Огненото кълбо от обвинения, клетви, предателства изглежда заплетено, но може да го разплетем и подредим в 4+1 сюжета.

Политическото време - както и екзистенциалното - се разгръща в три динамично преплитащи и взаимно влияещи си темпоралности: настояще, минало, бъдеще.

В едно продължително настояще двамата лидери - Ахмед Доган и Делян Пеевски - са като сиамски близнаци - олигарси, недемократични, авторитарни, използвайки държавата като трапеза за порции и баници, подчиняващи политическото на арогантни и алчни интереси. Основният аргумент на феновете на Пеевски е, че е дал 50 милиона на Кърджали.

За разлика от настоящето, миналото на двамата е противоположно - то тежи с "Магнитски" като сизифов товар на Делян Пеевски; миналото издига образа на Ахмед Доган и го прави "икона", както едногласно повтарят и привържениците, и враговете му. Ахмед Доган има безспорни заслуги за етническия мир. България навлиза в демократичния преход с тежкото наследство от преименуването на българските турци и екстрадирането им. Международни наблюдатели очакваха да избухне етнически конфликт, такъв се разгоря при западните ни съседи, но беше удържан в България благодарение на относителната умереност и на българските национални елити, и на тези на турската общност. Имаше мобилизации на недоволството на граждани и от турския, и от българския етнос, но екскалацията беше избегната. Политическото представителство на турската общност чрез ДПС и лидерството на Доган не са единствени, но са са ключови актьори в тази деескалация.

Бъдещето е това, към което се е устремил Делян Пеевски, и затова призовава за Ново начало. Като ненаситен бизнесмен това бъдеще направо изяжда настоящето, то трябва ускорено да настъпи, за да изчисти всякакви двусмислия на настоящето като споделяне на власт със съпредседател, почетен председател, органи на ДПС. То трябва да настъпи бързо и тотално, за да заличи напълно миналото "Магнитски".

Но и в бъдешето, както в настоящето, той ще е дърво с корени. Той дефинира себе си като либерален политик и "умерен български националист", но и верните му сподвижници, и анализаторите го определят като "общностен лидер".

ДПС константно преминава през тези темпоралности и е жизненоважно и за двамата лидери. Доган е ДПС и ДПС е Доган като създател, вдъхновител, "баща": всички български турци имат втори баща и той е Доган, патетично заявява един от предалите го. Парите в политиката не са достатъчни - пари без структури може да не достигнат и 1% от вота. Големи пари с мощни структури достигат до втора партия в парламента.

Ново начало най-вероятно е старият Пеевски със старото ДПС.

Най-любопитни и определящи за структурирането на изпълнителната, а и на икономическата власт, са отношенията ДПС - ГЕРБ заради интригата на видимо и невидимо, казано и неказано, показано и скрито. Официалният дискурс е не (само) с Пеевски. Публичният дискурс прави точно обратното - старателно и усилно чисти имиджа на Пеевски. Говорител на първия наратив, естествено, е Борисов. За да не се заблуди публиката, че първият наратив е единствен, пък камо ли основен, по-широка е армията говорители на втория. Рая Назарян обяснява, че САШ първо налагат санкциите "Магнитски" и след това ги проверяват. Очевидно в политическата интерпретация не само на Назарян постпроверките текат дълго, защото този наратив и до днес счита, че санкциите са само игра на думи. Тежката коментаторна артилерия на ГЕРБ разнася по студиата сходни послания, като и по-многословно, и по-страшно ги обосновава - от омаловажаване на санкциите до "страхуване" с етническата партия, в която веднага ще се превърне ДПС без Пеевски.

Твърде големите са залозите, за да да останат тези отношения само в наративната и реторичната сфера. Те приеха конкретни очертания с подкрепилите и неподкрепилите проектокабинета на ГЕРБ.

Политическият капитал на ДПС винаги е надхвърлял електоралната му тежест - и като фактор за етническия мир, и като балансьор, и като умел политически играч, винаги сядал на масата на властта, независимо кой я държи - от БСП до ГЕРБ. Най-интригуващата страна на този впечатляващ политически капитал са силиконовите ДПС-та - Бареков, "Величие", частично "Има такъв народ" (ИТН). Както от иронично до умилително бива наричан ИТН - "малкото ДПС".

В демократичните общества всеки има свободата да определя сам своята идентичност. Според теорията на политическите идентичност другите - граждани, институции, партии - също имат свободата да приемат тази самоидентификация като автентична или не. Мога например да се определя като ескимос - и няколко български граждани обичайно го правят на преброявания - но другите са свободни да ме възприемат сериозно или не.

Няма как да избягаме от "евроатлантическата" идентификация на Делян Пеевски, която не спира да се лее от екрана и всички канали за публично говорене, повтаряна безкрайно от "председателя" и верни пажове. Партньорите САЩ и Обединеното кралство, приложили санкции за значителна корупция, не се хващат на ескимоския наратив. Европартньорът АЛДЕ също не приема ескимоския наратив и предупреди, че е възможно да наложи наблюдение, защото не е ясно в каква посока може да поеме ДПС под едноличното лидерство на Делян Пеевски и дори да изключи ДПС.

Не е лесна участта на ескимоските идентичности в неескимоски ширини.

Може ли в едно понятие да се синтезира отвращението на гражданите от политиците, свели ги до електорат и тотално игнорирали ги в своите титанични битки за власт? Да, това понятие е постдемокрация.

При постдемокрацията демократичните институции - партии, парламент - продължават да съществуват, но са празна черупка, изпразнени от съдържанието й да служат на общия интерес, а са подчинени и употребени за ненаситните апетити на тесни олигархични кръгове.

Ненаситни лидери и употребени граждани - това е състоянието не само на ДПС днес.