В Софийската адвокатска колегия отдавна се наблюдава отлив на опитни адвокати по три направления:

Причините за това са много, но преди всичко лицата, които упражняват свободна професия, нямат гарантиран месечен доход, независимо че имат гарантирани месечни разходи, които трябва да покриват.

По статистически данни в сферата на държавното управление средната брутна месечна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през първото тримесечие на 2024 г. варира между 2180 лв. и 2725 лв. и това привлича много адвокати към високоплатени длъжности в администрацията.

Подобна е ситуацията и с възнагражденията на съдиите и другите магистрати. По информация от lex.bg основната заплата за съдия в Софийския градски съд е 5780 лв. или на годишна база: 69 360 лв., а възнагражденията на съдии в апелативните и върховните съдилища са значително по-високи. Допълнително към съдийските заплати се изплащат суми за ранг и за облекло. Към тази основна заплата ce пpибaвят и пo 2% зa вcяĸa пpocлyжeнa мaгиcтpaтcĸa гoдинa, нo нe пoвeчe oт 40% или годишната съдийска заплата на съдия със стаж 20 години би била 97 104 лв. Ocвeн тoвa paбoтeщитe в cъдeбнaтa влacт плaщaт caмo плocъĸ дaнъĸ, а вcичĸи тexни ocигypoвĸи ce пoeмaт oт бюджeтa.

Всичко това означава едни сигурни месечни възнаграждения между 6800 лв. и 9090 лв. за съдия на окръжно ниво, които са сравнително изчистени от данъчна и осигурителна тежест, от разходи за дейността и не зависят нито от качеството на извършената работа, нито от удовлетвореността на клиента.

Накрая, най-съществената заплаха за потребителите на адвокатски услуги и защита в страната, е силният интерес на чужди компании и адвокатски дружества от други държави-членки на Европейския съюз към ползване на услугите на българските адвокати. Това е резултат от уеднаквяване на правните режими и регулация чрез инструментите на правото на Европейския съюз. Различията между законодателствата в европейските държави от кръга на континенталната правна система все повече се заличават и намаляват. Българските адвокати почти винаги владеят перфектно по един или няколко западни езика и са силно адаптивни към употребата на нови технологии и AI.

Чуждите адвокатски кантори от своя страна все повече изпитват недостиг на висококвалифицирани кадри и необходимост от намиране на външни източници за такива кадри при това със значително по-ниски часови ставки, каквито са адвокатските възнаграждения в България.

Специалистите по подбор на персонал също отчитат структурни проблеми на пазара на труда, тъй като безработицата в страната остава сравнително постоянна, но се задълбочава "структурната безработица" за квалифицирани професионалисти. Проучванията на Агенцията по заетостта показват остра нужда от кадри с професионално образование и само за една година търсенето на специалисти с професионално образование бележи ръст от 41%. Отново по данни от Агенцията по заетостта, 64% от работодателите изпитват трудности при намирането на специалисти в професионалните направления. Няма такава статистическа информация, но вероятно още по-голям процент от работодателите адвокатски дружества също изпитват такива трудности.

Факторите, които допринесоха за влошаване на работната среда, са много, сред тях са: своеобразната "структурна дискриминация" на адвокатското съсловие, която се възприе в последните години, като

липсата на основни права, гарантирани от закона и Конституцията като правото на почивка и отпуск, правото на стачка за защита на колективни интереси на адвокатите, липсата на адекватен нов модел за предоставяне на правна помощ, липсата на учтивост и колегиалност в отношението на някои съдии, прокурори, следователи и съдебни служители към адвокатите.

Доскоро в съдебните производства имаше предвидимост заради разписаното правило, че загубилата делото страна поема разноските на другата страна за адвокат до размера на едно минимално адвокатско възнаграждение по наредба, приемана от Висшия адвокатски съвет. Съдът на ЕС обаче се произнесе, че при разпределяне на отговорността за разноски, националните съдилища не са обвързани от минималните размери по тази наредба, защото тя е приета от професионална организация на самите адвокати. Сама по себе си тезата на СЕС, застъпена в решението по дело С-438/22 "Ем акаунт БГ" ЕООД, че в светлината на чл. 101 ДФЕС националният съд не е обвързан от минималните адвокатски възнаграждения при присъждането на разноски по делото по реда на чл. 78 от ГПК, не беше неочаквана.

Може би от човешка гледна точка, такъв подход е типичен за българския манталитет - някои хора се поддават на низки страсти и емоции като завистта, и не могат да удържат вътрешния си порив да "накажат" адвокатите и да ги унизят. Но когато определен съдия съсредоточава държавна власт и държавата му е делегирала функции, които са в полза на обществото, той трябва да притежава емпатия, социални умения, междуличностна и емоционална интелигентност и най-вече прозорливост. Един съдия е длъжен да прозре, че решаването на въпроса за разноските в конкретното дело има последици, които са важни за цялото общество и процесите в него:

За да илюстрираме последиците от подобни съдебни актове за разноските, е достатъчно да се даде един единствен пример - в наскоро постановеното определение от състав на Върховния касационен съд по дело №1990/2023 г., съдът определи адвокатско възнаграждение от 100 лв. за изготвяне на отговор на касационна жалба, позовавайки се на чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ (приета от Министерския съвет) и часова ставка за адвоката от 4,72 лв./час съобразно изчисления, базирани на минималната работна заплата в страната за 2023 г. Създадената с това определение практика бе възпроизведена още на следващия ден в друг съдебен акт - Определение №50015/16.02.2024 г. по т.д. №1908/2022 г. на Върховния касационен съд. В същия смисъл са изложени мотиви и в определение №3057/15.08.2023 г., постановено от Софийския градски съд по т.д. №956/2022 г. и редица други дела на Софийския градски съд, по които са назначавани особени представители.

