- Защо дишаме, защо се смеем и плачем? Четенето за мен е нещо, което не изисква някакви усилия или предварителна подготовка - то просто се случва. А и един живот е твърде кратък, за да видим целия свят и да преживеем милиони различни моменти, истории, места - книгите помагат това да се случи.

- Всеки път е различно. Зависи от настроение, цели, необходимост. Понякога, защото искам да опозная нов автор, друг път - за да си припомня любим. Често, защото трябва науча нещо ново за професията ми. Има случаи, когато следвам препоръки на издатели и приятели или съм прочела нещо интересно за дадена книга и това е възбудило любопитството ми. Няма общовалиден отговор защо правя тези избори.

- Съвсем стандартното - последната книга, която чета. Понякога и някое списание - обичам да прелиствам списания.

- Най-много обичам книги, които разказват истории на хора и в които има поне малко зрънце исторически истини. Затова ще спомена два такива романа, които наистина ме разтърсиха емоционално през последната година: "Мъжът от Константинопол" и "Милионерът от Лисабон" на Жозе Родригеш душ Сантуш.

Прототип на героя е Калуст Гулбенкян - предприемач в епохата, когато петролът променя света. Според завещанието му през 1069 г. е открит художествен музей в Лисабон с колекция от 6000 предмета на европейско изобразително изкуство, както и редица паметници на източното и на античното изкуство, събрана и притежавана приживе от Калуст Гулбенкян и днес управлявана от негова фондация. Животът на един човек, преминал през лични и обществени трагедии, уникални предизвикателства, невероятни сделки и много спекула, борби, възходи и падения, но завършил така, че да бъде обичан и славен от тези, които идват след него. Колко такива примери имаме днес?

- Вечер в леглото. През уикендите, когато съм свободна. Край морето, където съм родена и което толкова много обичам. Край басейна. Когато съм на път. Най-много чета по време на отпуска, защото тогава в главата ми има професионален покой и мога да се отдам на историята, без да се разсейвам с други мисли.

- Признавам, че все още не съм се адаптирала към аудиокнигите. Професията ми винаги е била свързана с общуване с много хора и когато съм свободна, търся тишина. Затова предпочитам книгите на хартия, аз съм от поколението, което обича шумоленето и мириса на хартия. Но признавам, че имам "Киндъл", който си нося и използвам най-вече, когато пътувам. В такива моменти определено се радвам на новите книжни технологии.

- Да, чета понякога на английски, но най-много и основно на френски, разбира се - и професионална, и художествена литература. Когато един език не ти е майчин, четенето на него помага всекидневно да го обогатяваш, срещайки нови думи и изрази, което има огромно значение за перфектното овладяване на езика.

Оригиналите на книгите винаги са по-добрия вариант, носят заряда на автора по начин, който преводът трудно би пресъздал. Но смея да твърдя, че има наистина изключителни преводи, които прочетени на майчин език, могат да донесат още по-силна емоция. А и не знаем десетки езици - има толкова хубави книги на автори от цял свят, тях трябва да четем в превод. Затова може би тук е мястото първо да отбележа, че работата на преводача за нас четящите хора е от огромно значение, и второ - да им благодаря.

- Всичко! Зависи от настроението ми, жанра, автора. То е като споделяне на интересни мигове в тишина, в която оставаш сам с историята, героите и въображението си.

- От всеки жанр имам любими книги. Не бих могла да посоча само един или два жанра. Но имам колекция от един може би не особено популярен жанр - кулинарни книги от цял свят, но отново свързани с историите на хора или места. Например книга за кухнята на Леонардо да Винчи, друга с рецептите, които е приготвял Клод Моне или с тези от кухнята на Мари Антоанет, Жорж Санд, типични ястия от Замъците на Лоара, от високите земи на Шотландия...

Кулинарията е мое хоби и, допълнено с подобна литература, се е превърнало в отделен свят, който ми носи много положителни емоции. Наскоро посетих известната жълта трапезария на Клод Моне в къщата му в Живерни и през ума ми минаха всички истории, които съм прочела за това място, събирало край масата най-известните имена от епохата на импресионизма.

- Коя е най-добрата - надали мога да кажа. Но последната книга, която получих като подарък и която ме завладя, е "Истории от ръчния багаж" на Георги Милков. Изключителен разказвач, описващ невероятно интригуващи събития и места.

- Д'Артанян.

- О, тук списъкът би бил прекалено дълъг. Да спомена някои имена, означава да пренебрегна други. Може би по-скоро мога да обобщя, че много обичам френските класици, българските поети, кратките разкази на английски и американски автори - наистина дълъг списък.

- В библиотеки, по рафтове и понякога - в кашони. Мястото не стига, това е много сложна тема. Понякога със съпруга ми даряваме книги на ученически асоциации, но и това не помага особено. Да се разделиш с книга е тъжен процес, поне за мен.

- Наскоро докато пътувах, препрочетох две книги, които винаги ще ме разсмиват: "Автобиография" на Бранислав Нушич и "Клошмерл" на Габриел Шевалие.

- Една от най-добрите истории, които някога съм чела: "Моята гениална приятелка" на Елена Феранте. Авторката докосва фино и дълбоко женската душа, разказва завладяващо и в детайли историята, потъваш в описания свят, на места вълнението е наистина до сълзи.

- Хубавите книги не могат да разочароват. Има книги, за които можем да кажем, че не са ни допаднали, но чак разочарование не съм изпитвала. Ще спомена "Фондация" на Айзък Азимов - макар, че чета и обичам научна фантастика, не познавах този роман. Не ми допадна. Но аз си имам един навик. Ако не харесам някоя книга, оставям я настрана и опитвам отново след известно време. Често моментното ни състояние може да повлияе, грешно или не, на нашата литературна преценка.

- Александър Дюма.

- Никога не дочетох "Война и мир" Няколко пъти съм я започвала, накрая просто се отказах. По този повод често съм се питала трябва ли задължително да прочетем всичко, което наричаме класика, просто за да кажем, че сме я чели? Не е ли по-добре просто да си признаем: не ми хареса, не ме привлече, не ме развълнува? Да, добре е интелигентният човек да познава класиката, но няма лошо да си каже, ако дадено литературно произведение не му е харесало.

- Когато се говори за класически литературни произведения, отново има отделни жанрове. Но ето един пример - не съм чела "Метаморфозата" от Франц Кафка и изобщо Кафка не е мой тип автор. И знаете ли - не ми е неудобно от това, което не съм прочела. Хората са толкова различни! Всеки носи своята строга индивидуалност дори и за литературните си вкусове. За мен по-важното е да се чете. Да се чете с разбиране, с преживяване, дори и с аналитично мислене.

- Не е само една. Но ето за тези книги, мога да кажа, че са моите настолни съкровища - колкото и да ги чета, не ми омръзват: "Тримата мускетари" и разказите на Чудомир и Марк Твен. И много, много обичам приказки от цял свят!

- Този въпрос може би е свързан с това, кои книги не съм чела или довършила. Вече не се поддавам на мнения дори на специалисти за това коя книги е добра, коя книга трябва да прочета, независимо дали е спечелила награди, или се е продала в хиляди екземпляри. Не се оставям на влиянието на това кое е бестселър и кое не. Да, трябва човек да има информация за литературните новости и постижения, но е важно да следва своя вкус, защото книгата трябва да удовлетворява собствените нужди и емоции.

- Това не е точно "научено", но този цитат от "Тайната на разказвачката на истории" на Седжал Бадани остана много дълго да звучи в мен: