвени кадри за отбранителни операции. Военно-промишленият комплекс на страните в Европа се разраства и модернизира ускорено.
Списъкът на постиженията е дълъг, но основанията за тревога са много по-големи.
Ситуацията в Украйна дава не само яснота по приоритети за години напред. Руската агресия води до необходимостта от ново дефиниране на Алианса, каквото не е ставало по повод Босна и Косово, Афганистан, Либия. В постсъветска среда от НАТО се очаква да възстанови функциите си по възпиране и въздържане на Русия. Такава задача налага и съответната нова адаптация.
В последната година Путин успя да осигури подкрепа на редица страни от т.нар. глобален юг. В тази разнолика група са Китай, Северна Корея, Иран, все повече с Индия, а и с държави от Южна Америка и Африка. Освен че осигуряват военни доставки, те частично компенсират загубените от Русия европейски пазари и щетите от санкциите. Как отговарят страните от НАТО на тази международна стабилизация на Русия засега не е ясно. Постигайки различни форми на сътрудничество - от директен договор със Северна Корея до по-прикрити с Китай - Русия си набавя алтернативи на ситуацията от предвоенния период.
Цикличният ход на империята
Поредица от руски империи в последните столетия са обърнати на запад и правят циклични опити за западноевропейски тип цивилизоване на руското общество. Днес обаче Русия отчаяно търси в други посоки.
Новите съюзни конфигурации са проблематични и нестабилни. Путин разбира много добре, че Русия е интересна за новите си партньори на първо място с опозицията срещу западния свят, конкретизирана във войната с Украйна и на второ - с природните си ресурси.
Ако Путин загуби войната, щетите в отношенията му със страни като Китай, Иран Индия и дори Северна Корея, ще са огромни. И обратно, при успех на Русия в Украйна, НАТО ще се изправи пред блок от руски съюзници. По тази причина страните от алианса не могат да си позволят да отстъпват пред Русия.
Успехът на НАТО в голямото изпитание пред агресията на Русия има два аспекта. Първо, директно засилване на отбранителните капацитети в Европа. Но второ,
| нужна е нова стратегическа концептуализация по въпроса какво се прави, когато срещу теб стои имперски манталитет, амбиции и митология. |
Двете страни на монетата
По първата страна, отбранителната мощ на страните от НАТО би следвало да се качва над 2%, дори над 2.5%. Но тя трябва да се реорганизира териториално и да се пренасочи към чувствителната граница между Източна Европа и Русия.
Като цяло силите на НАТО са физически концентрирани в Западна Европа. Към момента процесът на изместване е в началото си, в по-голяма степен към Полша и Балтика. Но това изисква ускорение и график за изпълнение.
По втората страна, страните от НАТО имат да отговорят на един епохален политически и културен въпрос: какво прави алианс на либерални демокрации, когато срещу него стои империя. "Империя" започна да става клише, но думата трябва да се разбира с по-тесните си терминологични значения.
Империята е голямо и разнородно политическо тяло, чиито център не признава граница пред себе си и не приема, че релацията "аз-друг" в отношенията между държавите е фундаментална. Имперският фактор поражда импулси по движение напред, отвъд временната собствена граница. На практика това води до стремеж към самоцелно поглъщане на нови територии.
Днес НАТО - повече като общност, отколкото като отбранителна институция - трябва да намери своя ефективен подход към този проблем. Пакетите санкции срещу Русия са необходими, но не са достатъчни.
| Страните в кръга на НАТО би следвало да лансират по-ясна политика на ескалираща изолация на Русия предвид факта, че тя се държи като имперска сила, която не признава модела на модерна държава от Вестфалия. |
Държавите от НАТО стоят пред необходимостта да обмислят комплекс от политики в две фази. Едната е конкретната защита, последвана от условия за сигурност и от членство на Украйна в НАТО. Втората е по-радикално затваряне на Русия.
Какво е "радикално затваряне" на Русия
Без да е декларирана с драматичен манифест - както е "Желязната завеса" - в момента границата с Русия на практика е втвърдена чрез санкциите, освобождаването от руските енергийни доставки, ограничаването на комуникации от всякакъв род. Изглежда този процес няма смислена алтернатива и трябва да бъде засилен.
| Ако на срещата във Вашингтон бъде даден знак за такъв тип политика, щетите, които Доналд Тръмп би нанесъл на Алианса, макар и неизбежни, ще са поносими. |
Това е и естественият начин, по който Европа ще поеме по-активна роля отвъд ангажимента за повишаване на военните бюджети. В крайна сметка износът на САЩ за Европа доближава 50% и една нестабилност на континента ще доведе до големи загуби в Америка.
Ако не друго, хаотичният Тръмп разбира тези съотношения. За да намалят риска от Тръмп-2, членките на НАТО в Европа нямат друг път, освен да поемат още инициативи в отбранителните политики.