Описаните съдебни актове показват погрешно възприетото тълкуване от страна на съдебните състави, че Наредбата за заплащане на правната помощ задава стандарт за определяне на адвокатски възнаграждения, независимо че съдържащите се в нея минимални и максимални размери на възнагражденията не съответстват на изискването за възстановяване на разумна част от реално направените от страната разходи в производството. Нещо повече, държавата чрез съда налага тези възнаграждения, определени едностранно от Министерския съвет в унизително ниски размери, на адвокати, които никога не се приемали да осъществяват правна помощ по реда на Закона за правната помощ и въпреки волята им.

Наскоро, в два идентични случая, състав на Софийския градски съд сам определи и назначи за особени представители на ответното дружество адвокати, които не са вписани в регистъра на Националното бюро за правна помощ, не са давали съгласие да предоставят правна помощ по цени, определени в наредбата на МС и изрично са отказали да поемат защитата на ответника в съответните дела. Въпреки това, съдът отказва да освободи адвокатите и им налага едностранно възнаграждение в размер на 100 лв. за разглеждане на делото, което определено представлява форма на държавна принуда.

Това поставя остро въпроса допустимо ли е с оглед принципа на правовата държава и правото на справедлив процес, така както са гарантирани от чл. 2 ДЕС и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и с оглед правилата за защита на конкуренцията, национален съд да определя едностранно адвокат на една от страните и неговото възнаграждение, без адвокатът да е съгласен да поеме защитата, при това като се позовава на норми на Наредбата за заплащане на правната помощ, наложена на адвокатите от друг държавен орган при вписването им в регистъра на Националното бюро за правна помощ.

Налице са достатъчно основания да се приеме, че едностранното налагане на адвокатско възнаграждение от страна на съда е национална практика, несъвместима с правилата на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар на Европейския съюз, както и с правилата относно свободата на установяване, гарантирана в чл. 49 ДФЕС и свободното предоставяне на услуги, гарантирано в чл. 56 ДФЕС.

В тази връзка за целите на конкретно производство си позволих да извърша сравнителен анализ на пазарните нива на адвокатските възнаграждения, в който е изложено сравнение на намерените публично достъпни данни в три направления:

Направеният сравнителен анализ сочи, че средните пазарни цени за правна консултация и правна защита от адвокат в района на София в областта на семейното, вещното, гражданското и търговското право, са:

По делата с материален интерес, проучването показва, че адвокатите прилагат фиксирано адвокатско възнаграждение и процентно възнаграждение от паричната стойност, предмет на спора, което варира от 12,5% до 0,9% и този процент намалява с увеличаване на исковата сума.

Анализът отчита и наличието на редица фактори, които влияят в посока намаляване или увеличаване на тези средни пазарни възнаграждения, като предлага и приложим "коригиращ коефициент" - например при възлагане на работа в условия на спешност или в извънработно време пазарното проучване сочи, че прилаганите адвокатски възнаграждения се увеличават, като се умножат по коефициент от 1,2 до 2, а според квалификацията и репутацията на ангажирания адвокат, когато той има натрупан значителни опит, познания и препоръки от други клиенти, възнагражденията могат да бъдат до 3 пъти по-високи от средните. Подробни данни за направеното проучване можете да видите тук.

Направеният сравнителен анализ показва също, че определеното почасово възнаграждение за адвокатски услуги - 200,45 лв./час без ДДС (Таблица 1 от анализа), кореспондира с данните за средно почасово възнаграждение за други професионални услуги - 170,23 лв. без ДДС (204,28 лв. с ДДС) в Таблица 2 от анализа и с данните за минимално почасово възнаграждение в държава със сравними икономически показатели като Румъния в отговора по въпрос 2.2 от анализа - 188,76 лв./час без ДДС (226,50 лв./час с включен ДДС). Значително по-високи часови ставки се прилагат от адвокатите в други европейски държави, където проучването сочи, че адвокатите имат средна часова ставка от 297,67 евро/час и средно възнаграждение по делата в размер на 14,35% от материалния интерес (паричната стойност на спора).

Приложените към анализа доклади за всички държави членки на Европейския съюз и попълнените от тях въпросници, публикувани на Европейския портал за електронно правосъдия (виж тук), сочат, че почти навсякъде между 70 и 90% от разходите за съдопроизводство са разходи за адвокатско възнаграждение, а разходите за съдебни такси са изключително ниски. Единствено в България при завеждане на дело с определен материален интерес над 1 млн. лева на трите съдебни инстанции съдебната такса може да стигне 8% от сумата на иска, а адвокатското възнаграждение за трите инстанции ще бъде 4,5% от същата сума.

Отношението, което адвокатите понякога получават в съдебна зала и грубата намеса от страна на съда в пазарните механизми за определяне на адвокатските възнаграждения до степен да приравняваме адвокатския труд на такъв, подлежащ на заплащане с минимална работна заплата (или 4,72 лв./час), представлява неуважение от страна на държавата към адвокатите и защитата, която те предоставят, и оттам неуважение към собствените ѝ граждани.

И докато обществото ни губи ценни професионалисти в сферата на здравеопазването и адвокатската защита, а гражданите остават без лични лекари или адвокати, то държавата ни трупа все по-голямо количество скъпо платени чиновници в държавната администрация и структурите на съдебната власт.