"Последното" поколение на България

"Последното" поколение на България

"Последното" поколение на България
Pexels.com
"Дневник" публикува текста на 16-годишния Атанас Латев. Той е ученик в Езикова гимназия "Иван Вазов", град Пловдив. Интересува се от политика, история и ученическо самоуправление. Част от управителния съвет на най-големия клуб по дебати в България. Текстът е създаден с наставления на ментора му Димитър Панайотов, като двамата се срещат в програмата ABLE Mentor, която цели да подкрепя ученици и развие потенциала им.
България отглежда осакатено поколение. Поколението Z, от което и аз съм част, става жертва на заобикалящите го технологии. На свободията в държавата и образованието. На безотговорни и егоцентрични родители, които изоставят децата си. Зуумърите се превръщат в статистически кошмар за психическо и физическо здраве, прекарвано време в социалните мрежи и недоволни работодатели.
Същото това поколение скоро ще определя посоката на развитие на България. Ще определи това дали ще продължим да затъваме в бездънното тресавище или ще отскочим от дъното.
"Новото поколение за нищо не става!"
Вероятно тази фраза е използвана от възрастните още преди 12 000 години, когато настъпва аграрната революция. Тя дава началото на уседналия начин на живот и развитието на земеделието. Същевременно слага край на номадския начин на живот, където се налага хората да изминават десетки километри, само за да си набавят дивеч, плодове и ядки. Сигурно и при тази смяна родителите са обвинявали младите в мързел и неуважение към традициите.
По същия начин са негодували и възрастните езичници, когато през 864 г. България приема християнството. Изказването със сигурност е било популярно и през I-ва и II-ра индустриална революция, когато тежкият физически труд е изместен от машините, значително улесняващи хората.
Страхът и презрението към новото винаги са съществували. Въпреки негодуванието, гореспоменатите промени са фундаментални за развитието на обществото и икономиката, благодарение на които днешният ден е най-благоприятния за живеене в цялата човешка история.
Сега обаче е различно. Изминали са 17 години от излизането на iPhone 1 и все още сме на твърде ранен етап, за да видим дългосрочния ефект от новите технологии върху обществото. Едно обаче е сигурно. Те имат основна роля при оформянето на поколението Z. Моето поколение е създадено от Tik Tok, Instagram и Facebook.
Всяко поколение смята себе си за по-умно от предишното и за по-мъдро от следващото.
Естествено, не може да се говори за изначално превъзходство на една генерация пред друга. Децата са като бял лист. Разликата между поколенията е в това кой държи четката и какво рисува с нея. В нашия случай четката са родителите, училището и технологиите. Нека обаче видим резултата от най-големия експеримент - поколението Z.
Как се възпитава поколението Z?
Семейство
Семейството е изгубило функцията си на възпитателна институция. То е статистика и икономическа единица, а не мястото, където се формира бъдещето на обществото. Мястото, където трябва да бъдат възпитавани ценност и морал. В наши дни обаче се налага на родителите да работят по цял ден и рядко се стига до специално време за децата. Това е съвременното "нормално" семейство в масовия случай у нас.
Има и други семейства обаче. Самотните родители в България са близо половината от всички. При 75% от разводите, правото на попечителство се дава на майката. Това означава, че голяма част от българските деца израстват или без бащинска фигура, или в домакинство, където родителите живеят заедно само заради детето. Видимо не се разбират, стига се до насилие, както между самите тях, така и върху детето.
По данни на Агенцията за закрила на детето 80% от докладваните случаи на насилие в България се случват в дома на децата, а според проучване на БАН всеки 5-ти ученик у нас е жертва на тормоз. Проучванията показват също, че 96% от случаите на домашно насилие остават скрити.
  • Връзка с чужбина
Всяко четвърто българче расте без родителите си, защото те работят в чужбина. Децата, чиито родители са навън, имат по-нисък успех в училище, повтарят класовете по-често, боледуват повече, дори пият и пушат повече от своите връстници. Близо 40% от тях са на отчет в детските педагогически стаи, според данни на БАН. Оставяни са по баби, лели и всевъзможни роднини, което кара детето да се затвори в себе си.
