Какво показват дългогодишните войни и избори за европейските нагласи
Андре Уилкенс е директор на Европейската културна фондация. Павел Зерка е старши сътрудник по политиката на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП). "Дневник" публикува днес ексклузивно третото издание на "Компас на европейските нагласи", съвместен проект на двете организации.
На всеки пет години се разиграва една и съща драма в Европейския съюз. Политическите партии и кандидати привличат вниманието на избирателите, като представят изборите за Европейски парламент като решаваща битка за бъдещето на Европа. Това е първото действие.
Във второто - и по-продължително - всички се вглеждат замислено в резултатите, като често стигат до заключението, че няма никакво ясно послание. След това се връщат към обичайните си занимания и с това приключва третото действие.
От края на лятото Брюксел ври и кипи. Урсула фон дер Лайен с трудности работи да сформира новата комисия, докато членовете на Европейския парламент точат ножове в очакване на изслушванията на кандидатите за комисари.
В разгара на битката е лесно да се забрави, че около 182 милиона души си направиха труда да гласуват в началото на юни, или 51 процента от населението с право на глас в ЕС. Най-видимият ефект от демократичната им ангажираност е настоящият състав на Европейския парламент, като 720 евродепутати дължат мандатите си именно на подкрепата на избирателите.
Но посланието, което европейските избори изпращат, надхвърля въпроса как са гласували хората
Би било безумно от страна на политическата класа да не се замисли върху това кой е гласувал, кой не е и защо.
Както при други големи сътресения като пандемията и войните в Украйна и в Газа, тазгодишните европейски избори онагледиха нагласите на европейците за Европа. Вярваме, че изборите разкриха три изключително значими "слепи петна" в днешния ЕС. Тези неудобни теми възникват от време на време, но европейците са склонни да ги пренебрегват, докато неочаквани събития не ги изведат на преден план.
- Първо, изборите не успяха да привлекат най-младите избиратели като цяло. Въпреки че са сравнително проевропейски настроени и по-толерантни по обществени въпроси от по-възрастните, те често не гласуват. Когато го правят, често избират крайнодесни или антисистемни алтернативи.
- Хладният проевропеизъм в Централна и Източна Европа си пролича по ниската избирателна активност и нормализираното присъствие на евроскептичните партии.
- И накрая, "белотата" на ЕС беше ясно изложена на показ. Кандидатските листи не отразиха многообразието и все по-мултикултурния характер на европейското общество, и не само - антимигрантската риторика процъфтява в повечето държави членки, което предполага процъфтяване на ксенофобски нагласи.
Можем да разглеждаме тези три аспекта като проблеми с "недостатъчния интерес" към Европа, но рискуваме да пренебрегнем една значима разлика.
| Младите европейци, както и мюсюлманите и хората от раси, различни от бялата, имат основателни причини да се чувстват "безгласни" и лишени от права, предвид ограниченото им представителство в политиката на ЕС и страните членки. |
Проблемът обаче е друг в Централна и Източна Европа. Вместо да сочи към маргинализация, хладният проевропеизъм там може да се разглежда като знак на новопридобито самочувствие. Това изобщо не би било лошо, ако не съвпадаше с нарастващата ксенофобия, която среща ограничена политическа опозиция в тези страни.
В най-скорошното ни годишно проучване на "европейските нагласи" смятаме, че има наличие на обща нишка между трите "слепи петна".
- Те сочат към една голяма заплаха за Европа: зараждащо се движение към "етническо" вместо "гражданско" разбиране за европейската същност.
- По този начин "безгласността" на небелите и мюсюлманските жители рискува допълнително да маргинализира техните перспективи, позволявайки на ксенофобията да процъфтява в езика, политиката и бъдещето на ЕС.
- Има риск и безспорният етноцентризъм на правителствата и политиците от Централна и Източна Европа да нормализира подобни нагласи както в този регион, така и в останалата част от ЕС.
- И ако младите европейци растат в такава задушаваща обстановка, някои могат да прегърнат ксенофобията, а други да отхвърлят ЕС поради възприятието, че защитава чужди ценности.
Ето защо призоваваме всички, които се борят за успеха на Европа, да предприемат три мерки:
- Първо: да настояват ЕС, страните членки и политическите партии да изградят (или изяснят) механизми за участие в Европа за цялото й население, като по този начин позволят на ЕС да възстанови капацитета си да представлява всички в европейските общества.
- Второ: да упражнят натиск върху политиците да устоят на изкушението да се заиграват с "етническа" концепция за европейското, независимо от целта. Това придава допълнителна легитимност на ксенофобските език и политика.
- И трето, да се стремят да изпълнят със съдържание "гражданската" концепция за европейското, ако се предполага, че тя предлага алтернатива. Това изисква да се покаже, че ЕС може да постигне резултати в области като икономиката, сигурността, промените в климата и дори миграцията.
Добре е самовлюбеният в момента Брюксел да схване посланията. Ако отложим честните изводи за следващите избори през 2029 г., европейската драма наистина може да навлезе в последното си действие.