Уважаеми граждани,

Обръщаме се към всички, не само към тези, които са народни представители, министри или други органи на власт. Всеки има своята роля за хуманизиране на обществото, за осигуряване на действителна защита на правата на човека и на особената закрила на лицата с физически и психически увреждания, която се дължи по силата на чл. 51 от Конституцията на Република България от държавата и обществото.

България е демократична държава, поради което не ни е безразлично, когато хора в болници за лечение на психични разстройства, умират, но не от болестта, а от неглижиране, лошо управление на лечебните заведения и безотговорност.

На 5 август 2024 г. 57-годишен мъж загива в УМБАЛ "Св. Марина" след пожар в резултат на получени 85% изгаряния. Той е бил вързан сам в изолирано помещение, без постоянно наблюдение. Това е констатирано от експертите на омбудсмана, които са част от Националния превантивен механизъм според Европейска конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание.

Tози случай обаче не е първият, при който пациент губи живота си в психиатрично лечебно заведение, в което е бил настанен да се лекува. Без претенция за изчерпателност припомняме няколко трагични истории от последните години.

- През март 2019 г. трима пациенти изгарят в психиатрията в Пловдив. През 2017 г. отново там загива и пациент след масов побой;

- През май 2023 г. умира, отново в резултат на изгаряне, пациент в психиатричната болница в с. Церова кория.;

- През октомври 2023 г., отново при пожар, почина пациент от ДПБ-Ловеч, също приведен в безпомощно състояние - вързан в изолация в заключено помещение, обзаведено с лесногорими материали.

Изобщо не подценяваме необходимостта да се установи истината за всеки смъртен случай на пациент в лечебно заведение за стационарна психиатрична помощ, нито забравяме, че следва да се понесе отговорност от виновните лица за причиняването на смърт в заведения, в които хората са настанени да се лекуват, а не да се злоупотребява с беззащитното им състояние.

Нарушенията на човешките права засягат всички ни - страдат хора и техните близки, а всички останали, освен че носим тежестта на срама, че не сме се намесили навреме, плащаме огромни обезщетения. Същевременно държавата ни понася големи репутационни вреди, защото от десетилетия докладите на международните мониторингови организации съдържат констатации за повтарящи се позорни нарушения при лечението на хората с психични разстройства и за липса на общностна подкрепа за извънболничния им живот. На 4 ноември 2021 г. Европейският комитет против изтезанията (КПИ) остро разкритикува положението в българските психиатрични болници и социални домове за лица с психични разстройства като отправи публично изявление относно България. В 33-годишната история на КПИ това е първото публично изявление на този орган, което засяга проблемите в психиатричната грижа в страна, членка на Съвета на Европа. До изявлението се стигна, след като Комитетът отчете продължаващо с години неизпълнение или частично изпълнение от българските власти на отправени препоръки.

В продължение на 25 години КПИ многократно е изразявал дълбока загриженост по отношение на третирането, условията и правните гаранции, предлагани на пациентите с психични разстройства и на настанените в социални институции лица. Констатациите, които КПИ огласява след посещенията си в психиатрични болници през 2020 г. и 2021 г., както и заключенията в публичното изявление от ноември 2021 г., са шокиращи - установени са различни форми на нечовешко и унизително отнасяне към настанените в тези лечебни заведения хора (физическо малтретиране на пациенти от страна на персонала, включващо блъскане, шамари, понякога заключване с катинари и удряне или ритане на пациенти, дърпане за косата, както и нанасяне на удари на пациенти от санитари по време на имобилизация, вкл. с тояги или тръби; вербална агресия на санитари към пациенти, крещене).

Докато функционират в условия на непрозрачност и затвореност от всякаква форма на разумно външно наблюдение, тези институции ще продължават да възпроизвеждат спорни методи и практики за лечение и отношение към едни от най-уязвимите групи в българското общество - хората с психични разстройства.

Отговорност за трагичните смъртни случаи на пациенти в психиатрични болници, чиято смърт не е резултат на болестта, или за унизителното и нечовешко отношение към хората с психични разстройства трябва да се носи и сега. Но за да излезем от тази спирала, е необходима спешна и задълбочена реформа, в която по всички съвременни международни стандарти, а и според базисните разбирания за почтеност на държавното управление, следва да бъдат включени пациентите, техните близки, всички, които са засегнати, ангажираните професионалисти в различните области, които имат отношение към лечението, правната защита и рехабилитацията. Само така можем да постигнем справедливо и хуманно отношение при лечението и съпътстващата социална грижа на уязвимите хора с психични разстройства.

Не подценяваме основната необходимост да бъде дефинирана и проведена нова политика за управление на кадрите в лечебните заведения, осигуряващи психиатрична помощ. Съзнаваме значението на ниското заплащане и лошите условия на труд за психиатрите, медицинските сестри и останалия персонал, което обуславя намаляването броя на професионалистите, които искат да работят в такъв вид лечебни заведения, особено в държавните психиатрични болници, където се приемат основно хора с тежка психична болест.

Разбираме как недостигът на кадри води до професионално прегаряне на наличните лекари и медицински сестри - от преумора и от преживяването, че са декласирани, което пряко влияе както върху способността им да са активни участници в реформирането на системата, в която работят, така и върху качеството на предоставяното лечение и цялостното отношение към пациентите.