  • Телефон
Какво показват данните (глобално) за прекараното време пред мобилните устройства от деца:
  • 8-10 години - 6 часа дневно
  • 11-14 години - 9 часа дневно
  • 15-18 години - 7.5 часа дневно
Как се получава така, че едно дете да използва телефон по 9 часа на ден? Родителска безотговорност. Голяма част от родителите виждат в телефоните не опасност за здравето на децата им, а начин да се отърват от задълженията си.
Твърде често лично аз виждам безсилни родители, които просто не могат да вземат телефона от детето си. Когато го направят започват серии от рев, тръшкане, изнудване, крещене и сърдене, докато на майката не ѝ писне и не го даде. Детето вече е пристрастено.

Тик Ток е основната мрежа за моето поколение. През дългите часове на безкрайно скролване децата виждат какво ли не. Още неоформени в своето възприятие за морално и неморално, за правилно и неправилно.
У тях се създава модел на подражание, който целокупно се следва, както от връстниците на детето, така и от цялото общество. Моделът, естествено, е порочен. Голота, пошлост и насилие оформят съзнанието ни от най-ранна възраст. Това продължава и през юношеството, когато е времето за развитие на тялото и ума. Вместо това, поколението Z прекарва живота си в интернет. И то не в неговата светла страна.
Според официалната статистика, връстниците ми прекарват средно по 6 часа и 40 минути дневно онлайн. Това са около 47 часа седмично и 101 дни в годината. Според тази оценка, започвайки от 18-годишна възраст, човек, който живее до 80 години - ще е прекарал повече от 17 години от живота си в интернет.
"Последното" поколение на България
Pexels.com
Ето, че вече положихме основите за израстването на нашия въображаем член на поколението Z. Детето няма представа какво е "щастливо семейство" или семейни ценности. Пред него просто не съществуват такива. Става свидетел на скандали, напиване, домашно насилие, разводи или просто на продължително отсъствие на родителите.
Преследвайки кариера, родителите забравят своите отговорности и оставят детето да се "занимава" с телефона. Естествено нещо, което свети в много цветове, пее и показва движещи се картини е много по-интересно от всяка играчка. Скоро комуникацията се свежда до : "Имаш ли пари?", "Яде ли?" и "Защо имаш 2-ка?" и "Стига си стоял с тоя телефон!". Детето е пристрастено и е потенциален клиент на една от многото клиники за зависимост от социалните мрежи.
Училище - как се полират мозъци?
Наскоро попаднах на ситуация, която прекрасно описва поведението на последната генерация в училище.
Влизам в един от главните подлези в Пловдив. Виждам как група момичета, видимо на 13-14 години, стоят срещу жена, която явно работи в един от магазините в подлеза. Приближавам се и чувам всевъзможни обиди и от двете страни, които няма да споменавам. Подминавайки ги, чувам как едно от момичетата изкрещява:
- Нещастница! Виж се, продавачка в подлеза!
- Ще видим ти къде, какво ще продаваш...
Пълното скъсване с реалността, чувството за безнаказаност и неподчинението към авторитетите са едни от главните белези, които отличават поколението Z от всички останали. За съжаление, това поведение се пренася и в училище, където свободията достига своя връх.
За да напиша този материал - проведох собствено проучване сред учители от старото ми училище в малък град - Чирпан. Въпросът беше:
Колко често сте подложени на тормоз в училище?
Резултатите при 17 анкетирани са следните:
  • 11 - Всеки ден - 64,7%
  • 4 - Няколко пъти на седмица - 23,5%
  • 2 - Рядко - 11,7%
Попитах същият въпрос и учителите ми от училището, където уча днес - една от "елитните" гимназии в Пловдив. Резултатите при 17 анкетирани :
  • 0 - Всеки ден
  • 2 - няколко пъти на седмица
  • 15 - Рядко/Никога
Проблемът обаче е, че повечето гимназии все още са именно в малките населени места. Много малко училища успяват да задържат ниво през годините, тъй като колкото по-малко деца кандидатстват (поради демографски фактори), толкова по-ниска е конкуренцията и по-незаинтересувани ученици намират място в реномирани училища. Това е и причината през последните години учителите от добрите гимназии да бъдат недоволни. Дългогодишен преподавател по български език и литература в "елитна" гимназия ми сподели:
"Винаги съм работила с талантливи деца. Последните две години обаче за пръв път съм наистина недоволна от класовете, с които работя. Никога не съм виждала нещо подобно в нашата гимназия. Срещу мен стоят празни погледи. Без грам желание нещо да се научи или дори да се борят за оценка. Липса на любопитство. Липса на базова култура на поведение. Тъжно е".
