Има една известна мисъл, която често се приписва на Уинстън Чърчил: "Никога не позволявайте една добра криза да отиде на вятъра". Тази мисъл е призив за това да се възползваме от кризисните ситуации в обществото, за да го променим. По природа, хората са инертни и несклонни да променят статуквото. Когато нещата се влошат прекомерно и "ударим дъното", нуждата от промяна става очевидна и постигането на национален консенсус - сравнително по-лесно.

Целта на тази статия е да насочи националното внимание към две неща:

Преди да разработим тези две точки, бихме искали да обърнем внимание на това, че в съвременния свят образованието е изключително важно за просперитета на всяка една нация. Докато аграрното и индустриалното общество позволяваха на хората да постигнат някакъв стандарт на живот, без да развиват по-специални умения, съвременното общество изисква все повече от своите граждани. Повечето продукти и услуги сега са много сложни. Изкуственият интелект също изземва все по-голяма част от производствения процес. В резултат на това,

Докато образователната система не е единственото място, където хората биха могли да придобият нужните знания и умения, тя е доста важна, защото е отговорна за образованието на почти всички млади хора в техните формиращи години.

Ако се вгледаме в основните технологични центрове по света, бързо ще открием дълбоките им връзки с местните университети и изследователски институции. Важността на Станфордския университет за създаването на Силициевата долина не е изключение, а норма. Например, Университетът в Карлсруе е основният двигател зад местния технологичен център и развитието на интернета в Германия. Растежът на Отаниеми във Финландия до голяма степен да се дължи на Университета в Аалто, който комбинира Хелзинкския технологичен университет, Хелзинкското училище по икономика и Университета за изкуство и дизайн.

Българското образование е в дълбока криза - от началното образование до университета. В училищата учениците са често претоварени и незаинтересовани.

Все повече семейства избират частни гимназии за своите деца, където записването е нараснало с повече от 30% през последните пет години, за разлика от намаляващата демография на гимназиите (НСИ, Образование в Р България 2023). Разбира се, частните училища предоставят избор и имат своето място в образователната система, но тяхната растяща популярност е частично обусловена от недостатъчното качество на държавното образование в очите на родителите.

Обективна оценка на резултатите от българската образователна система може да бъде получена чрез Програмата за международно оценяване на учениците (PISA), цялостно проучване, което сравнява училищното представяне на учениците по четене, математика и природни науки в Организацията на икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и други страни. Последните резултати на PISA за българските 15-годишни са под средното за ОИСР, най-ниски сред всички останали страни от ЕС и без тенденция за подобрение.

Състоянието на висшето ни образование не е по-добро. България има много университети, вероятно твърде много за размера си: 51, въпреки намаляващото население. Българските университети като цяло са класирани под институциите в други страни от Централна и Източна Европа. Вижте например Edurank, чието класиране се основава на броя на публикациите, цитатите и видните възпитаници: първите два критерия са очевидно обективни и и, освен това, основни измерители за научната производителност.

Най-старият и най-голям университет в България - Софийският университет "Свети Климент Охридски", е с най-добро класиране в страната, но е доста под класацията на всички останали водещи университети в страните от ЕС в Централна и Източна Европа (#338 в Европа и #868 в света). Дори Белградският университет в Сърбия е класиран по-високо. Вторият класиран университет в България - Техническият университет в София, е #685 в Европа и #2039 в света). Като сравнение, почти навсякъде другаде студентите могат да избират сред множество университети в рамките на своите страни, които са класирани по-високо от нашия #2: например, от 9 университета в съседна Румъния, от 14 в Гърция и от 43 в Полша.

Когато се сблъскат с даден проблем, хората имат два начина да реагират на него - да се опитат да го решат или да го омаловажат. Първият начин е по-добър, но по-труден. Вторият е по-лесен - можем винаги да се "убедим", че нещата не са чак толкова зле.

