Съкровище в гърне
"Дневник" препубликува ревюто на Ела Русева, която пише под псевдоним в блога "Блондинка в музея". Можете да следите публикациите и във фейсбук страницата й.
Какво ще грабнете със себе си в бързината, ако се наложи да бягате? Парите? Джиесема? Пудела? При последното земетресение преди десетина години, когато сънени и по пижами наизскачахме пред входа на кооперацията, съседът от първия етаж стискаше пълна двулитровка бира. Жена му пък стискаше двегодишния им син. Приоритети
Преди 700 години група хора бягали панически от нещо. Увили трескаво семейните си съкровища в каквото им падне - шалове и наметала, напъхали имането си в глинените гърнета от покъщнината и ги заровили в античната крепост в село Долище край Варна. Съвсем на плитко. Надявали са се да се върнат и да си ги приберат. Не се върнали.
Гърнетата са 13, или поне толкова са намерили иманяри и археолози до днес. Какво има в тях? Има тежки сребърни обеци, изящна изработка. Като казвам тежки, става дума за по 100 грама. Не са ги носели на ушите, а на лента, пришита към кърпа. Затова ги наричат наушници. Има усукани сребърни гривни. Има пет колана, единият от които с червена копринена основа - белег за произход, богатство и ранг. Явно бегълците не са били кои да е, а с аристократично потекло. Има също медальони, огърлици и пръстени. Всички бижута са направени от сребро и от чисто злато. Изпипани са майсторски. Според археолозите не са само местни. Има и внос от Венеция, Генуа и Дубровник. И понеже съм блондинка, не мога да се сдържа - някои са маркови - този колан, например, си е средновековен Шанел отвсякъде!
Много ми стана мило, като разбрах, че са износени и има следи от поправки. Значи хората са си ги носили дълго време. Навярно са били предавани от поколение на поколение. Като скромната златна монетка от два долара и половина, която братът на баба ми й донесъл от гурбет в Щатите в началото на XX век и преминава от баба на мама на мен на дъщеря ми. В поправян няколко пъти обков. Предполагам, че и във вашето семейство има бижута, които се предават нататък.
Мустакатата хубавица от Казанлък
Какви ли са били тези хора? Какво ли е станало с тях? Може би са боляри от Второто българско царство, които са бягали от османците към все още свободните територии във Влахия, но са ги застигнали и са ги избили. Или пък са измрели от чумата, която по това време е вилнеела из цяла Европа. А може историята е съвсем друга - разбойници са върлували и грабели по тези земи и са скрили заграбеното в крепостта. Представете си, че това е българския вариант на Али Баба и Сезам, отвори се! Има най-различни теории, но няма точен отговор. Каквото и да се е случило, със сигурност не е с хепи енд.
Боб в гърне - да, мед в гърне - да, ама пък за първи път виждам съкровище в гърне! При това не какво да е, а най-голямата колекция на Балканския полуостров на златни и сребърни накити от XIII - XIV век. Можете да го видите в Археологическия музей във Варна. Хората не му обръщат особено внимание. Все пак звездата на музея е най-старото обработено злато в света от Варненския некропол. Но звездицата на имането от Долище също трепка ярко и разказва историята за трагичната съдба на своите собственици. На всеки, който иска да чуе.