Тази жена все по-често излиза разплакана от час. Неуважението е непоносимо. Забелязвам как все повече учители са на мнението, че "никога не е било така". Щом хора с десетилетия опит го казват, явно има нещо вярно. И този път е различно. Защото се вижда и от всеки критично мислещ на моята възраст - колкото и малко да са.

Интересно е, че колкото по-млад е един учител, толкова по-често става обект на тормоз от учениците. Всъщност едва 10% от младите учители се задържат трайно в образователната система. Повече от половината си тръгват след първата година.
През втората отпадат 60% от задържалите се, а през третата 53% сменят професията си.
Разбираемо е, вземайки предвид отношението на учениците към младите учители. Когато учениците видят слабост или неопитност, те не се колебаят да издевателстват над добротата на доскорошен студент. Лично аз съм виждал как млада учителка получава нервен срив, след като бива замерена с бананова обелка. Това не беше изключение, а редовно отношение към нея. Две години след като започна работа, същата учителка напусна и започна сериозно психиатрично лечение.
Мой учител по философия, който току-що беше завършил висшето си образование, напусна училище само след 2 месеца. Просто не успя да издържи на силното бюрократично натоварване и недисциплинираността на учениците. Преди да напусне ми каза: "Чувал съм ги (учениците) как ме псуват, но се преструвам, че не ги чувам. Какво мога да направя иначе? Ако им напиша двойки, само ще си докарам проблеми"
Учителите са лишени от всички свои правомощия. Те нямат право да изпълняват задълженията си. Защото техните най-страшни врагове са не децата, а родителите. Моя преподавателка с над 40 години стаж разказва: "Ако преди 30 години учител ти напише двойка, следва позната процедура - учителят винаги е прав. Щом викат родител, значи ученикът е сгрешил. Когато сгрешиш, търпиш последствията"
В момента нещата са малко по-различни. Ученикът винаги е прав. Преди години, в първото ми училище в още по-малко населено място - с. Братя Даскалови - мъж с нож влезе в училището, крещейки закани и обиди. Оказа се, че той е баща на дете, на което е написана двойка.
Чувството за безнаказаност
Ако напишем в търсачката "Насилие в училище", ще открием множество резултати за насилие от учители към ученици. Отваряйки статията - винаги се натъкваме на репортаж, където се споменава, че сигналът е подаден от родителите на пострадалото дете. Но е почти невъзможно да открием статия за тормоз и насилие върху учители, просто защото няма кой да се застъпи за тях.
Това за мен е учудващо, тъй като през дългия си училищен живот никога не съм ставал свидетел на тормоз от страна на учител, но не отричам, че съществува такъв. Много от преподавателите страдат от хроничен стрес, който понякога се проявява в насилие. За сметка на това, когато съм бил ученик в не толкова "елитни" училища, всеки ден съм виждал как моето поколение превръща живота на учителите в кошмар.
Стотици преподаватели са принудени да търпят обидно, унизително, подигравателно отношение на деца или тийнейджъри, на които семейството е спестило възпитание, а държавата истински санкции. Това се случва всеки ден и в почти всеки български град. В немалка част от българските училища не може да се провежда нормален учебен процес. Конфликти, пререкания, вербални сблъсъци, нерви, това е всекидневието на много български преподаватели.
Това е възможно да се случва поради една главна причина - парите. Ученикът е пазен и от делегирания бюджет. Той е чек, който носи на училището над 1600 лева, но в някои случаи премията надхвърля 2 000, когато става въпрос за училища в малки населени места. Това е причината дори най-големият хулиган, който проваля учебния процес, да бъде толериран от ръководството. Директорите "вземат" парите, а учителите са принудени да се справят някак. Вече няма оценка "поведение".
