1. "Механизмът зад модела "Пеевски"

Моделът просъществува толкова успешно благодарение не само на икономическата си хранителна среда, а и заради стабилна политическа протекция и солидна поддръжка от съдебната система. Без съмнение прокуратурата го подкрепяше през цялото време и благодарение на нея нито едно разкритие не стигна до съществено разследване и наказване на виновните. Вместо Пеевски разследвани ставаха политически опоненти, икономически конкуренти или нарочени за превземане бизнеси, както и критични медии.

2. "Ловецът на желания"

Органите на ДС очакват от своя агент да им донася за противодържавни действия сред войниците в поделението, които са предимно от турски произход. Доган е посъветван да се сприятелява с разработваните лица. Харизматичен, услужлив и покровителствен, Доган се сближава лесно. Доносите валят. В тях обаче не може да се открие нито едно конкретно сведение за реално готвена или извършена противодържавна дейност. Всичко, което Доган издава, са желания. Съкровените желания на своите приятели.

3. "Делян Пеевски - генезис и тандеми"

Безспорният му успех нямаше да се състои, ако зад него не стоеше формация, която е далече от понятието демократична партия и още по-далече от прокламираните в наименованието й "права и свободи". Важен детайл, за който свидетелства преди години Корман Исмаилов, напуснал ДПС: "Пеевски е бил средство. Един проект, в който е инвестирано. Дали не е станал по-голям от създателите си - не искам да влизам в спекулации", казва той през 2013 г. по "Нова телевизия".

4. "Късата памет за т.нар. възродителен процес"

Върхушката в партията, чийто неизменен лидер е Доган, е показала, че няма кой знае какви морални скрупули и днес изобщо не й пука за достатъчно отдалеченото във времето и паметта на електората й очакване за изясняване на престъплението. А може би мълчанието е и признание, че Доган и политическата му компания са плод на сделка, чийто залог е именно неосъждането на "възродителните" събития. И с осъждането, и без осъждането на виновните избирателите на ДПС неизменно гласуват за движението.

5. "Свободата на избора - в обръча на ДПС"

Те са етнически българи, привлечени в партията на Доган при абсолютното спазване на пазарния принцип: стават водачи на изборни листи на ДПС, при условие че осигурят определен брой гласоподаватели, като сами подбират средствата за целта. А средствата ги видяхме на последните парламентарни избори:

- или с автобуси с екскурзианти, разчетени да запълнят липсата на традиционни избиратели на Доган в определени райони;

- или със средствата на моркова и тоягата, прилагани спрямо цели селища.

И двата метода, но особено вторият, налага Доган да привлича само или предимно икономически състоятелни поддръжници. Те осигуряват парите, той - политическата им кариера, необходима им за умножаване на парите и оттам - за владеене на гласоподавателите. Това е средството за превръщането на партията ДПС в национална.

6. "За "досиетата КТБ" и ДПС"

Причината за тази тежка криза е, че с времето една от политическите партии - ДПС, овладя всички институции в България. Партията на Ахмед Доган и неговите наместници Делян Пеевски и Лютви Местан контролира целия силов апарат, голяма част от съдебната система и независимите регулатори. Семейството на Делян Пеевски притежава и повечето жълти медии.

7. "Покупката на гласове - демократична практика"

След втория тур на изборите Доган обяви, че купуването на гласове било "европейски феномен" и "част от европейската демократична практика".

8. "Заблудата "Доган - гарант на етническия мир"

Необяснимо за всички ни беше това, че на учредяването на ДПС тогавашният Меди Доганов дойде с готов устав и програма, написани от човек от ДС, който и в момента е преподавател по право в школата в Симеоново (още на първите избори този човек стана депутат от ДПС, а по-късно от страна на БСП). Така че не е тайна как и защо Ахмед Доган при регистрацията въпреки взетите решения подмени устава и програмата. Така си осигури несменяемост вече 16 години. Това е една от причините днес ДПС да бъде център за възбуждане на етническо напрежение.

Сценарият, чрез който упорито се натрапва на обществото, че Доган е единственият миротворец и гарант за етническия мир в страната, е чиста проба заблуда. Този безскрупулен човек, обградил се със себеподобни, се осмелява да провокира най-тънката човешка струна, а именно междуетническите отношения, които са утвърдени от многовековното ни съвместно съжителство и са дело на всички - българи, турци, арменци, евреи и цигани.

9. "Да отгледаш чудовище"

Срутването на бариерата между политика и медии нанесе тежки поражения върху българската публичност, защото даде безконтролни възможности медийната картина на реалността да бъде представяна за самата реалност. Тази подмяна позволяваше на аморалния да дава морални оценки, като етикетира "лошите" и "добрите" и даже съветва за кого да гласуваме. В резултат българската публичност започна да отхвърля като чуждо тяло смислените гласове, а нейното проветряване се превърна в почти непосилна задача.

10. "Етно-политическият Франкенщайн и кризата на държавата"

Доган и ДПС представляват един от най-успешните политически проекти на службите за сигурност на бившия комунистически режим. Първоначално готвен за агентурна работа в чужбина като представител на турския етнос, Ахмед Доган е пренасочен към кариера вътре в България след началото на т.нар. възродителен процес. Когато през 1989 г. в смесените райони се разрастват протестни демонстрации на турското население, ДС арестува техните лидери и ги екстрадира от страната. Междувременно на Доган е създадена легенда на борец за правата на турците, той излежава присъда за "антидържавна дейност".