Преди години по американско радио слушах интервю с английски консерватор. Попитаха го каква е разликата между английските консерватори и консервативните републиканци в САЩ. Той отговори, че американските консерватори са по-вдясно и неговите собствени консервативни възгледи са по-близки до тези на демократи центристи и фискални консерватори като Бил Клинтън.

Демократ центрист е и Джо Байдън. Такава е всъщност и Камала Харис, въпреки че републиканците се опитват да я представят като крайнолява. Бях чул това интервю с английския консерватор далеч преди Тръмп да отвлече Републиканската партия още по-надясно - в посока на своя арогантен националпопулизъм и егоцентризъм.

Разликата е много голяма. Горе-долу като разликата между социалдемократи и комунисти. Макар че и думата "крайнодесен", и думата "националпопулист" са доста хлъзгави и неопределени. Почти всички политици са малко или много популисти и говорят за това как защитават националния интерес. Къде тогава минава границата между нормално дясно и крайнодясно?

Нашите крайнодесни, от сорта на "Възраждане", са чисто и просто последователи на Путин с неговата антиукраинска и антиевроатлантическа руско-имперска идеология, която включва идеята за евразийски блок.

Но голяма е и разликата и между "крайнодесни" в Европа като Джорджа Мелони например с нейната проевроалтлантическа и проукраинска позиция и Виктор Орбан, чийто националпопулизъм е обструкционистичен по отношение на ЕС, антиукраински и пропутински. Говоренето за Зеленски и Путин сякаш няма разлика между двамата, сякаш не Русия е нападнала Украйна, а и двете страни носят еднаква вина за конфликта, пледирането за спиране на военната помощ за Украйна и мирни преговори без изтегляне на Русия от завзетите от нея 20% от територията на Украйна, разбира се, обслужват единствено завоевателя Путин.

Разбира се, за всеки трезвомислещ американски патриот трябва да е ясно, че изолационизмът ще доведе само до отслабване на Америка в света и изместването ѝ от позицията на първа глобална сила, с която всички се съобразяват. Това няма да помогне и в конфликта с втората икономическа сила в света - Китай.

И у нас крайнодесните путинофили и други пишманконсерватори са изолационисти, антиглобалисти и евроскептици, ако не буквално антиевропейци. Чувам да се говори против неолиберализма от някаква уж дясна позиция - явно без да се разбира какво точно означава тази дума. Неолиберализмът е преди всичко икономически термин и е част от програмата на класическите консерватори като Рейгън и Тачър. Той означава възраждане на класическия икономически либерализъм - по-малко държавна намеса в икономиката и частните дела. "Държавата не е решението на проблема, тя е проблемът", казваше Рейгън. (Разбира се, има и социален либерализъм, който е нещо друго.) Капитализмът има глобален характер и не търпи изолационизъм или прекалена държавна намеса в икономиката. Перфектният изолационист днес е Ким Чен Ун. (Той също е и един от малцината твърди поддръжници на войната на Путин срещу Украйна.)

Орбан пък говори за някаква "нелиберална демокрация" - сякаш либералната демокрация е само за либералите. Не, тя включва и консерваторите, и десните, и левите в политическия спектър. Либерална демокрация означава система, при която правителството се избира от народа с гласуване, но мнозинството, независимо какво е то - консервативно, либерално, социалистическо, популистко - не може да установи диктатура над малцинствата. Защото всички граждани са равни пред закона.

Второ президентство на изолациониста и приятел на Путин Доналд Тръмп би било пагубно и за самата Америка, но то би имало катастрофални последствия за нас в Европа. Ако се разреши на Путин да спечели своята завоевателна война в Украйна и същевременно се унищожи или отслаби с оттегляне на Америка от Северноатлантическия алианс, това би дало възможност на Путин да продължи своята европейска инвазия на Запад, през цяла Източна Европа, чак до Берлин и по-нататък. Както се пееше едно време: "Ведь от тайги до британских морей Красная армия всех сильней!"

Пред Камала Харис Тръмп има само два пункта преднина. Но силно се надявам, че сегашният вицепрезидент, подкрепен за кандидат за президент от Байдън, ще може бързо да стопи тази преднина.

Първо, Камала Харис, която е на 59 години, докато Доналд Тръмп е на 78 и ще бъде най-старият кандидат за президент в историята, обезсмисля основния стълб на досегашната кампания на Тръмп - инсинуирането, че Байдън е някакъв сенилен старец и не може да се справи с президентските функции. Въпреки че Байдън е само 3 години по-стар от Тръмп, чието ментално здраве също се поставя под въпрос от мнозина.

Второ, Тръмп е човек, признат за виновен по обвиненията, че е фалшифицирал бизнес документи преди президентските избори през 2016 г. с цел да укрие направени плащания към порнозвезда и в опит да повлияе на предизборната кампания. (Той е обвиняван дори за намеса в изборите през 2020, както и за задържане в дома си на секретни документи, макар че тези дела няма да тръгнат преди изборите.) Така че Тръмп едва ли е най-подходящият защитник на демокрацията, за какъвто се представя. Демокрацията е власт на закона. Камала Харис от своя страна е бивш главен прокурор на щата Калифорния - първата жена, при това не бяла жена, на тази длъжност.

Трето, Камала Харис е защитник на правата на жените, която би трябвало да импонира и на всички етнически и расови малцинства в САЩ, където белите англосаксонци всъщност са вече малцинство. Тя може да стане първата жена, и то не бяла жена (тя има афроамерикански и индийски произход), президент на Съединените щати.

Четвърто, нейната позиция, подобно на позицията на президента Байдън, е всъщност по-скоро дясноцентристка, поне от европейска гледна точка, а не крайнолява, както се опитват да я представят нейните опоненти републиканци.

Камала Харис би била по-добрият избор за американците, ако те искат да направят Америка "велика пак", какъвто е девизът на тръмпарите. Тя би била по-добрият избор и за нас, европейците. Евроатлантическият алианс прави и Америка по-силна и по-влиятелна в света, както и страните от алианса в Европа, над която е надвиснала заплахата от Путин.

Вероятно най-силният коз на републиканците срещу Камала Харис е това, че по време на президентството на Байдън се е увеличила имиграцията през мексиканската граница и те ще се опитат да прехвърлят вината за този проблем върху Камала Харис, макар че тази година Байдън затегна мерките срещу нелегалната имиграция. В Америка има полярно разделение на хора, които ненавиждат Тръмп, и хора, които го обожават. Но битката е за избирателите по средата, които не са решили още как да гласуват. За тях проблемът с имиграцията може да се окаже от голямо значение. Проблемът с имигрантите помага за възхода на крайнодесните и в Европа. Но Америка е страна на имигранти.

Камала Харис има чудесен старт, ако спечели номинацията на Демократическата конвенция другия месец, което вече изглежда почти сигурно. Оттук нататък всичко ще бъде в нейните ръце - от нея ще зависи как ще се представи и дали ще спечели изборите през ноември.