Как МОН решава всички тези проблеми? С коренна промяна при финансирането на учебните заведения? Чрез значително намаляване на бюрократщината в работата на учителя? Чрез строги мерки за дисциплиниране на учениците? Не. Според МОН успехът е равнозначен на високи резултати на изпити. Какво се прави, когато средния успех по БЕЛ на матурите е 3.93, при който точките за тройка са 30 (по всички чуждестранни стандарти това е слаб 2)? Точно така. Понижават се стандартите, за да може всеки неграмотен да "върже" заветната тройка.
Бъдеще, построено от тройкаджии.
Chat GPT
И дойде Негово Величество Chat GPT! Мечтата на стотици поколения ученици. Някой да може да мисли вместо теб. Когато програмата беше пусната през 2022 г., тя се разпространи мигновено. Вече можеше да отидеш на училище без домашна и да няма нужда да лъжеш, че си си забравил тетрадката. Просто пишеш въпроса и изкуствения интелект ти прави домашната за едно междучасие преди часа. След няколко минути получаваш отличен 6, а този, който е работил самостоятелно, получава 5 или 4.
Отиваш на тест, без да си учил грам. Взимаш си резервен телефон и изкарваш 6, а отличникът на класа получава 5.50. Ако не го използваш и не си с масовката, ти си глупак. Всички използват чата. Бъдещите лекари, адвокати и учители на България използват външен мозък, за да си пишат курсовите.
Има дефицит на любопитство, креативност и мисъл. Те вече са ненужни. Chat GPT ще го направи вместо теб. Chat GPT ще бъде вместо теб.
Скъсване с реалността
По данни на националната статистика, в края на 2022 г. младите хора във възрастовите групи 15-29 години в България са 854 074. От тях 15%, или общо 130 000 младежи, нито работят, нито учат или се обучават професионално.
Голяма група хора в активна възраст на фона на застаряващото население и увеличаващ се брой пенсионери - като дял това е почти 5% от всички заети. Дори да решат в някакъв момент да си търсят работа, хората от поколението Z не са конкурентноспособни, именно защото нямат опит и квалификации. В такъв случай могат да разчитат само на нископлатена или неквалифицирана работа.
"Ще видим ти къде, какво ще продаваш"
Те просто нямат желанието за развитие, защото има по-лесен начин. Дали родители ги гледат или са рентиери от апартаменти, но намират варианти да не търсят работа - или е за кратко и много бързо им омръзва и прегарят. Самите работодатели не успяват да дисциплинират новото поколение. А някои дори не се опитват.
Според проучване, проведено сред 1000 работодатели, над 40% от тях избягват да наемат членове на поколение Z, защото ги смятат за ненадеждни и създаващи токсичност на работното място. И да ви кажа честно - има защо.
***
След тази серия малки и големи промени, търся нещо оптимистично, че има надежда. Да, имаме нужда от нея. А тези, които ни я вдъхват, са пред нас всеки ден. Не е нужно да търсим поводи за гордост в миналото. България е първа във вечната класацията по лингвистика за всички времена. 22 златни медала. Точно тези от "новото поколение", което за нищо не става, бият САЩ, Русия и Китай по медали.
България има два спечелени златни медала на Международната Менделеева олимпиада по химия за ученици. Едно от най-престижните състезания по химия в целия свят. Първият е спечелен през 2019 г., а вторият - през 2024 г. Сред конкуренция от над 151 състезатели от 26 държави. Бием Русия, Китай и Израел.
А какво да кажем за Стилиана Николова и Боряна Калейн? За пръв път от 20 години, българки носят титлата "европейска шампионка" по художествена гимнастика. За последен път това постига Мария Петрова през 1994 г. А това правят те на два пъти през 2023 и 2024 г. Момичета на по 18 и 24 години. Част от "новото поколение", но не и като него. Труд, упоритост и воля са причината за техния успех. Състезават се и печелят златни медали за България. Въпреки всичко.
Напук на тъжната действителност, тези млади българи доказват, че има надежда. И точно младите хора като тях са онези, които виждат случващото се и осъзнават, че на техните плещи лежи отговорността за бъдещето на България.
Умните и способните не трябва повече да бягат. Трябва модел за развитие на повече златни деца на България, във всички сфери. Ако ли не, те ще бъдат поколението, което ще види изчезването на държавата си.