Последните дни доста хора бяха шокирани от събитията и обратите покрай борбата на двете ДПС-та. Започна като обикновена семейна драма, мина през водевил, но бързо нещата придобиха контури на нещо зловещо, позабравено от най-мрачните години на тоталитаризма.

Почти съм сигурен, че никой не знае пълната картина и какво точно ще стане, защото това е задача, в която има повече променливи, отколкото са уравненията, а това означава единствено много и различни решения. И май всичките са ирационални.

Затова можем само да разсъждаваме върху това, което знаем, това, което наблюдаваме (и се мъчат да ни втълпяват), и това, което четем, с ясното съзнание, че това е само една, вероятно много малка, част от истината, която искат да скрият.

Точно както по Татово време четяхме "Работническо дело" и гледахме "Първи канал" и руската пропагандна "Время" и знаехме, че ни лъжат.

Нека все пак да поставим нещата на някаква основа:

Естествено, всички говорят за това има ли "титаничен" сблъсък между Бойко Борисов и Делян Пеевски. Нека обаче сме откровени със себе си - и Борисов, и Пеевски бяха поставени на тези постове. Те не са самоизградени лидери . Ето защо в този случай, за да се опитаме да разберем какво се случва, може би е по-добре да гледаме и на ГЕРБ, и на ДПС като на фирми, които се борят за вниманието на инвеститорите. И то не какви да е фирми, а корпорации, опериращи с милиарди и работещи по цял свят.

Корпорациите от един момент нататък съществуват единствено за да защитават интересите на инвеститорите.

Корпорациите, подобно на империите, трябва да растат и като обороти, и като печалби от дейността. Това е макрорамката и тъй като максимизирането на печалбата е основна задача, а целта оправдава средствата, при незряло общество и нефункциониращи или по-скоро превзети контролни органи се стига рано или късно до монополизация или до олигополизация в икономиката. И политиката.

При стагниран растеж единственият начин една корпорация да расте е чрез изкупуване на конкурент или друга компания, с която се стига до "нови пазари", а всъщност е взимане на приходите и оптимизиране на разходите най-вече чрез съкращения и преразглеждане и предоговаряне с партньорите и подизпълнителите.

През последните години всички основни партии бележат спад - и БСП, и ГЕРБ, а НДСВ изчезна. Последните три години показват, че има сериозен вакуум във властта, а това е идеалната почва за генерални промени и историята показва недвусмислено, че от това не следва нищо добро.

Всъщност в това клише няма нищо вярно. Никой не прави бизнес с хора, които не харесва, ако има алтернатива. А когато нещо е лично, може да стигне до крайности.

В типичен корпоративен дух Пеевски благодари на Доган в началото на годината, че той е това, което е, благодарение на него, като, бъдете сигурни, че в този момент ножът вече е бил изваден от канията.

И наред с всичко друго, става въпрос вероятно и за лично отмъщение. Все пак Пеевски през всичките тия години беше "лейтенантът", който вярно изпълняваше задачите на "инвеститорите". А в крайна сметка той бе единствен санкциониран от действащите политици. Дали е бил накиснат, или предаден от "своите", даже не е важно. Важното е, че не се чувства бушон и е в атака по всички фронтове.

В бизнеса, когато се обмисля проект, се прави едно от най-важните неща - оценка на рисковете и оценка на допълнителните възможности (risk and opportunities). По време на оценка на рисковете първо се идентифицират рисковете, а после се прави план какво да се прави, за да се минимизират, а ако все пак се случат, "колко струва това". В пари. И по-важното, ако настъпи риск, това какви допълнителни възможности отваря. Защото всеки проблем е и възможност. Хората често бъркат после това с някакъв супер прецизен и гениален план.

Следващият етап е материално-техническото осигуряване. В случая това са ресурсите на държавата и правоохранителните органи, за да се осигури безотказна работа. Защото по принцип държавата има всички механизми, за да възтържествува справедливостта. Не и превзетата - тя е много бърза точно защото няма какво да я спира.

Непосредствените плановете са ясни и това минава през пълно превземане на ДПС и част от ГЕРБ, а после и целия ГЕРБ. И за това има пълни обективни основания:

Така страшно изглеждат нещата днес - машината, управлявана чрез Пеевски, изглежда излязла от капитален ремонт с нов и по-мощен двигател, сложили са нова боя, добре смазана, заредена с гориво, вериги за сняг и ремарке с всички възможни резервни части, ако нещо се случи по пътя. И, изглежда, няма спиране.

Единственото нещо, което е завършено, е превземането на държавата от "инвеститорите".

Има ли място все пак за оптимизъм? Е, който търси, може и да намери. По принцип винаги може да е по-зле.

От друга страна, и преди си имаха главен прокурор, и преди си имаха медии, вътрешно министерство, контролират всичко, по-старите сме виждали и прибиране за виц. Но това ли да ни е животът?

По-големият ми оптимизъм идва от Айзенхауер, който е казал:

По всичко изглежда - решението се пече. Но да видим колко голям ще е проблемът.