Най-после някой го каза

Най-после някой го каза

От културна периферия на ЕС с бързи крачки сме се запътили към това да се превърнем в напълно изолирано гето.<br /><br /><em>На снимката: Протестно мълчаливо шествие с искане за повече пари за култура на студентския театър – лаборатория "Алма Алтер" през септември 2023 г.</em>
От културна периферия на ЕС с бързи крачки сме се запътили към това да се превърнем в напълно изолирано гето.

На снимката: Протестно мълчаливо шествие с искане за повече пари за култура на студентския театър – лаборатория "Алма Алтер" през септември 2023 г.
Коментарът е от профила на автора във фейсбук.
Най-после някой го каза.
Българският министър на културата обяви публично, че нито един театър в страната не отговаря на европейските изисквания за техническото състояние на залите.
Чуваме го за първи път от министър на културата, въпреки че това се знае от десетилетия.
За съжаление тежкото състояние на културната инфраструктура далеч не е единственият проблем на българската публика и сцената за изпълнителски изкуства в страната.
Няма нито един български театър, който да доставя регулярно на публиката си съвременно европейско и световно съдържание.
В кой от всичките над 50 театъра можете да гледате съвременен театър, танц, опера или цирк от Франция, Белгия, Великобритания, Холандия, Испания, Италия или която и да е друга европейска държава?
Ние не знаем почти нищо за съвременната култура на държавите от ЕС, въпреки че от 1 януари 2007 г. сме пълноправен член на съюза.
Нямаме също и стратегия за популяризирането на съвременната българска култура в Европа.
Директорът на Българския културен институт в Париж получава колкото шофьора в посолството и колкото социалните на един безработен артист във Франция. Казвам го само защото показва какво е отношението на държавата ни към това как е представена българската култура в безапелационната културна столица на ЕС.
Даже Будапеща, в подтисната Унгария от десетилетия има театър, който показва ежеседмично съвременни спектакли от Европа и останалия свят.
Разбира се, че има изключения, добри примери и у нас, но те са няколко сред държавните, общинските и независимите културни институции и организаци. Тези добри изключения са тук, за да ни напомнят, че всичко е възможно.
В България вече има даже частни фамилни фондации, които подкрепят култура.
Всички тези примери обаче са само искри в тъмното, острови на надежда в контекста на масово липсващият достъп до качествена съвременна култура.
Нелицеприятната реалност е, че през 2024 г. България продължава да няма културна стратегия и по нищо не личи да се притеснява от факта, че в официални документи на ЕК по темата култура ние попадаме под общото определение periphery.
Липсата на осъзнаване за тази трагична ситуация скоро ще направи и това определение неточно.
От културна периферия на ЕС ние с бързи крачки сме се запътили към това да се превърнем в напълно изолирано гето.
И всичко това се случва под дъжд от новини за откраднати милиарди.
Повече от три десетилетия ние продължаваме да "борим" чалга музиката, вместо да се борим за правото си на достъп до качествена световна култура.

Директор на фондация "Едно" за култура и изкуства, създател на международния фестивал за съвременен танц ONE DANCE WEEK, съучредител на европейската платформа на фестивалите за съвременен танц BIG PULCE, консултант на общинския театър в Сао Пауло, Бразилия, един от авторите на проекта за култура в Плана за възстановяване и развитие.