Размяната на затворници с Путин – като подялба на имущество след развод
Размяната на пленници при сегашните условия е плод на непримирима враждебност и практическо потвърждение на нейната горчивина. Това е по-скоро като разделяне на имущество при развод, отколкото съвместно начинание за обща цел.
Тези дни Русия и Западът извършиха може би най-големия обмен на пленници в постсъветската история: 16 души от руска страна бяха разменени за 8 от западната. Сделката е подготвяна отдавна: Владимир Путин упорито търсеше от Запада връщането на Вадим Красиков, осъден през 2019 г. в Германия за убийството на чеченския командир Зелимхан Хангошвили. Всичко останало беше изградено около тези преговори, превръщайки се в част от голяма сделка, която най-накрая даде плод. Мнозина виждат в успешното изпълнение на тези споразумения надежда за приближаването на мирните преговори в Украйна, но има малко основания за това.
Първото нещо, което прави впечатление, е мащабът на обмена. Русия освободи 16 души, сред които освен чужденци, обвинени в шпионаж, бяха не само добре известни критици на Путин (например Владимир Кара-Мурза и Иля Яшин), но и много по-малко видими граждански активисти и журналисти: художничката Александра Скочиленко, Лилия Чанишева и Ксения Фадеева (сътрудници на Алексей Навални), журналистката Алсу Курмашева. Беше освободен и очевиден заложник, американският журналист Еван Гершкович, чийто арест дори самият Путин пряко свързваше с необходимостта от размяна на Красиков. Гершкович беше осъден на 16 години строг режим за шпионаж само две седмици преди размяната.
През последните две години Русия открито се опита да попълни обменния фонд, вдигайки залозите в борбата за връщане на "своите" в условията, когато преговорите със Запада са в застой на фона на войната с Украйна. Логиката на Кремъл беше, че след като Вашингтон започна активно да преследва руснаците (обикновено се пропускаше въпросът дали са шпиони или не), "тогава ние в отговор ще вземем заложници".
Посланието беше просто: арестите на "наши хора" ще доведат до безразборни и произволни арести на американски граждани, а тук Русия може да играе много по-мръсно. Ако все още имаше определени основания за ареста на бившия морски пехотинец Пол Уилън през 2018 г., то американската баскетболистка Бритни Грейнър пострада през 2022 г. просто заради американския си паспорт и желанието на Москва да се заиграва с обществените настроения в САЩ. Играта се оказа успешна - през същата година Кремъл успя да размени Виктор Бут, обвинен в трафик на оръжие, за Грайнер.
Въпреки това Красиков все още оставаше извън обсега на Кремъл. Колко емоционален беше Путин по тази тема ясно се вижда в интервюто му с Тъкър Карлсън. Отговаряйки на въпроса за съдбата на Гершкович, Путин веднага премина към Красиков, описвайки го като истински патриот, дръзнал да сложи край на бруталния бандит Хангошвили.
Няма съмнение, че Красиков за Путин е истински герой и патриот на страната си, изпълнил дълга си и заслужава не просто завръщане, но почит и уважение. Но проблемът беше в Германия: Берлин твърдо зае позицията, че руският убиец, стрелял по улиците на германската столица по указание на руските специални служби, няма да бъде екстрадиран в Русия.
Москва смяташе, че проблемът не е в Берлин, а в недостатъчно силното желание на Вашингтон да окаже натиск върху своите "васали" - германците. Така че Кремъл реши да добави мотивация към Вашингтон и арестува Гершкович миналия март, което, благодарение на работата му в Wall Street Journal, предизвика много по-голям резонанс от предишните арести.
Още два фактора допринесоха за финализирането на сделката.
- Първият е смъртта на Навални. От една страна, това отчужди Берлин, който временно замрази преговорите за Красиков. Твърде възможно е германците да са искали освобождаването на руския опозиционер.
- От друга страна, смъртта на Навални рязко увеличи хуманитарната стойност на бъдещия обмен. Стана ясно, че подобна съдба може да сполети и много други хора, попаднали в руския затвор.
Можем да кажем, че със смъртта си Навални помогна за размяната на своите другари. За Берлин възможността за освобождаване на политически затворници се превърна във важен мотив, който помогна за преодоляване на законодателни и политически бариери пред екстрадицията на Красиков.
Вторият фактор са наближаващите президентски избори в САЩ, които този път са съпроводени с особена несигурност. Цялата усърдна работа, която вече беше извършена през последните две години, може да бъде погребана за няколко седмици. И администрацията на Байдън, и Путин имаха какво да губят тук.
Вероятно това е увеличило гъвкавостта и на двете страни. Особено Кремъл, който не само помогна на демократите да покажат външнополитическите си постижения преди изборите, но и изостави принципа си на размяна един към един. Русия предаде на Запада 16 души, като в замяна получава наполовина по-малко - 8 души, без да броим две малки деца.
| Едва ли обаче е възможно да се проектира тази гъвкавост върху други области - особено върху войната в Украйна. Очакванията, че размяната е първата стъпка към разведряването и мирните преговори в Украйна, изглеждат твърде големи. |
Дори и самата размяна да може да се нарече успешна, тя е успех не "в името на...", а "въпреки...". Настоящата сделка е коренно различна от тази през 2010 г., когато САЩ върнаха десет руски шпиони в замяна на четирима руснаци. Тогава ставаше въпрос за рестартиране на отношенията и двете страни се опитаха да излязат от ситуацията, като с минимални щети разкриха агенти.
Този път отношенията са в може би най-лошата точка в историята, с почти пълна липса на доверие и големи шансове за по-нататъшна ескалация. Размяната на пленници при такива условия е плод на непримирима враждебност и практическо потвърждение на това колко горчив вкус има.
Сегашната размяна е по-скоро като разделяне на имущество при развод, отколкото съвместно начинание за обща цел. Москва измъкна Красиков на висока цена, очевидно рискувайки да предизвика вълна от критики в страната за "надплащане" и опасното изгонване на известни опозиционери в чужбина. От имиджова гледна точка Русия също не се показа в най-благоприятната светлина, напомняйки на целия свят за своите репресии, беззаконие и жестокост към критиците на правителството. Това едва ли ще увеличи желанието за преговори с Москва.
За Запада сделката имаше двойно значение.
- От една страна, да спасим собствените си граждани от дългия затвор.
- От друга страна, да се проведе хуманитарна акция, подчертавайки за пореден път опасността и жестокостта на Русия.
- Стимулите за поддържане на толкова тесни контакти между разузнавателните служби на Русия и САЩ вече няма да бъдат толкова силни.
И накрая, има твърде много напълно различни фактори, които по никакъв начин не са свързани с обмена, но имат много по-силно влияние върху динамиката на руско-украинската война. Резултатът от американските избори, вътрешните политически промени в Украйна, състоянието на фронта и военните ресурси на двете страни - всичко това има много по-голямо значение за това кой, как и кога ще обсъжда мира в Украйна.
Настоящият обмен е по-скоро като края на определен етап от конфронтацията, когато контурите на следващия все още не са ясно разграничими.
