В свой фейсбук пост от вечерта на 26-и юли кметът на Столичната община обяви, че е приел оставката на Здравко Здравков от поста главен архитект на общината. Самият арх. Здравков не е коментирал вече над седмица своето оттегляне, което само по себе си е интересно, но не това е фокусът на този текст.

Реакциите около тази оставка напомнят твърде много на тези от края на 2016 г., когато Петър Диков обяви, че подава оставка от същия пост - буйни надежди за коренна промяна, възторг, обиди и хвалби. Изявеното му намерение, реализирано в началото на 2017 г., подтикна мен и други хора, ангажирани често с години с проблемите на София, да създадем Лабораторията за градско развитие. Целта ни беше реформа в системата на градското планиране. Още тогава стигнахме до заключението, че

Не че моралните и управленски качества на заемащия тази позиция са без значение. Но, за да останат в миналото феномени като презастрояването, липсата на инфраструктура и безкрайните саги с частни имоти, е необходима системна промяна. Тя може да се реализира не от главния архитект, а само от кмета и общинския съвет чрез структурна реформа в системата на планирането.

Но за да можеш да действаш синхронизирано и целенасочено, трябва да знаеш накъде отиваш и как различните действия влияят едно на друго. По време на разговорите ни в Лабораторията се роди идеята за създаването на Визия за София - дългосрочна стратегия за развитието на града и зоните около него. Описахме и параметрите на общинско звено, което да се занимава с анализи, въвличане и планиране, което впоследствие създадохме с екип от близо 30 експерти от различни сфери - "Софияплан".

Но какво от това? Правя тези препратки към близкото минало, защото много от коментарите покрай оставката на арх. Здравков ме карат да се запитам дали има разлика между 2016 г. и сега относно общественото очакване за това какво прави главният архитект. Четейки, разбирам, че мнозинството от писалите очакват смяната на човека да доведе до край на презастрояването, до изграждането на нови улици (с инфраструктура под тях), до реализацията на детски градини, та дори и до реализацията на липсващите градски паркове. Теми, които с екипа в "Софияплан" изследвахме подробно преди няколко години и по които предложихме конкретни решения.

Подобни коментари показват объркване относно ролята на главния архитект, по начина, по който тя е определена в българските закони. Самият пост на кмета в социалните мрежи апелира за визионери, което е далеч от функциите на един главен архитект. Има сериозно разминаване в очакванията, което създава условия за бързо разочарование.

Тоест кои са нещата, които човек на този пост ще може да промени? Nomen est omen ("името е знак", латински) и изричайки титлата "главен архитект" човек би очаквал това да е професионалистът, който проектира града. Но българските закони, като тези за устройството на територията, за местното самоуправление, за общинската собственост, постановяват друго. Главният архитект е отговорен за прилагането на устройствените планове и за изграждането на градска среда, която съответства на нормите - национални (различните закони) и местни (наредби, устройствени планове и др.). Главният архитект не измисля правилата, той ги прилага. Правилата на местно ниво се предлагат от кметския екип, или от общински съветници и се одобряват от общинския съвет.

Да, практика е кметовете на общините да прехвърлят към главните архитекти дадените им от различни закони правомощия по устройството и управлението на територията. Но това е лоша практика, която концентрира много власт в един "главен". И създава свръхочаквания, видимо непостижими, към службата на главния архитект. А в случая със София, където от 2009-а има действащ Общ устройствен план (ОУП), това по-скоро дава възможност за субективен прочит при процедирането на хилядите частични изменения на устройствени планове.

Разбира се, има значение дали главният архитект работи морално - да не фаворитизира инвеститори, проектанти, строители, или надзорници, да не изпълнява партийни поръчки, забавяйки, или ускорявайки процедури, да публикува всички свои административни актове и то по разбираем за неспециалистите начин, да обяснява действията си. Практиката във всички български общини обаче сочи, че главният архитект може и да избере да не прави някои от тези неща, въпреки че много от тях са законови задължения.

Трябва да си дадем ясна сметка докъде се простират възможностите на този пост дори при най-добро желание, професионална работа, отвореност и безпристрастност. Сам по себе си, главният архитект, конкретно на Столичната община, предвид вече приетите в София устройствени планове и действащите норми,

Преди 8 години, през 2016 г., казахме, че не е достатъчно да има нов човек на старата позиция - това ще може да промени най-вече неща по повърхността. Казахме, че е необходима системна реформа, която за съжаление все още не се е състояла. Тя е още по-необходима сега. Средата около нас показва, че никога не е твърде късно, особено знаейки, че това, което сега наричаме презастрояване, е само малка част от възможното количество ново строителство в бъдеще.

Отчитайки всичко това, с активно мое и на Екипът на София участие, по време на предизборната кампания миналата година беше заявено, че новата власт ще работи за системна промяна, борейки проблемите в основата им. И описахме какво значи това:

Още миналата година знаехме, че това е амбициозен списък и че той има шанс да бъде реализиран най-вече, ако отговорните структури в общината бъдат реформирани и реорганизирани, вкл. поста на главния архитект. "Екипът на София", в сътрудничество с представители на партиите от коалицията "Продължаваме промяната" - "Демократична България" - "Спаси София", бяхме създали план за това как да го изпълним. Бяхме подготвили подробно описание на реформирана административна структура, необходимия човешки ресурс за нея, график, разпределение на отговорностите, описание на ключови процеси, отчитайки сегашните практики, силни и слаби страни, правни, финансови и административни ограничения.

Затова и смятам, че без системна реформа няма причина да очакваме съществени промени в основните теми като презастрояване, качество на градската среда, конкурсно начало в проектирането на публични пространства.

Ако искаме изграждането на гъсто застроени квартали, без почти никаква инфраструктура да остане в миналото, решенията не зависят от главния архитект. Те са в ръцете на кмета и на общинския съвет, защото законите ни определят така. Инициативата за най-важното действие - актуализацията на Общия устройствен план, трябва да дойде от кмета и да бъде одобрена от Столичния общински съвет. Същото важи за промяната на административната структура, за да могат описаните по-горе неща да бъдат изпълнени с нужното качество и в дълбочина. А делегирането на правомощия е изцяло в ръцете на кмета и на районните кметове - то може да бъде реорганизирано още сега. Затова не главният архитект трябва да е фокусът, когато говорим за хроничните проблеми на софийската градска среда, а кметът и общинският съвет.

Липсата на мнозинство в общинския съвет е разбираема трудност за провеждането на реформи. Но вместо отказ от тях ситуацията налага инициативност, диалог и намиране на допирни точки.