Влезли Борисов, Пеевски и Петков в едно телевизионно студио...
На снимката: Бойко Борисов, Кирил Петков и Делян Пеевски по време на видеоконферентен разговор с президента на Украйна Зеленски.
Само на пръв поглед е парадоксално, че въпреки претрупаната с предизборни продукти сергия българският политически пазар е силно дефицитен. На изборите на 27 октомври ще участват 23 партии и 9 коалиции. Социолози допускат много парцелиран парламент, с цели девет 9 участника (през 2014 г. бяха 8). Напредващото фрагментиране на политическата сцена в италиански стил би трябвало да разнообрази избора на електората, но.... Както вървят нещата, избирателната активност може да падне и под 30%, т.е. да гласуват по-малко от 2 млн. души.
Причините за ограничения избор на уж свръхизобилния политически пазар в България са много, но могат да бъдат откроени три.
На първо място е дежурният напоследък "виновник" - умората на елоктората от изборния маратон, стартирал на 4 април 2021 г. В последвалия период ГЕРБ престана да бъде партията на властта, но не се утвърди силна нейна алтернатива. На 27 октомври българите ще гласуват за седми път (шести предсрочни избори) в рамките само на три години и половина. Този абсолютен негативен световен рекорд е признак за крайното изхабяване на и без това дефектната ни демокрация. На 4 април преди 4 години пред урните се стекоха почти 51% от имащите право на глас, а на 9 юни т.г. - 34%. Така бяха загубени над 1 млн. гласоподаватели.
| Както се развиват нещата сега, е напълно възможно идния април, когато можеше да завърши един нормален 4-годишен политически цикъл, да правим осмите поред парламентарни избори. |
Втората причина за рекордния спад на избирателната активност е липсата на решаващи идеологически различия между основните партии. Тяхното отсъствие не позволява силно поляризиране на обстановката и генериране на значим протестен вот. Уж щадейки "средната класа", никоя партия не иска (сериозно) да вдига преките данъци. Със сегашните им нива България прилича на страна от третия свят, а резултатът е окаяната публична инфраструктура. Всички партии действат в стила на предизборния популизъм. Това пролича неотдавна, когато парламентът отложи за пореден път въвеждането на такса смет, изчислявана вече на принципа "замърсителят плаща". Да, ама на прага на изборите е по-лесно и по-изгодно да кажеш, че българинът още не бил дорасъл за такъв подход. Друг пример в тази посока - де факто всички партии пазят по един или друг начин архаичните въглищни централи от "зелените" евробюрократи.
В България няма ярко изразена ксенофобска и евроскептична партия, която да разтърси, но и да мобилизира обществото. Въпреки че "Възраждане" полага сериозни усилия в тази посока. Справка - сблъсъкът по приетия закон срещу т.нар. ЛГБТИ пропаганда в училищата, както и опитът на партията на Костадинов да прокара и мракобесния закон за чуждите агенти. Но май само отношението към войната в Украйна, респективно към Путин, са издълбали по-дълбока разделителна линия в обществото и политиката - евроатлантици срещу русофили.
| Като цяло българското общество е структурирано от два полюса: един по-силно изразен, консервативен, с националпопулистки връх и един по-слабо оформен, либерално-прогресистки полюс. По средата е "блатото" от различни прослойки и групи, повечето от които подкрепят демокрацията, ЕС, че и НАТО дори. |
Но дъното му е силно традиционалистко, конформистко и в него могат да потънат и най-смислените идеи за реформи и напредък. Сега блатото е сравнително спокойно.
В политически план единствено разцеплението на ДПС можеше да провокира обществено недоволство и евентуална електорална динамика. Най-вероятно най-разочарованата част от електората на движението няма да гласува, вместо да се вдигне за наказателен вот срещу едното или другото политико-олигархично крило, които се сблъскват на изборите.
Трето, няма акутна външна или вътрешна заплаха, която да мобилизира избирателите, включително на идеологическа основа, и така да поляризира вота. Войната в Украйна все пак не е край границите ни. Мигрантите и бежанците, възприемани като водеща заплаха за редица европейски страни, не представляват сериозно предизвикателство за България. Дори крайнодесните не разиграват ксенофобската карта. Икономическата ситуация след периода на ковид стагнацията е сравнително добра. Няма нови скандални разкрития - за шкафчета, къщи, Мата Хари и други подобни "атрибути" на властта.
Моделът "Борисов - Пеевски" се презарежда. Даже е напът да си избере предизвестен главен прокурор, но този филм вече сме го гледали неколкократно. Дори и курсът на Пеевски към абордаж на ДПС, институции и регулатори надали ще мобилизира някого извън изтънелите твърди ядра на "Продължаваме промяната - Демократична България". Обяснението е просто - този курс е само ново, агресивно проявление на добре познати и преживени неща, поне от 2013 г. насам. С други думи - няма натрупано взривоопасно недоволство, че само да гадаем кой ще натисне спусъка му.
