В откриването на олимпиадата нямаше нищо религиозно
Коментарът е препубликуван от профила на автора във фейсбук. Заглавието е на "Дневник".
Според блестящия философ, писател и семиотик Умберто Еко визуалната комуникация има сложна природа, тя е илюзорно достъпна заради видимостта, всички виждаме едно и също, но разбираме различни неща. В своята основополагаща студия "Критика на изображението" той обяснява, че разбирането на видяното е резултат от 10 самостоятелни кода с различна природа - културно-антропологически, цивилизационни, социални, психологически, естетически и собствено визуални. За да бъде разбрано посланието, зрителите трябва да притежават общи знания, ценностна система, културен опит. Виждаме чрез сетивата си едно и също, но интерпретациите са различни и приканват да бъдем различни, защото това е пътят към задълбоченото познание, а емоцията, кодирана в изображението, е най-трудна за разгадаване.
Във визуалната комуникация всеки вижда това, което му разрешават знанието, социалният опит, емоционалната зрялост и културният хоризонт. Зрителят е сътворец. Визуалната комуникация е игра на въображението, свободата и фантазното мислене в образи.
Ако имам критика към спектакъла, това е свързано с несъобразяване с масовата публика извън Франция. В самата Франция 85% от аудиторията е харесала спектакъла и е разбрала посланията, включително шеговитите и пародийните. Но имаше блестящ телевизионен водещ зад кадър, който обясняваше принципа - текст върху друг текст. Спектакълът беше много френски и по-малко глобален. Но беше невъобразима игра и провокация към нашите мисли и чувства.
В празника нямаше нищо религиозно. Имаше нов прочит на митологеми с блестящ четец на митологиите. Блестящ четец и изследовател на митологиите е френският учен Ролан Барт. Децата в училище учат древногръцка митология и литература и мислят върху посланията, т.е. учат ги да бъдат функционално грамотни. В основата на пародийната реплика в картината "Празникът на боговете" присъстват Дионис и Аполон, а тази митология е 700 - 800 години преди Христа.
Не мога да си обясня как духовни институции провидяха "Тайната вечеря", макар че в изобразителното изкуство митологичните сюжети са много експлоатирани и блестящи образци са завладели пространствата на световните галерии. Там зрителите им се възхищават, а тук ги унищожават. Боговете на Олимп са се възхищавали на красотата на човешкото тяло и голотата, както и свободата на пориви и желания, присъщи са им и низки страсти като при хората. В съвременни римейкове на картината има и красота, и грозота, но апелът е по-скоро да се обичаме такива, каквито сме...
Заедно! Думата, която Париж поиска да внуши с така оспорваната церемония
Многократно вече беше обяснен замисълът - празниците край Сена по време на Краля-Слънце да бъдат възстановени в съвременен план. Дори пеещата глава на кралица Мария Антоанета е сатира към деянията на Френската революция и гилотинирането на елита.
Никой не говори за блестящите изпълнения на легендарна поп музика и класика под напоителния дъжд, за визуалната среда на събитието, нито пък за социалните каузи и историята на съвременния олимпизъм.
В европейската демокрация няма теми табу, няма забрани и схоластика, свободата и толерантността към другия са висша ценност.
Аз съм християнка, но никога не съм слагала знак за равенство между религия, религиозни ценности и религиозни институти. Християнството е човеколюбещо и всеопрощаващо. Помните ли как Христос се отнася към блудницата Мария Магдалена или към учениците си, които са го предали? Той не ги наказва, а наказва себе си, за да се превърне в светлина за хората, да ги води по пътя на любовта и разбирателството. Затова са ми необясними реакциите на предводителите на християнски църкви.
Според синода християнският свят е смутен, съблазнен и оскърбен от откриването на олимпиадата
Какво ще спаси съвременния свят: културата и образованието. И ценностите на европейската демокрация!