В последния петък на юли Конституционният съд (КС) се произнесе по две важни и дълго чакани решения - по дело 1/2024 г. относно измененията в конституцията от декември 2023 г. и по дело 10/2023 г. относно механизма за разследване на главния прокурор.

Двете конституционни решения водят до два извода и едно допускане и те са, че главният прокурор е част от управлението на държавата и доверието в Конституционния съд е разрушено, а механизмът за разследване на главния прокурор може да бъде отменен. Изключително добри и задълбочени анализи прочетох от петък насам и този няма за цел да преповтаря написаното в тях.

Решението на КС за измененията в конституцията по същество ни казва едно важно нещо и то е, че главният прокурор участва в управлението на страната. Това положение на българския модел на управление е ясно на мнозина, стоящи и от двете страни на духовната барикада - тези, които се борят за промяна, и тези, които се борят за запазване на статуквото.

Типична роля на главен прокурор би била да управлява административно прокуратурата, която от своя страна повдига и поддържа обвинения и така осигурява ред и сигурност. Прокуратурата е само една страна в съдебния процес по наказване на лице за извършено от него престъпление и

Главният прокурор е част от държавната форма на управление и в изключително дългото си петъчно решение конституционните съдии ни обясняват, че това е така и така ще бъде още дълго, освен ако не искаме да платим твърде високата цена за свикване на Велико народно събрание (ВНС).

Макар мнозина да търсят символика в обявяването на тези важни решения в горещия юлски петък, такава няма. Друго прословуто и силно неодобрявано решение на КС е взето също през последния петък на юли през 2018 г., въпреки това системност или скрито послание липсват.

Така и трябва да бъде, тъй като КС е форма на най-висшата юридическа мисъл и единственият език, който трябва да използва, е юридическият. Решенията трябва да са ясни, недвусмислени и да слагат край на споровете, да са добре обосновани със сериозни юридически аргументи и да се осланят на модерните постижения на правото, включително като търсят допирни точки в разширените юридически семейства, към които България, поне номинално, принадлежи.

За съжаление решението на КС, с което отхвърли значителна част от последните изменения в Конституцията, не показва това - то е още един пример на силна назадничавост на мисълта и нежелание за сериозна употреба на правните аргументи вместо други - били те религиозни, както сме наблюдавали в други решения или политически по същността си, като в настоящия случай.

Логиката да бъдат обвързани двете решения в един ден е в това, че механизмът за разследване на главния прокурор, предмет на к.д. 10/2023 г., подлежи на сравнително лесна отмяна, след като не е закрепен конституционно. Спорно е доколко този механизъм изобщо сработи на практика - съдия/прокурор Талева, която е натоварена с нелеката задача да работи по сигнали, потенциално уличаващи главния прокурор (Сарафов) в престъпления, трудно встъпи в длъжност като чакаше покорно да получи кабинет и място, което дойде в непосредствена близост до кабинета на главния прокурор.

В интернет пространството липсва дори информация за контакти с нея - пощенски или електронен адрес. Всяко запитване до нея минава през ръцете на главния прокурор, а всяка кафе пауза вероятно протича в учтиви разговори между двамата. Дяволът е в детайлите и вината за това положение не е на самия правен институт, а в неговото проявление на практика и политическата и институционална култура на тези, които го прилагат.

Вярвам, че решението по к.д. 1/2024 г. е решението с най-голяма значимост на КС и то ще има най-дългите и скъпи последици за страната ни. Свикването на ВНС е единствената възможност за това да се намали мандата на главния прокурор, да се променят неговите правомощия, така че да не може да контролира всяко наказателно разследване или да се меси в работата на всеки един редови прокурор, както и да се промени съотношението в прокурорската колегия. Така, оказва се, е според конституционните ни съдии. Сегашното състояние на българския политически живот, на интелектуалните стремления на нацията ни и силното разделение на обществото по всевъзможни въпроси, включително относно прочита на близкото ни минало или мястото на България в Европа говорят против възможността за трезва преценка.

Още един извод се налага от прочита на множеството коментари и анализи на отмяната на конституционните изменения. Доверието в КС е напълно ерозирало. Решението, а и институцията, са многократно обвинявани в политическа пристрастност и обвързаност, в следване на повелите на едни политически сили наместо други и т.н. Това е особено печален резултат, защото от едно решение недоволни винаги има, но

Този извод се налага за целия състав на КС, но особено силно важи за един негов член - Десислава Атанасова. Няма никакво значение как тя гласува и заедно с кои други съдии е подкрепила или отхвърлила даден конституционен текст. Единственото, което хората виждат, е нейната политическа, макар и привидно бивша, политическа приндлежност и никой и не очаква, че тя има принципната възможност да решава независимо и безпристрастно. Правосъдието трябва да може и да бъде видяно, а не е така в конкретната ситуация.

Липсата на доверие в един от състава подкопава доверието и в цялата институция - точно както капката катран разваля кацата с мед. В състава на КС има уважавани и ерудирани юристи, които многократно са впечатлявали с мисълта си. Тази уязвимост на КС заедно с няколко силно назадничави решения разруши доверието в институцията, а стремежът на политически лица към нейната употреба е видим с просто око.