Седмите поред парламентарни избори (шести предсрочни) в рамките само на три години и половина чукат все по-настойчиво на вратата. Ако не стане чудо с третия мандат, те ще минат и заминат, но политическата криза ще се задълбочи.

Голяма е вероятността избирателната активност да падне под два милиона души (на 9 юни гласуваха по-малко от 2,1 млн., т.е. 34% от имащите право на глас). На всичкото отгоре седмите избори в междуцарствието след "ерата ГЕРБ" се очертават да преминат под сянката на очаквано възлово решение на Конституционния съд. Той беше сезиран от президента Румен Радев и няколко парламентарни партии с искане за обявяване за противоконституционни на конституционните промени, приети от 50-то Народно събрание.

Ако Конституционният съд (КС) отмени съдебната реформа на "сглобката", чиято сърцевина е реформа на прокуратурата и Висшия съдебен съвет, решението му ще предизвика разрушително земетресение в политическия ни живот. Дори само отмяна на сегашния формат на служебно правителство, с който беше обезвластен президентът, ще завихри нова политическа буря. Как ще бъде оправена конституционната каша в навечерието на твърде възможните нови избори? А ако решението дойде след тях?

Ако се сбъдне негативният сценарий с КС, той ще рефлектира най-силно върху "Продължаваме промяната" - "Демократична България" (ПП-ДБ), които са мозъкът и сърцето на конституционните промени. Те бяха реализирани в условията на "сглобка" с доскорошните политически врагове на реформаторските сили, а достлукът им коства загуба на половината им електорат. За разлика от тях

Но "Продължаваме промяната" - "Демократична България" го разглеждат и като основа за евентуално коалиране със съмишленици в 51-то НС. Коалицията може би се надява промяната в държавата да стане най-напред по върховете и след това да се спусне победоносно надолу, към низините. Първо се променя конституцията, след това - законите, след което добрата контституционо-законова уредба решава по вертикала проблемите на институциите, бизнеса и хората.

Разбира се, главният прокурор не трябва да бъде недосегаем в системата на разделение на властите, а регулаторите трябва да защитават обществения интерес. Но реформата на институциите с нейния специфичен инструментариум не трябва да захлупва правенето на политики за решаване на всекидневните проблеми на хората. Да сте чули сериозни изказвания и дискусии по теми като плоския данък и трябва ли да остане той, как да се излекува общественото здравеопазване, как да се реформира средното образование, за да бълва функционално неграмотни млади хора и т.н.? Тези проблеми засягат буквално всеки един българин, независимо към коя обществена прослойка или социокултурен кръг принадлежи.

Размерът на данъците, състоянието на болниците, качеството на образованието и други подобни теми присъстват някак си в партийните програми, дори политиците понякога говорят за тях. Но като цяло те не са в центъра на политическите дебати. Вместо тях - едните венцехвалят, а другите отричат Шенген, еврозоната, Плана за възстановяване и устойчивост. Все приоритети, които както съдебната реформа са важни, но са по-скоро абстрактни, отколкото разбираеми от средностатистическия избирател.

Да вземем например данъчната политика и по-конкретно 10-процентния плосък данък. Въпреки че е социално несправедлив и натоварва много повече хората с по-ниски доходи, отмяната му е тема табу за системните партии. За ГЕРБ и "Демократична България", които са дясноцентристки формации, това е разбираемо. Както и за "Продължаваме промяната", която иска да постига "леви цели с десни мерки". Но на очи се набива пасивността на БСП, която преди време поне говореше срещу "плоския данък", както и на антисистемната "Възраждане", в чиято програма също е залегнало прогресивното подоходно облагане. Темата не е акцент в предизборните кампании и на двете формации. Може би те не искат да плашат с по-високи данъци симпатизиращи им по-дребни бизнеси и някои представители на средната класа. Най-вероятно обаче нямат енергия и експертен капацитет да вкарат тази важна за обществото тема в политическото си говорене.

Колко партии са превърнали лошите услуги, които получават българите в публичното здравеопазване и причините за крайното му недофинансиране във водеща тема в някоя от предизборните си кампании? Аз не познавам такава партия. Ако някоя по-лява формация заговори по въпроса, стига само до необходимостта държавните и общинските болници да спрат да бъдат търговски дружества. Никой не смее да разнищи връзката между ниските данъци (а и здравни осигуровки) и недофинансирането на здравната система. Може би, за да не бъде обявен за комунист. А доброто публично здравеопазване в ЕС се поддържа с прогресивни данъци и адекватни здравни осигуровки.

Те са на последно място сред страните-членки в ЕС по математика и на предпоследно по четивна грамотност, както и по природни науки, според изследването PISA 2022. Повече от половината от българските ученици нямат умения за лична и професионална реализация в съвременния свят и това вреди на обществото и икономиката ни. Но нито десните, нито либералите, нито левите, нито националистите се хвърлят да предлагат решения по този кардинален за българската нация проблем.

След като изтля ентусиазмът от 2021-2022 г. за изчегъртване на "модела ГЕРБ", след като "сглобката" гарантира българската подкрепа за Украйна, а темата за съдебната реформа отново зацикли, същинският разговор за политика се загуби. Потъна някъде в бермудския триъгълник на разпада на сглобката, разцеплението в ДПС и силното поляризиране на политическия дискурс.

Тази загуба вещае още по-ниска избирателна активност и слаб, фрагментиран парламент и през октомври. На този фон имплозията на партийната система напредва с още по-голяма скорост.