В същото време отговорните политици си дават сметка, че ако и този парламент не избере редовно правителство, процесът на имплозия на партийната система ще се ускори. И все пак - предизвестена ли е предизборната апатия, която вече се превръща в универсално оправдание за слабото представяне на партиите? Как може да й се противодейства? Едно от възможните решения е активизиране на политическия маркетинг. Макар че е в разрез с теорията на демокрацията кампанията да се превръща от конкуренция на програми и идеи в сблъсък на имиджи, в шоу тип "конно надбягване", понякога това е единственият начин за връщане на хората към политиката.
И влизат партийните лидери в едно телевизионно студио
Избирателната активност може да бъде стимулирана чрез предизборните дебати например. Такива има в излишък в българските медии.
| Но отдавна не сме изживявали лидерски сблъсък. Затова "Влезли Борисов, Пеевски и Петков в едно тв студио...", каквото е заглавието на този текст, звучи като виц. Пословична е вече неспособността на нашите политици за смислена и отговорна политическа комуникация. |
Една от причините в България да няма лидерски дебати е вождисткият стил на поведение на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. В навечерието на парламентарните избори на 14 ноември 2021 г. той отхвърли поканата на съпредседателя на "Продължаваме промяната" Асен Василев, който го предизвика на директен дебат по темата дали на година се крадат по 8 млрд. лв. държавни пари или не. Борисов я отклони надменно със следното разсъждение:
"С мен дебати са искали всички. И на мен знаеш ли как ми се играе една контрола с "Пари Сен Жермен". Така, да се надбягвам с Мбапето. Е, той ще ме надбяга. Но само фактът, че ще застане да тича до мене, ме издига".
Тогава Борисов предложи да прати някой от "секундантите" си - Делян Добрев или Томислав Дончев.
От друга страна, е почти немислимо да си представим лидера на едното ДПС - Делян Пеевски, в дебат по телевизията с други политици. Пеевски предпочита "силовата", еднопосочна комуникация - кратки изказвания в парламента, с хули и филипики срещу конкретен "враг", почти без възможност репортерите да задават въпроси. Или чрез прессъобщения, публикувани от партийния пресцентър. Направляваната комуникация с електората - най-вече във фейсбук, е любима на българския политик.
| Но не само Борисов и Пеевски са виновни. Трите големи телевизии - "Нова тв", Би Ти Ви и БНТ, от години са длъжници на гласоподавателите. |
Водени от егоистични подбуди за собствения си рейтинг, те или не полагат усилия, или не го правят достатъчно искрено, за да опитат да "наложат" координирано дебатите на политическите лидери. При това така, че неучастието им да носи големи публични щети на отказалите.
Пионери на предизборните дебати са кандидатите за президент на САЩ Джон Ф. Кенеди - демократ, и Ричард Никсън, републиканец, през 1960 г., в епохата на черно-бялата телевизия. По правило дебатите не водят до мобилизиране на големи групи избиратели, а само на специфични по-малки сегменти и сред групата на нерешилите за кого да гласуват. Но те са една от най-важните и неотменни визитки на кандидата или партийния лидер. В страна като България обаче, с толкова много негласуващи и избиратели, които сменят все по-често политическите си предпочитания, един-два лидерски дебата могат да сътворят чудо. И да подтикнат поне една критична маса избиратели да отидат да гласуват. Въпреки всичко. Стига, разбира се, дебатите да се водят от журналисти със самочувствие и да се превърнат в събитие.
"Смела", "честна", "просветителска", "без оправдания": търси се предизборна кампания
В САЩ, Франция, Германия, но и в по-малки страни с традиции за по-директен контакт между партиите и "избирателите се практикува и кампанията от типа "от врата на врата". Тя е особено полезна в райони, които са "на кантар". С добра организация, таргетиране по квартали и микрорайони, с много мотивирани доброволци. Поради непрофесионализма на българските политици и някои специфики на народопсихологията ни подобно обхождане в квартала и махалата сякаш е обречено на неуспех. Но пробвала ли е някоя партия, респ. нейна структура, да агитира "от врата на врата"? Най-голямото въображение за пряк контакт с избирателите все още се материализира с обиколка на кандидата на местния пазар или чрез скучните партийни "шатри", в които се раздават рекламни материали.
Почти е невъзможно да си представим и някой "народен трибун" - дори вождът на "Възраждане", да дръпне страстна реч на митинг. Тъй като и по-големите партии трудно могат да мобилизират достатъчно симпатизанти и на по-малък площад, "продават" за по-лесно на медиите или постват снимки и видеа с "пълни" зали. Но дори и някоя формация да има ресурс да съживи "жанра" на вече позабравения партиен митинг, откъде ще се намерят оратори, които да грабнат вниманието на публиката?
| Отдавна "големите" политици не се потят да убеждават избирателите, включително с изкуството на политическата реторика. Вместо това предпочитат да "говорят" в контролирана среда на журналистите или чрез политическите си пиари. |
Надали зациклилите партии ще имат въображение и време да рестартират кампаниите си за 27 октомври. Но задължително трябва да се опитат да го направят за следващата надпревара, която вече чука на вратата. Защото времето им безвъзвратно изтича.