От дни се питам как срамните политически игри, на които всички станахме свидетели, ще се отразят на и без това отвратените избиратели. Пехливански мазни борби с процедурни хватки, паралелни маси в ЦИК, регистрирания онлайн и наяве, пререгистрирания и отрегистрирания в някогашното ДПС, както и сходни маньоври в БСП, приключили там сравнително бързо с отстраняването на Нинова.

Става дума все пак за две от основните партии в България, през които лъсват срамотиите на прехода, а и след него: структури от чисто клиентелистки тип със скрити лостове (в съдебната система и в медиите) си разиграват коня, както си искат. Има смяна по върховете на олигархията: Доган "роди" Пеевски като "феномен", но "феноменът", това Дете голомеше от родния ни фолклор, тъй се разрасна, че реши да прибере не само "имането", но и бащината дружина ведно с трите заветни букви на знамето - ДПС.

По същия начин и Нинова се жалва, че консолидираната (и доста посвита) по нейно време партия сега отивала към олигархични кръгове около Кирил Добрев, които открадвали БСП и лявото. А къде, простете, е лявото в днешното БСП?

Изборите (из големите градове) може и да са израз на лично волеизлияние, но по места са технология, финансово вложение и мафиотизирана корпоративна дейност. Без да забравяме корпоративното рейдърство в съдебната система, подпечатващо резултатите от вота.

А какво още ни чака, щом виждаме този кошмар в ЦИК, как всичко това ще се пренесе в районните и секционните изборни комисии, където навсякъде има хора от "старото ДПС", просто не е за приказване...

***

Споровете за "легитимността" и "нелегитимността" днес придобиват първостепенна важност. И така трябва да бъде. Кой обаче е "легитимен" - Пеевски или Доган? Нинова или Зафиров, Гуцанов и Вигенин?

Съдът - с цялото ни уважение, но и с всичките ни съмнения - ли е този, който определя това? Или партийните структури, членовете и симпатизантите, на свой ред обвити в "първи" или "втори" мрежи от зависимости и интереси?

И има ли разплитане този възел в страна, в която дори служебният премиер Димитър Главчев е проблемно "легитимен" с оглед на това, че е бил в първия си мандат външен министър, сиреч не може "символно" да се върне в Сметната палата, откъдето президентът Радев да го изтегли за втори път на най-високата позиция в изпълнителната власт.

И това е сериозен проблем в днешна България. При това той е сериозно "онаследен" от времената на НРБ, където държавата (очаквано) трябваше да отмре, затова и законът не играеше основна роля. Тази роля бе отредена на Партията, олицетворяваща самата държава.

Един пример. През 2004 г. избухна пожар в сградата на Министерския съвет, трима души пострадаха, изгоря библиотеката на първия етаж и някакви документи, но това са подробности. Стана ясно обаче, тъй като търсеха схеми на електрическите инсталации, че папката с документи за Министерския съвет е празна. Оказа се, че няма никакво документация по изграждането му и най-важното - няма дори нотариален акт. Представяте ли си - сградата-символ на изпълнителната власт в страната е "нелегитимна"! Не знам дали вече е изваден такъв нотариален акт, но силно се съмнявам, познавайки начина на действие на държавната администрация. Готов съм да се обзаложа, че такава е и ситуацията с президентството, като се има предвид, че нито някогашният мавзолей, нито паметникът на съветската армия разполагаха с нотариални актове и съответната документация.

***

Сега на дневен ред е и проблемът с "джентълменството". Бойко Борисов иска някакво "споразумение" още в този момент, дори не след изборите. От "Продължаваме промяната" - "Демократична България" (ПП-ДБ), ближейки стари рани, откровено заявяват, че чу нямат доверие.

Не знаем каква е идеята на Бойко Борисов за "джентълменство" и от какви високи образци е движена тя. От британската викторианска традиция за "човек на честните правила" или е по-близка до представите за "крадеца-джентълмен" (Арсен Люпен), запазващ си правото винаги да престъпи дадената дума.

Затова на преден план излиза вариантът с "техническото правителство". Ако имаше "доверие" в Борисов и съответно в ГЕРБ, нямаше никаква логика да ходим на избори.

И както се казва, още утре можеше да бъде сглобен някакъв кабинет. Но това не може да стане по редица причини.

Нали не е трудно да прогнозираме, че спорът с първия или с втория мандат от процедурен може да се окаже решаващ.

И второ, каква ще е фигурата на този експерт, който да бъде приемлив (равно отдалечен от всички)? Може би най-добре е той да се върне в България от позиция в чужбина, но кой при тези условия би поел подобен риск?

***

Кризата в България не е само криза на политическата система, както се повтаря най-често. Има сериозен разпад в социалната тъкан, в онова, което удържа едно общество.

Формулирал го е още Аристотел в неговата "Политика": "Всяка държава представлява някаква общност и всяка общност е възникнала заради някакво благо Това именно е така наречената държава или политическата общност".

Що за общност е България и какво е търсеното от нас благо?

Имаме ли въобще визия как да се измъкнем от блатото? Или като Самуиловите воини вървим напред, като съвсем незрящите са сложи ръце на рамената на полузрящите в тази объркана ситуация.

Най-страшното обаче е привикването с абсурда.