Новата реалност е, че Централна Европа е не само географски в сърцето на Европа. Но също така е политически и стратегически централна за бъдещето на Европейския съюз.

Миналата година най-големите инвеститори в този регион не бяха германски или френски компании, а чешки. Полша е една от най-динамичните икономики в Европа. Устойчивостта на повечето централноевропейски държави пред лицето на войната на Русия в Украйна беше забележителна. Когато говорим за конкурентоспособност, европейският Запад има какво да научи от европейския Изток.

Но през последните три години Европа откри друга страна на впечатляващата сила на този регион. Откакто руските танкове нахлуха в Украйна, вие се превърнахте в туптящото сърце на европейската солидарност. Това продължава и днес, след две години и половина руска бруталност.

Почти в същия ден, когато Прага ще отбележи 35 години от Нежната революция, светът ще отбележи 1000 дни от пълномащабното нахлуване на Русия. Няма нищо "нежно" във войната на Путин. Толкова много невинни хора са убити. Толкова много градове са изравнени със земята. Толкова много семейства са разделени. Един ден ще разберем колко млади мъже и жени, родени през 1989 г., са били убити през 2024 г.

Но има нещо, което вече знаем. Мирът не може да се приема за даденост. Вие предупредихте още преди години за намеренията на Путин. Трябваше по-добре да се вслушваме в Централна и Източна Европа.

Ние, европейците, може да имаме различна история. Може да говорим различни езици, но на нито един език "мир" не е синоним на "предаване". В нито един език "суверенитет" не е синоним на "окупация". Тези, които твърдят, че трябва да се спре подкрепата за Украйна, не настояват за мир. Те се обявяват за умилостивяване [на Путин] и подчинение на Украйна.

Днес бих искала да се обърна към всички онези, които след 1000 дни смърт и унищожение искрено питат: "Не е ли време за преговори?" Отговорът на този въпрос зависи преди всичко от нашите украински приятели. Искаме войната да спре възможно най-скоро. Но докато мнозина извън Европа са заети само с края на сраженията, моята позиция е, че мирът не е просто липса на война. Мирът е споразумение, което прави войната невъзможна и ненужна. Затова трябва да доведем Украйна до състояние да преговаря за такъв мир. Ето защо за нас интеграцията на Украйна в Европейския съюз е в основата на нашите мирни усилия.

Инвазията на Русия отвори очите на Европа. Това, което е в руини, са не само украинските градове, но и много от основните ни представи за сигурност. (...)

Европа преодоля дългогодишното си нежелание да харчи достатъчно за собствената си отбрана. И тук стигам до въпроса за трансатлантическото сътрудничество. Не мога да подчертая колко важно е значението на подкрепата на САЩ за Украйна от началото на тази война. Още веднъж Америка се застъпи за свободата на всички европейци. Изпитвам дълбоко чувство на благодарност за това, но също така и дълбоко чувство на отговорност. Защитата на Европа е преди всичко задължение на Европа. И докато НАТО трябва да остане център на нашата колективна отбрана, имаме нужда от много по-силен европейски стълб. Ние, европейците, трябва да разполагаме със средствата, за да се отбраняваме и защитим и да възпираме всички възможни противници.

От началото на войната вече постигнахме безпрецедентен напредък. Държавите членки са увеличили разходите си за отбрана от малко над 200 милиарда евро преди войната до почти 300 милиарда евро тази година. И нашата отбранителна индустрия също се адаптира към новата реалност. Отворихме отново производствените линии. Направихме нови поръчки и намалихме бюрокрацията за индустрията, за да произвеждаме повече и по-бързо. Но това не е достатъчно.

Реалността е, че дори европейците да приемат настоящите заплахи за сигурността сериозно, ще са необходими време и инвестиции за преструктуриране на нашите отбранителни индустрии. Нашата цел трябва да бъде да изградим отбранителна продукция с континентален мащаб. (...) И тук предизвикателството е малките държави и малките компании да се научат да мислят мащабно, наистина мащабно. Трябва да имаме предвид системно преразглеждане на отбраната на Европа.

В началото на това десетилетие много илюзии в Европа бяха разбити. Илюзията, че мирът е постигнат веднъж завинаги. Илюзията, че просперитетът може да има по-голямо значение за Путин от заблудените му мечти за империя. Илюзията, че Европа прави достатъчно за сигурността - било то икономическа или военна. Днес не можем да си позволим повече илюзии.

Войната срещу Украйна и конфликтът в Близкия изток поставиха геополитиката в състояние на постоянна промяна. Напрежението расте и в Далечния изток.

Ние, европейците, трябва да сме нащрек. Трябва да пренасочим вниманието си към измерението на сигурността във всичко, което правим. Трябва да мислим за нашия съюз като по същество проект за сигурност. И Централна Европа има решаваща роля. Вие трябва да сте в сърцето на европейската сигурност. Вие трябва да сте в сърцето на бъдещето на нашия съюз.