За съжаление, в сферата на образованието България е избирала предимно втория подход. Медиите често съобщават за постиженията на ученици, състезаващи се успешно в различни международни състезания. Хубаво е да отбелязваме успехите си, но в случая, те касаят една малка и непредставителна група от ученици. Още по-трагично е, че победителите в различните международни състезания на гимназиално ниво често избират да продължат обучението си в чужбина, където университетите са много по-добри. В последствие, много от тях избират кариери извън България, което затвърждава изтичането на мозъци, започнало след 1989 г.

Ние обичаме да учим и честваме знанието на 24 май всяка година. Не познаваме друга нация в света, която да прави това. Това е изключително важен ресурс за развитието на образователната ни система, но той се пропилява.

Тези резултати са обезпокоителни сами по себе си, но това, което е още по-тревожно, е липсата на национален дебат за това как да се подобри образованието в страната. Докато напоследък има някои положителни развития (например повишаване на нивата на заплатите в началните и средните училища; увеличено финансиране за съоръжения и технологии), те са предимно финансови (което, разбира се, е много важно), а не фокусирани върху учебната програма. Тя е натоварена, но често неактуална. Отсъства работен процес, който да гарантира резултатите от обучението.

Има добри примери и във висшето образование: например ИНСАИТ, съвместна инициатива на СУ "Св. Климент Охридски" и два швейцарски университета с подкрепата на водещи компании предлага световно качество на изследванията и обучението в една от най-обещаващите области на познанието - изкуствения интелект. В последното издание на друга класация на университети, QS World, от юни 2024 г., СУ се изкачи със 70 позиции, вероятно в голяма степен благодарение на лидерството на ИНСАИТ. Това е отлична новина и показва правилния път.

Много от университетските преподаватели публикуват основно в издания вътре в България и остават извън централните научни дебати по света. Академичните ръководители (ректори, декани и т.н.) се избират само измежду преподавателите вътре в университета или факултета, което не насърчава организационните иновации. Идеята да се поучим от успеха на другите нации често се блокира въз основа на това, че нашите условия са специфични. Какво е толкова специфично? Световните стандарти са добре установени, но как да се достигнат те не е в центъра на обсъждане.

Изправени сме пред огромен проблем и да си заровим главата в пясъка е грешният подход. В същото време тази криза представлява и възможност за преобразуване на образователната ни система, която трябва да използваме.

Образованието в България трябва да бъде в центъра на обществения дебат. Училищата и университетите са мястото, където се оформя бъдещето на страната и те се нуждаят от вниманието на експертите, родителите и общността.

Всеки един от нас има някаква отговорност за това. За съжаление, все още преобладаващото разбиране сред много хора за повечето проблеми в обществото е, че разрешаването им не зависи от тях. Дори лидерите на високо ниво често избягват да поемат отговорност. Има една утешителна мантра, че "нещата ще се наредят" Това е така - нещата винаги се подреждат, но за съжаление ние винаги се оказваме на дъното.

Смятаме, че задачата на групата може да бъде сравнително проста - да избере страната с най-добрата образователна система в Европа и да проучи и внедри нейната програма у нас. Копирането е най-естественият процес по който се развиват бизнесът и животът. Детето копира гените на своите родители, които са внимателно "подбрани" чрез процеса на естествен подбор.

Участниците в групата трябва да се номинират от широкото общество въз основа на тяхната експертиза, като тези хора могат да идват от училища, университети, Министерството на Образованието и Науката и неправителствени организации. Организацията "Заедно в час" например вече е извършила значителна работа да проучи стандартите за управление на качеството на образованието в ред европейски страни. Тя също така обучава множество педагози в страната по иновативни образователни методи. Групата, каквато предлагаме, трябва да включва експерти както от България, така и от чужбина. Ние имаме връзка с широка мрежа от учени българи по цял свят в Граждани за България. В тази работна група трябва да включват интелектуалци с утвърдена биография и които имат обществено уважение.

Ресурсите, които са необходими, няма да са много: информацията за образователните системи и практики е широко достъпна и експертите от водещите страни често са готови да споделят щедро своя опит. Това, което има най-голямо значение, е ентусиазмът да се учим от най-добрите и чувството за неотложност, че такава работа е крайно необходима, ако България иска да продължи напред в овладяването на знанието, определящо света през 21-ви век.