Скандалите около вождовете Борисов и Доган обезсмислят нова "сглобка"

Скандалите около вождовете Борисов и Доган обезсмислят нова "сглобка"

Не е нормално съдбата на България отново да се определя от два динозавъра, управляващи авторитарно своите партии.
Не е нормално съдбата на България отново да се определя от два динозавъра, управляващи авторитарно своите партии.
ГЕРБ, ДПС, "Възраждане", "Има такъв народ" (ИТН), "Величие" - повече от половината от парламентарно представените партии са лидерски, направо вождистки. Макар че сигурно са ви омръзнали, вгледайте се в персонажите на Борисов, Доган, Костадинов, Трифонов. Няма как да не откриете в тях една или друга черта на предводител, дори жрец или гуру на съответното племе. Партийният вождизъм, разбира се, не е типично българско явление. Но у нас той е крайно опасен. Защото процъфтява почти 20 години след присъединяването ни към ЕС - най-развития клуб на либералните демокрации, и двойно по-дълго след началото на демократичните промени в България.
Май вече забравихме какво е вътрешнопартийната демокрация, със сблъсъка на ярки личности, крила и платформи по различни аспекти на програмата, политиките и посланията. Тази картина беше характерна поне за началото на прехода. С много малки изключения днешните партии са строго централизирани организации със силно персонализирано лидерство. Това дередже оказва пагубно влияние върху политическия процес. На избори електоратът вече гласува рефлексивно "за" или "против" даден лидер, а не мотивирано от идеологически или програмни подбуди. Доведеният до крайност лидерски характер на партиите е една от причините за силното поляризиране на политическия дискурс и крайно враждебната реч на политиците.
Макар че партийната ни система ускорено се маргинализира, вождисткият синдром в нея става все по-устойчив. Положението започва да прилича на края на 19 век, когато двете основни следосвобожденски партии - либералите и консерваторите, вече са се разпаднали и разроили. Тогава наследниците им стават разпознаваеми повече чрез имената на своите водачи - стамболовисти, каравелисти, цанковисти, радослависти, тончевисти.
Лидерската партия с най-голяма тежест продължава да бъде ГЕРБ. Формално тя е дясноцентристка, класическа консервативна формация. Борисов е мек популист, но я ръководи с твърд подход. Страната пък управляваше с някои елементи на автократизъм. На практика ГЕРБ е клиентелистка формация (все още доминира в местната власт, продължава да има силни позиции в държавната администрация).
Неслучайно през 2020 г. основното искане на мощните антиправителствени и антикорупционни протести беше за оставката на Борисов. Той е главен герой поне в няколко "гейта".
След разцеплението в ДПС ГЕРБ се откроява като най-монолитната партия от по-късния етап на прехода. Тя не пострада от неуспешния опит на дясната ръка на лидера - Цветан Цветанов, да направи нейна алтернатива с "Републиканци за България". Той напусна партията майка заради "Апартаментгейт" през 2020 г. Що се отнася до "опозиционноста" на Делян Добрев под крилото на Борисов, тя не е нищо повече от оперетно изпълнение.
ДПС е трайно поразена от авторитарното вътрпешнопартийно управление на основателя й и дългогодишен лидер Ахмед Доган. Конкурентите Касим Дал и Лютви Местан - вторият получил силна подкрепа от Турция през 2017 г., са отдавна отминала заплаха за Сокола. Но тъкмо абсолютисткият му похдод дори като почетен председател се обърна като бумеранг срещу него. По една или друга причина той овласти прекалено много "феномена" Пеевски, както самият Доган нарече санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания политик. След като последният се опита да превземе цялата партия в добре познатия за него стил на корпоративно рейдърство, ситуацията в ДПС е патова. Като че ли лек превес има политико-олигархичното крило на Доган над конкурентното на Пеевски.
Но въпреки това вождисткият характер на партията, играла дълго време ролята на балансьор в политическия ни живот, е извън съмнение. В устава на ДПС са заложени суперправомощия на почетния председател. Той е първи председател, над номиналния (номиналните) и може да свиква колективните органи.
Доган има и силни, материално подплатени символи на партийната си власт. Освен че е бизнесмен милионер, той задава посоката и знаците на Движението от цели два "сарая" - софийския и морския.
В същото време ДПС се промотира успешно като либерална формация в чужбина. Същевременно по-голямата част от електората му, съставен от етнически турци и мюсюлмани, живее бедно. Маса обикновени депесари се препитават като гастарбайтери в чужбина. Няма друга българска партия, в която да има такова крещящо социално неравенство между елита, особено олигарсите на върху му, и електората й.
Вождизмът на Костадинов във "Възраждане" не трябва да изненадва. Националистическите партии, при това не само в България, са от подчертано лидерски тип. Костадинов няма харизмата на Сидеров, който доминираше със скандали националистическата сцена 10-15 години. За сметка на това контролира много по-хладнокръвно партията си.
На фона на останалите формации най-мрачен изглежда вождизмът в "Има такъв народ".
