ГЕРБ, ДПС, "Възраждане", "Има такъв народ" (ИТН), "Величие" - повече от половината от парламентарно представените партии са лидерски, направо вождистки. Макар че сигурно са ви омръзнали, вгледайте се в персонажите на Борисов, Доган, Костадинов, Трифонов. Няма как да не откриете в тях една или друга черта на предводител, дори жрец или гуру на съответното племе. Партийният вождизъм, разбира се, не е типично българско явление. Но у нас той е крайно опасен. Защото процъфтява почти 20 години след присъединяването ни към ЕС - най-развития клуб на либералните демокрации, и двойно по-дълго след началото на демократичните промени в България.

Макар че партийната ни система ускорено се маргинализира, вождисткият синдром в нея става все по-устойчив. Положението започва да прилича на края на 19 век, когато двете основни следосвобожденски партии - либералите и консерваторите, вече са се разпаднали и разроили. Тогава наследниците им стават разпознаваеми повече чрез имената на своите водачи - стамболовисти, каравелисти, цанковисти, радослависти, тончевисти.

След разцеплението в ДПС ГЕРБ се откроява като най-монолитната партия от по-късния етап на прехода. Тя не пострада от неуспешния опит на дясната ръка на лидера - Цветан Цветанов, да направи нейна алтернатива с "Републиканци за България". Той напусна партията майка заради "Апартаментгейт" през 2020 г. Що се отнася до "опозиционноста" на Делян Добрев под крилото на Борисов, тя не е нищо повече от оперетно изпълнение.

Но въпреки това вождисткият характер на партията, играла дълго време ролята на балансьор в политическия ни живот, е извън съмнение. В устава на ДПС са заложени суперправомощия на почетния председател. Той е първи председател, над номиналния (номиналните) и може да свиква колективните органи.

В същото време ДПС се промотира успешно като либерална формация в чужбина. Същевременно по-голямата част от електората му, съставен от етнически турци и мюсюлмани, живее бедно. Маса обикновени депесари се препитават като гастарбайтери в чужбина. Няма друга българска партия, в която да има такова крещящо социално неравенство между елита, особено олигарсите на върху му, и електората й.

Вождизмът на Костадинов във "Възраждане" не трябва да изненадва. Националистическите партии, при това не само в България, са от подчертано лидерски тип. Костадинов няма харизмата на Сидеров, който доминираше със скандали националистическата сцена 10-15 години. За сметка на това контролира много по-хладнокръвно партията си.

От него дава интервюта на своите депутати, излъчвани по фейсбук или партийната 7/8 TV.

В този списък с по-голяма тежест щеше да е и новопоявилата се партия "Величие", ако парламентарната й група не се беше разцепила скоропостижно на две крила . Едното е на "идеолога" и неформален партиен вожд Ивелин Михайлов, а другото - на "полковника" (всъшност, бивш подполковник от НСО) Николай Марков.

Вождистки черти беше придобила и БСП при осемгодишното ръководство на Корнелия Нинова, която вече е извън играта. Парадоксалното е, че командирските й функции начело на социалистите размиваха патриархалния характер на партийния вождизъм в България. Сега той е олицетворяван само от мъже.

В условията на сравнително рядко разклащана политическа стабилност до 2020 г., абсолютисткото партийно лидерство беше фактор, който бетонираше партиите. Щеше ли да го има явлението НДСВ без Симеон Сакскобургготски? Всички знаем какво се случи с творението му, след като той се дезангажира от делата му. В условията на ускорена фрагментация на политическото пространство през последните няколко години силната лидерска хватка върху партиите ги обрича на погрешни ходове и изолация.

Най-показателен е примерът с ГЕРБ. Вождизмът на компрометирания Борисов изолира все повече партията. Тя спечели четири от шестте парламентарни избора от 4 април 2021 г. насам, но нито веднъж не успя да състави правителство. Ако се абстрахираме от стратегическата грешка на "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) да направят сглобка с ГЕРБ през 2023 г., факторът "Борисов" прави партията му все по-неудобен партньор за ПП-ДБ. Макар че лидерите й продължават да виждат в него по-малкото зло в сравнение с Пеевски и да таят някакви надежди за ново взаимодействие след 20 октомври.

Преди седмица обаче стана ясно, че вече трудно може да се разчита на мантрата за евроатлантизма, която досега обединяваше политическите противници ПП-ДБ и ГЕРБ. Депутатите на Борисов подкрепиха внесената от крайнодясната партия "Възраждане" поправка в закон, с който беше забранена "пропагандата" на "нетрадиционна сексуална ориентация" сред деца. Очевидно вождът на ГЕРБ се е целил в по-консервативния сегмент на електората й. Ден по-късно, по друг повод, в характерния за него манипулативен стил, той изтъкна и личен мотив за партийната линия: "Ако евроатлантизмът е да ме направят жена, значи тогава... не съм евроатлантик".

Защитата на човешките права и в частност тези на ЛГБТИ общността не са сред водещите за ПП-ДБ. Но демаскиращото поведение на Граждани за европейско развитие на България и техния лидер си навлече масираната критика на заклетите поддръжници на либералната коалиция.

Още по-проблематично е хипотетичното взаимодействие на ПП-ДБ с бащата основател и пожизнен лидер на ДПС. В духа на "Целта оправдава средствата" лидерът на "Да, България" в оставка Христо Иванов допусна тактическто взаимодействие с Доган, за да бъде спрян Пеевски. Но дори това да беше по принцип възможно, вече е трудно мислимо. Преди седмица събудилата се от дълбок сън антикорупционна комисия погна бизнесмена Румен Гайтански - Вълка и Ахмед Доган. Стана ясно, че Комисията за противодействие на корупцията разследва скандален държавен заем от 150 млн. лв., отпуснат на свързана с Вълка фирма, при което част от парите - 30 млн. лв., са отишли за покриване на банков заем на ТЕЦ "Варна". Неин съсобственик е почетният председател на ДПС.

Нещата са далеч по-ясни от гледна точка на политическите ценности. Не е нормално съдбата на България отново да се определя от два динозавъра, управляващи авторитарно своите партии. Доган е на политическата сцена от 35 години, той донъкъде създаде и благослови зловредния модел "Пеевски". Борисов е политическа фигура вече четвърт век. И двамата са силно компрометирани, символи са по един или друг начин на завладяната държава. Затова неработещи са всички политически замисли, а може би и проекти България да има наесен редовно правителство с помощта на Борисов и Доган (за целта последният трябва да отстрани Пеевски).