Телевизионният шоумен Слави Трифонов е единственият политически лидер в България, който въпреки че е избиран за депутат, не е стъпвал в парламента. Поради специфични обстоятелства той управлява партията си с желязна ръка от диван.
От него дава интервюта на своите депутати, излъчвани по фейсбук или партийната 7/8 TV.
В този списък с по-голяма тежест щеше да е и новопоявилата се партия "Величие", ако парламентарната й група не се беше разцепила скоропостижно на две крила . Едното е на "идеолога" и неформален партиен вожд Ивелин Михайлов, а другото - на "полковника" (всъшност, бивш подполковник от НСО) Николай Марков.
Вождистки черти беше придобила и БСП при осемгодишното ръководство на Корнелия Нинова, която вече е извън играта. Парадоксалното е, че командирските й функции начело на социалистите размиваха патриархалния характер на партийния вождизъм в България. Сега той е олицетворяван само от мъже.
В условията на сравнително рядко разклащана политическа стабилност до 2020 г., абсолютисткото партийно лидерство беше фактор, който бетонираше партиите. Щеше ли да го има явлението НДСВ без Симеон Сакскобургготски? Всички знаем какво се случи с творението му, след като той се дезангажира от делата му. В условията на ускорена фрагментация на политическото пространство през последните няколко години силната лидерска хватка върху партиите ги обрича на погрешни ходове и изолация.
Най-показателен е примерът с ГЕРБ. Вождизмът на компрометирания Борисов изолира все повече партията. Тя спечели четири от шестте парламентарни избора от 4 април 2021 г. насам, но нито веднъж не успя да състави правителство. Ако се абстрахираме от стратегическата грешка на "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) да направят сглобка с ГЕРБ през 2023 г., факторът "Борисов" прави партията му все по-неудобен партньор за ПП-ДБ. Макар че лидерите й продължават да виждат в него по-малкото зло в сравнение с Пеевски и да таят някакви надежди за ново взаимодействие след 20 октомври.
Преди седмица обаче стана ясно, че вече трудно може да се разчита на мантрата за евроатлантизма, която досега обединяваше политическите противници ПП-ДБ и ГЕРБ. Депутатите на Борисов подкрепиха внесената от крайнодясната партия "Възраждане" поправка в закон, с който беше забранена "пропагандата" на "нетрадиционна сексуална ориентация" сред деца. Очевидно вождът на ГЕРБ се е целил в по-консервативния сегмент на електората й. Ден по-късно, по друг повод, в характерния за него манипулативен стил, той изтъкна и личен мотив за партийната линия: "Ако евроатлантизмът е да ме направят жена, значи тогава... не съм евроатлантик".
Защитата на човешките права и в частност тези на ЛГБТИ общността не са сред водещите за ПП-ДБ. Но демаскиращото поведение на Граждани за европейско развитие на България и техния лидер си навлече масираната критика на заклетите поддръжници на либералната коалиция.
Ще смеят ли след всичко това шефовете й да търсят Борисов за потенциален партньор в управлението?
Още по-проблематично е хипотетичното взаимодействие на ПП-ДБ с бащата основател и пожизнен лидер на ДПС. В духа на "Целта оправдава средствата" лидерът на "Да, България" в оставка Христо Иванов допусна тактическто взаимодействие с Доган, за да бъде спрян Пеевски. Но дори това да беше по принцип възможно, вече е трудно мислимо. Преди седмица събудилата се от дълбок сън антикорупционна комисия погна бизнесмена Румен Гайтански - Вълка и Ахмед Доган. Стана ясно, че Комисията за противодействие на корупцията разследва скандален държавен заем от 150 млн. лв., отпуснат на свързана с Вълка фирма, при което част от парите - 30 млн. лв., са отишли за покриване на банков заем на ТЕЦ "Варна". Неин съсобственик е почетният председател на ДПС.
Нещата са далеч по-ясни от гледна точка на политическите ценности. Не е нормално съдбата на България отново да се определя от два динозавъра, управляващи авторитарно своите партии. Доган е на политическата сцена от 35 години, той донъкъде създаде и благослови зловредния модел "Пеевски". Борисов е политическа фигура вече четвърт век. И двамата са силно компрометирани, символи са по един или друг начин на завладяната държава. Затова неработещи са всички политически замисли, а може би и проекти България да има наесен редовно правителство с помощта на Борисов и Доган (за целта последният трябва да отстрани Пеевски).
Депутатите на Борисов подкрепиха внесената от крайнодясната партия "Възраждане" поправка в закон, с който беше забранена "пропагандата" на "нетрадиционна сексуална ориентация" сред деца. Очевидно вождът на ГЕРБ се е целил в по-консервативния сегмент на електората й.
Депутатите на Борисов подкрепиха внесената от крайнодясната партия "Възраждане" поправка в закон, с който беше забранена "пропагандата" на "нетрадиционна сексуална ориентация" сред деца. Очевидно вождът на ГЕРБ се е целил в по-консервативния сегмент на електората й.

Медиен изследовател и политически наблюдател. Има докторат по медийни науки от Европейския университет "Виадрина", Германия (2005). Преподавал е журналистика и политически комуникации във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" (2015-2023). Автор е на четири монографии и десетки научни публикации.